Задкулисието и паралелната държава се окопаха по-дълбоко

Задкулисието и паралелната държава се окопаха още по-дълбоко през Конституцията, заяви вчера лидерът на БСП Корнелия Нинова пред медиите в НС след като промените в основния закон бяха гласуване на трето четене.
По думите й с двойното гражданство на депутати и министри предават българския национален суверенитет и вече официално могат да ни управляват чужди граждани.
"Съдебната реформа не цели никаква справедливост и никаква независимост на съдебната система. Разпределиха си и порциите в нея. ДБ и Христо Иванов най-накрая си реализираха голямата си мечта съдиите сами да избират своята квота във ВСС. ДПС получават политически зависима прокуратура, където по-голяма част от квотата на обвинителите ще бъде политически избирана. Бойко Борисов получава голото обещание, че те ще го пазят и ще го препират докрай", коментира Нинова.
Задкулисието и паралелната държава се окопаха още по-дълбоко и вече узаконено през Конституцията, категорична е тя.
Следващата им стъпка, както самият Кирил Петков обяви,  са регулаторите, които ще бъдат разпределени на три по политически принцип, за да могат да се окопаят и там за следващите 5 или 7 години, посочи Нинова.
"Отвориха вратичка за преговори с президента. Първоначалното изречение за служебния кабинет беше правомощията на служебния кабинет се ограничават със специален закон. В последния момент вкараха, че могат да се ограничават със специален закон, което дава възможност или да се прави, или да не се прави", подчерта Нинова.
БСП остава единствената партия, която стои за промяна на модела на управление на държавата, която промяна минава и през Конституцията, но това,  което се е случи, не е промяна, а подмяна, смята тя.
Ще оползотворим всички възможни правни средства да се жалят и спрат приетите текстове в основния закон, които са или противоконституционни, или предават националния интерес, или разпределят порции във властта, поясни Нинова.
По-рано промените в Конституцията на трето четене бяха приети със 165 гласа на депутатите от сглобката. 71 народни представители от БСП, ИТН и "Възраждане" бяха "против", а Бойко Рашков от ПП-ДБ се въздържа. Гласуването премина без обсъждане, с поименно гласуване.
Беше отхвърлено предложението то да се предава пряко по БНТ и БНР.
"Не знам от какво се притеснявате хората да видят лицето на всеки един депутат, когато става и казва волята си по Конституцията. Неслучайно в нея преди 30 години нашите предци са записали, че се става от място и се заявява своя вот. Това е най-тържественият момент в живота на всеки един народен представител. Какви ли не други неща сме вземали решение да се излъчват и най-важният законопроект, за който партии, лидери и политици си късахте ризите, сега изведнъж искате да стане скрито. То пак няма да стане скрито, но е знак към обществото", възмути се зам.-председателят на ПГ"БСП за България"  Георги Свиленски.
Според окончателните промени НС няма да се разпуска, дори когато не успее да излъчи правителство, депутати и министри с право на двойно гражданство, президентът ще назначава служебно правителство, но след консултации с парламентарните групи. За служебен премиер може да бъдат избирани единствено председателят на НС, управителят или подуправителят на БНБ, председателят или зам.-председателят на Сметната палата, омбудсманът или негов заместник.
С промените в съдебната власт главният прокурор ще утвърждава методическите правила за дейността в досъдебното производство по предложение на Върховната прокуратура, ВСС е разделен на Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет. Пленумът се върна с ново име - Общо събрание, чиито правомощия са ограничени, парламентарната ще квота доминира в ВПС.
Мнозинството реши още шефовете на ВКС и ВАС да са  мандат от 7 години, мандатът на главния прокурор падна на 5 години. Те ще се назначават с указ на президента, но държавният глава ще има срок за издаването му. Регулаторите се избират с минимум 160 гласа, което означава, че изборът е невъзможен без ДПС. Въвежда се индивидуална конституционна жалба.
 В срок от 6 месеца след влизането в сила на промените трябва да бъдат приети и законите, които се отнасят до прилагането им. А Висшия съдебен съвет и Висшият прокурорски съвет трябва да бъдат избрани 3 месеца след това. Това означава, че настоящият ВСС остава да работи дотогава, макар и мандатът му да изтече още миналия октомври. На поста главен прокурор още около година се очертава да остане и настоящият и.ф. ръководител на държавното обвинение Борислав Сарафов.