За правосъдието по човешки

Калоян ГЕОРГИЕВ

Почти неизбежно е човек да не се докосне до правосъдието. Оспорено наследство, лошо изживян брак, невърнат заем, скръндзав застраховател, наемател, който не плаща, и дори съсед, недалновидно изкопал канал за тоалетната си към вашия басейн. Понеже се стремим да бъдем, доколкото е възможно, цивилизовани и да не решаваме силово възникналите спорове, се обръщаме към съдебните органи. Тогава, за наше учудване, може да се сблъскаме със стена, а понякога - и с шамар, който да ни отрезви.
Представете си фекалиите на съседа от примера с басейна да развалят почивката ви, защото делото върви вече пета година, а съдията го е забравил, оплетен в процесуални интриги. Или докато застрахователят бъде осъден да ви плати премията по застраховката, вече сте сменили два автомобила. Често делата за наследства протичат толкова експедитивно, че наследниците стават наследодатели. И още, и още... Не забравяйте, че съдията може да е завършил университет по право със спорно качество, след което скоропостижно да се е издигнал по политически или семейни причини. Тогава...
Сега си представете, че сте близки на човек, който е бит от прокурорски син за пореден път и полицията в града знае, но няма да го задържи, а за обвинение е смешно и да помислите. Само се замислете, че сте майка, баща или дете на жена с продадени органи от престъпна група, оглавявана от главорез, близък до властта.
Примерите са безброй, а реалните загубени животи вече са десетки хиляди. Но "чувате" мълчание или посочване на виновник с пръст от прокурорски говорител, който преди това удобно е затварял папките с доказателства за други извършени престъпления от същия неспазващ обществените норми престъпник. Така че не чакайте възмездие за човешките животи на онези, които ходят спокойно по улиците без притеснение, че разкъсана кола на дрогиран разбойник няма да погуби животите им.
Но не бъдете егоистични. Склонността на всеки да си представя липсата на правосъдие, когато престъпник не получи максимална присъда, е прекомерно егоистична. Нима спестените пари, бизнесът или единственият дом са ценности, които също не заслужават защита и сигурност? Нима общественият ресурс и парите за здравеопазване не са благо, което, ако бъде ограбено, не следва да понесе своите последици? Не са ли достойни за защита правото на нормален живот и жаждата за спокойно съществуване? А когато пладнешки крадци в костюми от екрана са организирали престъпна група с хора в червени и черни тоги, това не е ли основание съдебната система да алармира за нередност? Бих отговорил лаконично и положително на тези въпроси. А това ме кара да вярвам, че правото не е високопарна наука и проблем, за който просто ни известяват. Това е право на живот. Всъщност това е единственият начин да се живее цивилизовано. Останалото е фалш, като цинизма, с който осъществяват правосъдната реформа у нас.