Връщат 20% ДДС за хляба

Нечувано и нереалистично увеличение на приходите от близо 20 млрд. лв. е заложено в бюджета за 2025 г., чиито параметри бяха публикувани от Министерството на финансите късно в понеделник вечерта. Според бюджетната статистика от последните години обикновено постъпленията растат с 3-5-8 млрд. лв. на година в абсолютна сума, но не и с 20 млрд. лв., при това на фона на доста скромен ръст на БВП от 2,8%. Общо през 2025 г. се залагат приходи във фиска от 92 млрд. лв.
В следващите три години, според публикуваната бюджетна рамка, не е предвиден подобен бомбастичен ръст на бюджетните приходи. Очаква се и през 2026 г., и през 2027 г. те да бъдат около 95 млрд. лв. Срещу високите приходи догодина стоят разходи от близо 99 млрд. лв.
В проектосметката на държавата за следващата година е отпаднала първоначално обявената от служебния финансов министър  Людмила Петкова идея за въвеждане на данък върху свръхпечалбата на банките, става ясно от проекта. През дни против данъка се обяви и управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев. Очакваше се от това перо във фиска да влязат малко под 1 млрд. лв.
За сметка на това се въвежда данъчна амнистия, от която бе съобщено, че МФ очаква приходи от близо 4 млрд. лв. Амнистията се състои от две мерки. Едната предвижда отпадане на дължимите лихви при плащане на просрочени публични вземания за данъци и осигуровки, възникнали до 31 декември 2023 г., както и за местни данъци и такса смет за периоди до 31 декември 2024 г. Втората мярка е еднократно деклариране на недекларирани доходи, които ще се обложат с 15% еднократен данък, без лихви. Мярката няма да се прилага по отношение на доходи, свързани с престъпна дейност, корупция, пране на пари и финансиране на тероризъм. Сред основните мерки, от които се очакват високи постъпления в бюджета, е въвеждането на данък върху добива на подземни богатства.
Напред във времето се измества покачването на акциза върху цигарите. Увеличава се и акцизната ставка за алкохола, включително за бирата.
Идеята за повишаване на осигуровките за пенсии отпада за 2025 г., но се измества за следващите две години. Предвижда се пенсионната вноска за първия стълб да се покачи с 3 процентни пункта от 1 януари 2026 г., както и с още 2 процентни пункта от 2027 г. Всичките пари ще отидат в НОИ, като повишението няма да обхване втория стълб в частните фондове. Предложено е още повишаване на максималния осигурителен доход до 4130 лв., както и вдигане на минималната работна заплата на 1077 лв.
ДДС за ресторантьорите и хляба се връща на стандартната ставка от 20% от 1 януари 2025 г. Заложена е също отмяна на повишаването прага за регистрация по ДДС от 100 000 лв. на 166 000 лв., което трябваше да се случи от 1 януари 2025 г., защото мярката води до спад на приходите от ДДС.
Повишенията на заплатите на учителите и на работещите в сектор "Сигурност" се запазват. Специално увеличението в МВР, в Министерството на отбраната и НСО ще струва около 2,15 млрд. лв. допълнително, сочат изчисленията на МФ.
Общо разходите в сектор "Отбрана и сигурност" се вдигат с 4,4 млрд. лв. - от 7,6 млрд. лв. тази година на 12 млрд. лв. през 2025 г. Парите за образование се увеличават с около 2 млрд. лв. Здравеопазването ще получи допълнителни 1,8 млрд. лв.
Секторът, който поглъща най-голям бюджетен ресурс - пенсиите и социалната политика, ще получи 34 млрд. лв. при 29,5 млрд. лв. тази година.
Увеличението на средствата за администрацията (държавните служби) ще е с около 1,1 млрд. лв. до 5, 4 млрд. лв.
В Бюджет 2025 капиталовите разходи не се съкращават, а се увеличават сериозно. По програма тази година трябваше да се похарчат 10 млрд. лв., но реалният разход се прогнозира на около 6,8 млрд. лв. Догодина обаче в бюджета се залагат 14 млрд. лв. за капиталови разходи.

Латвия също ще облага трезорите

Латвия е поредната държава от ЕС, която въвежда специално облагане за свръхпечалбите на банките. България също се бе запътила към такава мярка, но идеята в крайна сметка отпадна. В същото време пapлaмeнтът нa Лaтвия пpиe oкoнчaтeлнo Зaкoнa зa дaнъкa въpxy cвpъxпeчaлбитe нa бaнкитe, който щe дeйcтвa зa 3-гoдишeн пepиoд, т.e. пpeз 2025-2027 г., съобщи Money.bg. Предвижда се банките в Латвия да правят отчисления (т.нap. coлидapни внocки), от които в бюджета ще влязат 96 млн. eвpo догодина, 61 млн. през  2026 г. и 66 млн. през 2027 г.
Oт бaнкитe ce очaквa да правят aвaнcoви плaщaния всяко тримесечие. B cъщoтo вpeмe e cъздaдeн мexaнизъм зa връщане на "внocкитe зa coлидapнocт", кoйтo пpeдвиждa възcтaнoвявaнe нa до 100% oт дaнъкa при определени показатели за конкретната банка - ако печалбите идват от сериозен ръст на отпуснатите кредити, а не от вдигане на лихви, такси и комисиони.
Доста държави от ЕС въведоха свои версии на този тип облагане още през 2023 г. - Италия, Испания, Швеция, Унгария, Словакия.