Все по-надолу, към нищото

Никола Статков

И рекъл бях: "Аз няма веч да плача

за тежките на тоз народ беди!"

Ожесточен, пощада му не рачах:

"Да тегли - думах с яд, - нал тъй мъжди!"

Петко Славейков

Изцяло съм съгласен с написаното от големия родолюбец Славейков. За съжаление днес, без да сме под робство, понасяме тежки беди, а народът мъжди. Неведнъж писах остри статии за това, промяна няма. Затуй си бях наумил да не похващам повече перото за подобни писания. Уви, не устоявам на това си решение заради много причини, към които не мога да бъда равнодушен. Нали Некрасов е написал, че поет може да не си, но гражданин си длъжен да бъдеш...

И така - причините? Първата... Изборът на Гешев за главен прокурор на републиката вече доста време буни народа. Хиляди хора се събираха да протестират против назначението му, сочейки, че той няма нужните морални и професионални качества за поста. Аз, като юрист, не мога да приема твърдението му, че трябва да бъде ликвидирано разделението на властите, прокламирано някога от големия френски мислител Монтескьо. Та нали тъкмо то е една от основите на демокрацията! И още: Гешев наричаше престъпници хора, които нямаха влезли в сила присъди. Не мога да забравя и мизерната му роля при ареста и следствието срещу кметицата на "Младост" Десислава Иванчева и заместничката й. Ами организираните в негова защита сборища на съмнителни лица, които не знаеха защо са там. При масовото недоволство срещу него следваше той да се откаже от предлагания му пост. Не би. Защото управниците не му разрешиха. Защо ли? Отговор на този въпрос се опита да даде шефът на партия "Възраждане" Костадин Костадинов. Според него те се боят, че все някой ден ще паднат от власт и тогава ще им бъде потърсена сметка за някои "нещица". Това обаче няма да стане без обвинителен акт, който ще липсва, тъй като главният прокурор е техен човек...

Не е ли безумно и решението на управниците да тропосат Сотир Цацаров за шеф на антикорупционната комисия. То е точно измислено - не свършил някаква сериозна работа като главен прокурор толкова години, на новия пост той пак ще прави туй, що искат от него ония, които навремето "си го избраха".

Още за причините. Министърът на социалната политика Бисер Петков бе махнат от поста, тъй като другите министри не желаели да работят с него. Така каза 

не Заратустра, а Бойко Борисов

Никой от министрите обаче не потвърди тези Му думи, но министърът си отиде и на негово място бе курдисана Деница Сачева, взета от образователното министерство. 

Народното събрание определи най-ниската пенсия да бъде 250 лева; само социалистите гласуваха "против". Никой от другите "народни слуги" не помисли как се живее с такава жалка сумица. В Румъния обаче мислят: тамошните пенсии са по-високи от нашенските, но при все това ги повишават с 40%...

Една международна организация, след съответни тестове, обяви, че 15-годишните българчета не разбират това, което четат. А някога, по времето на социализма, обявен за "престъпен режим", нашето образование от първо отделение, та чак до най-високия курс в университета, бе сред първите в света...

Българската библия "Под игото" бе "преведена" на нов, модерен език. От нея бяха махнати хиляди думи, точни, благи и съзвучни с времето и езика, когато Вазов пише романа. Той, убеден във великата си мисия, пише: "...моите песни все ще се четат". Не се четат вече, Учителю, понеже разни нашенци, циници и родоотстъпници ги окарикатуряват, изхвърлят ги от учебниците, без да се замислят, че посягат на отечеството ни, защото ти, Учителю, си България...

Стохилядният Перник остана без вода, на тежък режим. Министърът Нено Димов, който отговаря за осигуряването и ползването на водите, не се призна за виновен. Сега от немай къде и той си отива. Но света водица ненапита е бившата регионална министърка Лиляна Павлова. Под нейното мъдро ръководство преди две години бе направен ремонт на язовирната стена и се похарчиха уж за тази работа 32 хил. лева. Тогава тя заяви, че в бъдеще перничани ще имат изобилна и качествена вода. Вече се знае колко и каква е водата. Не се знае обаче къде са отишли парите от ремонта. За прекрасната й работа Лилянка бе възнаградена с висок пост в Европа, с много яка заплата. Тя не е първият човек, няма да бъде и последният, уреден по този щедър начин; Пламен Георгиев, наричан Пацо Терасата, също е пример за това отношение...

България е превърната в боклучарника на Европа, даже и на Африка. Народът ни се дави в отрови, но "наши хора" се давят с пари, гушнати от далаверите с боклука. И тук няма виновни...

Наистина, какви беди сполитат народа ни, запращат го в пропаст, от която, комай, няма излаз. Той търпи, 

понякога въздиша и мърмори, и мъжди

Кой, по дяволите, го докара до това трагично положение, кой? Отговорът ми е: всички, управлявали страната ни през т.нар. преход. (С изключение само на наивния праведник Жан Виденов.) Особени "заслуги" за катастрофата имат двама души: ученият Иван Костов и простият (така сам се назова) Бойко Борисов.

Има една френска (и руска) приказка: кадрите решават всичко. Нека погледнем кои и какви бяха кадрите, които решаваха всичко през последните десетина години, т.е. времето, когато ГЕРБ е на върха на властта. Да се спрем на първата кадрова кохорта, която Антон Тодоров нарича шайка. Никой от тази шайка не притежава необходимите качества за поста, който заема, включително и вождът й. Всеки от людето в нея е готов да седне на което и да е седло, стига то да го отнесе до някоя богата софра. За да стане това, той може, вече и законно, да се подпре на разни олигарси, богаташи и далавераджии. За такава подпорка Шатобриян би казал: порокът се подпира на престъплението... Истината налага да река, че всички партии са щедро наспорени с лица като посочените по-горе. Единици са мъжете и жените, които днес са готови да се трудят на полза роду; обратно - битката е за парата, интересът клати феса. Случаите с апартаментите, терасите и къщите за гости доказаха това по безспорен начин.

Щях да забравя: най-сетне медицинските сестри се срещнаха с министър-председателя Бойко Борисов. Поради свръхзаетост с национални и международни дела, той ги остави да помръзнат една нощ в палатки на улицата. Скара им се, че са го принудили да ги чака повече от час, забравили, че той няма и минутка свободно време. Те попримигаха виновно и изказаха исканията си: по-високи заплати и по-добри условия на труд. За заплатите Той каза, че има едно бързо решение: докторите намаляват възнагражденията си, като намалението отива в джобовете на сестрите. Тази глупотевина бе оспорена от тях и разговорът стана никакъв. Изведнъж, ни в клин, ни в ръкав, Борисов реши да информира гостенките си какво е било здравеопазването у нас по време на социализма - отвратително; комунистите номенклатурци търсели медицинска помощ на Запад, а многострадалният народ се чудел как да се докопа до някое лечебно заведение у нас, до някой доктор. Доколкото знам, Бойко Борисов е учил и завършил пожарникарство в академията на МВР в Симеоново, където е произведен в чин полковник и придобил някакъв докторат. Убеден съм, че през тези години поне веднъж се е разболял - нещо грипче, нещо зъбче. И е потърсил медицинска помощ. Пък и близките му не са били железни като Дан Колов. Заявявам, че социализмът имаше кусури, но се гордееше с постижения, които бяха на световно равнище; едно от тях беше здравеопазването. Отиваш в поликлиниката и се срещаш с избрани от теб лекари. След прегледите някой от тях може да те изпрати в болница, където те приемат без забавяне. Там те лекуват, след което, ако е нужно, заминаваш в балнеосанаториум. И всичко това, без никой да ти поиска дори една стотинка.

Като как е сега при нашенския капитализъм? Процедурата започва с направления, които бързо свършват. Ако джипито ти даде такъв документ и те приемат в болница, започват да дерат кожлетината ти: плащаш, ако ти премерят кръвното, ако поискаш допълнителна завивка, ако дадеш нещо за изследване в лабораторията, ако... Чух от двама лекари, че някъде поискали на едного пациента 

да плати наем за леглото

върху което са го оперирали. Башка плащаш всичко имплантирано в бедния ти организъм, понякога и без това да е направено. Излекуван, неизлекуван, след няколко дни ти казват, че пътеката ти е свършила и трябва да си ходиш. Ако искаш да "потичаш" още по пътеката, плащаш. Така е, когато здравните заведения са търговски дружества, в които често се практикува здравеограбване. Разбира се, всичко това е преизвестно на Бойко Борисов. Ще запитате защо тогава той съчинява такива дебели лъжи за социализма? Ами, защото се надява, че младите хора не знаят истината и като на премиер ще му повярват. Те вероятно не знаят, че преди време той се е отказал да служи в МВР, за да остане в партията, която е била на власт в годините на омразния му социализъм. Някои от сестрите, които го слушаха, са работили тогава и отлично знаят каква е истината, но си мълчат. Мъждят...

На прощаване Борисов ги посъветва да не тъгуват за онова отвратително време. Откъм сестрите - ни вопъл, ни стон. Така се разделиха. Те поеха към домовете си, обезсърчени за пореден път. Той се понесе с джипа из страната да инспектира разни обекти: стари, нови, даже незапознати. Посрещат го мъже и жени, акламират го, радостни, че е сред тях, щастливи, че живеят в управляваната от него държава, която той нарича перфектна. Той прегръща този, потупва по рамото онзи, подхвърля някакъв каламбур. Човек гледа, слуша и се пита могат ли тези хора да спасят пропадията на отечеството ни. И още: това тяхно поведение лицемерие ли е или истинска любов? Нима те не виждат какво представляват Борисов и управлението му? И едното, и другото са гибелни за родината ни. И в единия, и в другия случай те стават съучастници в затриването й. Вместо да въстанат срещу злото, те кротуват, снишават се и мъждят. Така потъваме все по-надолу в пропастта, към нищото. А това нищо ще бъде България, ако изчезне като нация и държава. Хегел го е казал: "Всеки народ има такова правителство, каквото заслужава."

С Петко Славейков започнах този мой текст, с него и ще го свърша: "Не сме народ! Не сме народ, а мърша..."