Война?

Георги ХРИСТОВ

И ето, че се случи - осъмнахме с новината за руската "специална военна операция" в Донбас. А телевизиите трескаво започнаха да предават последните новини "от мястото на събитието". Не беше неочаквано, но това не прави евентуалната широкомащабна война по-малко притеснителна.

Намираме ли се на прага на Трета световна война? Според министъра на отбраната Стефан Янев трябвало да се въздържаме да използваме фриволно думата "война". Но как да наречем това, което се случва между Украйна и Русия и в което са замесени и много други държави?

Войната се очаква отдавна, но все пак да не забравяме, че решенията за нея се взимат от хора. А това означава, че могат и да не бъдат взети. Всъщност, това остана единствената надежда, наблюдавайки събитията от последните дни и седмици. Цялото това дрънкане на оръжие, на което станахме свидетели напоследък, очаквано трябваше да избие нанякъде. Както казват в театъра - ако на сцената има пушка, до края на пиесата тя трябва да гръмне.

Предстои да видим дали това е кулминацията на сегашното напрежение или ситуацията ще се влоши още. Човешкият опит показва, че ужасите на войната не са непременно достатъчно условие за мир.

Разбира се, че Русия е права да се оплаква от агресивното поведение на Запада през последните години. И Путин е прав, като се позовава на исторически паралели - подчиняването на Русия е мечта за западните елити от векове. Дали обаче "демилитаризацията" на Украйна, обявена като цел от Кремъл, ще помогне да се реши този проблем? Едва ли.

На първо място, това ще засили антируските настроения в самата Украйна и ще улесни пътя на Киев към ЕС и НАТО. Макар страната да не отговаря на условията за членство, някои европейски политици вече излязоха с подобни идеи. Операцията на Кремъл ще им даде още поводи да развиват тезите си. 

Друго следствие от последните събития е, че ударите по Украйна ще "възродят" НАТО, което в последните години се задъхваше в опити да намери основание за съществуването си. Именно "руската агресия" беше любимият рефрен на Запада като оправдание защо трябва да се харчат още и още пари за военни бюджети, вместо те да отидат за социална политика или за развитие на икономиката, например.

Ако досега западните разузнавания имаха проблем с доказването на подобна "агресия", то днес вече имат на какво да се опрат. След вчера неизбежно ще надигнат глас и онези, които искат да превърнат цяла Източна Европа в буферна (и силно милитаризирана!) зона между Запада и Русия. Така Украйна може да се демилитаризира, но ще се засили военното присъствие в целия регион от Прибалтика до Босфора. 

Не на последно място, въпреки оправданията с Ленин, СССР и историята, налице е нарушение на суверенитета на Украйна. Оттук нататък тръгваме по път, в който международното право ще изгуби още от тежестта си. Както знаем от историята и предишните световни войни обаче, "правото на силния" не само не е добро решение, а напротив. Как ли ще реагират в Москва, ако ние решим да "демилитаризираме" Северна Македония, ако си поискат Пиринска Македония, например?

Проблемът с войната е, че цената се плаща от обикновените граждани. Буквално и преносно. И това е големият риск от нагнетяването на още напрежение по оста Киев-Москва. От нея няма да спечели нито Украйна, нито Русия. Ще спечелят единствено тези, които подклаждат войни, но не се бият на фронта. 

Отново надеждата ни е, че нещата ще спрат дотук. Амбициите на украинската върхушка обаче едва ли ще бъдат усмирени скоро. През последните години политическата класа в Украйна формира идентичността си чрез отрицание на всичко руско и вчерашните удари едва ли ще я накарат да преосмисли курса си.

Има и друг проблем - НАТО с удоволствие ще изпрати още оръжие в Киев, а ако властта там вземе някой по-радикален от Володимир Зеленски, може да се стигне до истинска война. Дано "денацификацията" на Украйна успее, защото в противен случай вървим към безкрайна ескалация на конфликта. А както и самият Путин отбеляза, Украйна има всичко необходимо за ядрено оръжие... 

Така ходът на Путин е както логичен, така и много рисков по отношение на своите последици. Няма съмнение, че това не е импулсивно решение, а плод на много размисъл и натрупвания през годините. Естествено, с присъщата западна високомерност мнозина решиха, че Путин е "откачил". Това е нормално - на Запад русофобията е направо вид расизъм, а руснаците (оттам и повечето източноевропейци) обикновено се възприемат като втора категория хора. Видяхме го наскоро във Великобритания по време на кампанията за Брекзит (румънците и българите, които взимали работните места на британците и им източвали социалните системи), виждаме го и сега в отношението към Русия и целия регион.

Хубаво е и украинците да го знаят. Защото може да им се наложи да го научат по трудния начин.