Забавените плащания у нас стигнаха 25 на сто

Расте делът на просрочените и на несъбираемите вземания както в Европа, така и в България. Нивата им за Европа се покачват с два процентни пункта от 2019 г. насам. България следва общата европейска тенденция в показателите за просрочени вземания, които стигат 25 процента тази година. Това показват данните от проучването на EOS "Навици на плащане в Европа" 2022. Проучването тази година се провежда за 13-ти пореден път съвместно с независимия институт за пазарни проучвания "Kantar TNS" и обхваща 3200 компании в 16 европейски държави. То е проведено в периода март-април тази година. В България са анкетирани 200 компании от сферата на търговията, индустрията и услугите с годишен оборот над 5 млн. евро.
Един на всеки пет клиенти в Западна Европа и един на всеки четири в Източна Европа плащат сметките си със закъснение или изобщо не плащат. България следва тази негативна тенденция цели 25 процента от издадените фактури се просрочват или не се плащат въобще (при средно 21 на сто за Европа и 24 процента за Източна Европа), посочи търговският мениджър на EOS за България Стела Петрова. Тя добави, че при гражданите този дял е нараснал с четири процентни пункта - от 18 процента през 2019 г. на 22 на сто през 2022 г.
Българският бизнес също се нарежда в групата с влошена дисциплина - 25 процента от фактурите, издадени към фирми-контрагенти, се плащат със закъснение или изобщо не се погасяват (при средно ниво за Европа от 22 на сто). Другите страни със сходен дял нередовни плащания са Гърция и Словакия (27 процента), Румъния (25 на сто), Унгария, Хърватия и Полша (24 процента).
Средно с 2 дни се е увеличил периодът на просрочие спрямо нивата от 2019 г. България е под средното ниво на просрочие за Европа, където частните клиенти плащат със закъснение от 19 дни, а бизнес клиентите - с 24 дни, коментира Петрова. Тя обясни, че почти 60 на сто от компаниите в Източна Европа страдат от намалени печалби.
Всяка пета компания в Европа е застрашена от фалит поради неплатени фактури (средно 22 процента за България спрямо 20 на сто за Източна Европа), сочат още данните от проучването. Най-забележим негативен ръст по този показател за Източна Европа се наблюдава в Словения, където този дял през 2022 г. е 19 на сто, спрямо 8 процента през 2019 г. България е единствената страна в Европа, при която показателят намалява от 24 процента през 2019 г. на 22 на сто за 2022 г. У нас проблемите, произтичащи от просрочени и несъбираеми вземания, най-често са намалени печалби (58%), липса на ликвидност (51%), както и по-високи разходи за лихви (49%). За последните две години над една трета от българските компании са предприели действия по предоговаряне условията на плащане при просрочващи клиенти в опит да компенсират негативните ефекти от КОВИД-19 и икономическата криза. За 33% от анкетираните ефектът се измерва в ограничени инвестиции, 30 на сто съкращават служители или не наемат нови, а 29 процента увеличават цените на произвежданите от тях стоки и услуги.

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.