Заради скока на цените: КНСБ иска 700 лв. минимална заплата от ноември
Още от 1 ноември да има увеличение на минималната заплата на 700 лева. За това настояват от КНСБ и напомнят прогнозите за още по-голямо увеличение на цените. Синдикатът иска и още едно индескиране на минималния доход – на 764 лева от 1 януари 2022 година. Това увеличение е безалтернативно, заяви на онлайн пресконференция лидерът на КНСБ Пламен Димитров.
Ще настояваме от тази есен и за ръст на всички заплати в заводи и организации, в които имаме структури, с 12-13 процента, за да се компенсира ударът от ръста на цените, подчерта Димитров, който представи второто за тази година експресно изследване на ценовата динамика на стоките и услугите от малката потребителска кошница. Данните показват трикратно увеличение на инфлационния натиск и солидни ръстове на годишна база при някои от стоките, които стигат и до 40-52 процента.
Наблюдаваме ръст на цените и при много хранителни стоки, които бъркат дълбоко в джоба на всички. Затова нашето искане, отправено още с изготвения от КНСБ меморандум за следващите 4 г. управление, е за ускорен ръст на заплатите с 12-13 процента годишно. Вече го коригираме с искания още тази есен минималното равнище на заплатите да се вдигне до 700 лв. Това може да стане с постановление на МС, за да стигнем до ниво от 764 лв. в началото на 2022 г. Че е нужно да има увеличение на минималната заплата е извън всякакъв спор, каза Димитров.
"Никой няма да ни пусне от 1 януари 2024 година в еврозоната с мизерна минимална заплата по-малка от 500 евро", заяви той, цитиран от БТА. По думите му формално няма такова изискване, но реално прибалтийските страни преди влизането в еврозоната са регистрирали ръст от по 20% на минималното възнаграждение в предходните няколко години.
Според КНСБ спорът за минималната работна заплата в България продължава да се води с фалшиви аргументи. При нас увеличението ѝ винаги е имало положително въздействие върху заетостта, смятат експертите на синдиката.
Директорът на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ Любослав Костов подчерта, че никъде по света срещу минимална заплата не се слага знак за тъждествено равенство с производителност на труда.
Твърдението на работодателите, че производителността на труда не отговаря на искането за доходите, е невярно, тъй като според есенната прогноза на финансовото министерство става ясно, че българският работник, като се изключат пандемичните години, е най-производителният спрямо предходните седем години и затова в момента синдикатите имат най-голямо основание да искат увеличение, заяви Костов. Той посочи, че всички данни на статистиката показват също, че при увеличаване на минималната заплата в България расте заетостта, а безработицата намалява.