Въпреки по-ниските цени на тока бизнесът иска компенсации
Работодателите виждат риск от разклащане на пазара и смятат, че "опасността не е отминала"
/ брой: 96
Въпреки че има значително понижение на цените на електроенергията на свободния пазар, българският бизнес настоява компенсационната схема да продължи да действа. Всъщност, по силата на решение на 48-ото Народно събрание, прието когато цените бяха около пика си, програмата за компенсации трябва да продължи поне до края на годината, но одобрението на средствата става с краткосрочни решения на Министерския съвет. Именно липсата на такова за месеците след март са накарали Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), където членуват КРИБ, АИКБ, БСК и БТПП, да напишат "загрижено" писмо до министър-председателя Гълъб Донев и ресорните вицепремиер и министър на енергетиката - Христо Алексиев и Росен Христов.
Със затоплянето на времето пазарът на ток се охлади и сметките на фирмите от април вече не са толкова високи, като електроенергията се търгуваше през месеца средно около 193 лв. за мегаватчас, което е под определения в закона таван от 200 лв. за мегаватчас, над който държавата покрива разликите на небитовите потребители. Работодателските организации обаче все още виждат риск от разклащане на пазара и смятат, че "опасността не е отминала".
Изтъкваме също така обстоятелството, че въпреки че след 1 април средните месечни борсови цени на пазар ДДен напредУ на БНЕБ ЕАД са под 200 лв./MWh, т.е. под прага за компенсиране (193,08 лв./MWh за април и 188,82 лв./MWh за периода 1 - 19 май) опасността от завръщането на високите ценови равнища не е отминала. Доказателство за това е, че цените в 54,9% от часовете през април и 41,7% от часовете за първите 19 дни на май надвишават прага от 200 лв./MWh.
Бизнесът е категоричен, че компенсациите за електрическа енергия са оказали положителен ефект за икономиката на страната, тъй като според работодателите те са помогнали да се избегне затваряне на предприятия и съкращаване на работни места. Нещо повече, решението на Народното събрание създаде сигурност у производителите у нас, като всички са предвидили получаването на компенсации за цялата календарна година. Фирмите искат помощта да продължи като "защитен механизъм, в случай че цените започнат да нарастват отново, каквито очаквания имаме за предстоящия есенно-зимен период". АОБР настоява Министерският съвет да изпълни решението на Народното събрание от края на 2022 г. и да приеме Програма за компенсиране на разходите на небитови крайни клиенти за електрическа енергия до 31 декември 2023 г.
За няколко часа еленергията падна до нула лева
Миналата седмица приключи с нещо небивало - цената на електроенергията на свободния пазар у нас за първи път се стопи до нула. На 20 май, в събота, в слънчевия интервал 13-16 ч., 1 мегаватчас ток струваше 0,00 лв. Това се повтори и в неделя, при това почти през през целия ден - между 10 и 17 ч. Става дума за борсовите котировки в сегмента "Ден напред". Нулеви и дори отрицателни цени на електроенергията заради слабо търсене и свръхпроизводство са познати в Европа, но у нас такива пазарни стойности се регистрират за първи път.
Газът в Европа е под 30 евро за мегаватчас
Цената на природния газ в Европа около 13 ч. вчера се понижи с 2,39% спрямо котировките при затварянето на борсата в петък вечер. Това показват данните на лондонската борса "Ай Си И" (ICE). Фючърсите за юни на хъба "Ти Ти Еф" (TTF) в Нидерландия се търгуват за 29,45 евро за мегаватчас или малко над 318 долара за 1000 куб. метра. Данните на най-голямата газова борса в Европа сочат, че толкова ниска цена на природния газ не е имало от 26 ноември 2021 г., когато тя е 29,02 евро за мегаватчас или малко над 314 долара за 1000 куб. метра. Вчера борсата отвори на цена от 29,50 евро за мегаватчас, а в петък вечер затвори на 30,17 евро за мегаватчас. На "Газов Хъб Балкан" доставката на синьото гориво вчера се понижи с 1,63% - до 61,42 лева за мегаватчас. Цената на българската газова борса в последните дни се движи в рамките на 61-62 лева за мегаватчас.