Защо някои оцеляха, а други загинаха?

Точно преди 80 години светът завинаги се променя. На 6 август 1945 г. над японския град Хирошима е хвърлена първата атомна бомба, която отнема живота на около 140 000 души. Три дни по-късно, в Нагасаки, втора бомба убива още 74 000. Тези събития са знакова част от завършека на Втората световна война и поставят официалното начало на ядрената ера.
Но зад добре известните факти се крият по-малко популярни, а те хвърлят нова светлина върху взетите решения и човешките трагедии.

Военният министър на САЩ е възхитен от Киото 

и убеждава Труман да го пощади. 
Първоначално американският Комитет по избора на цели е съставил списък от пет японски градове, които да бъдат потенциални мишени. Тези градове са: Киото, Хирошима, Йокохама, Ниигата и Кокура. Изборът им е бил продиктуван от военната им значимост и гъстотата на населението, което би гарантирало максимален психологически ефект. Съдбата на един от тези градове обаче е била решена от личните убеждения на тогавашния американски военен министър Хенри Стимсън.
Въпреки популярния мит за медения му месец, Стимсън всъщност е посетил Киото два пъти през 20-те години на XX век и е бил дълбоко впечатлен от неговото културно и историческо значение като древна столица на Япония.
Пред президента Хари Труман Стимсън настоява Киото да бъде премахнат от списъка, изтъквайки стратегически и дипломатически аргументи. Той смята, че унищожаването на Киото би било огромна загуба за световното културно наследство.
Стимсън изтъква, че запазването му ще улесни следвоенното помирение и ще укрепи бъдещите отношения с Япония, което е важно предвид нарастващото влияние на Съветския съюз. В крайна сметка Труман се съгласява и Нагасаки заема мястото на Киото в трагичния списък.

Мъгла спасява Кокура

Съдбата на Нагасаки също е била дело на случайността. На 9 август 1945 г. бомбардировачът B-29 "Bockscar" се отправя към Кокура - първоначалната цел за деня. Но когато самолетът пристига над града, той е покрит с гъста облачност и дим от предишна бомбардировка.
Правилата за пускане на атомната бомба са били строги - визуално прицелване, което се оказва невъзможно.
След три неуспешни опита и с намаляващо гориво, командирът на мисията, майор Чарлз Суини, решава да се пренасочи към втория си вариант - Нагасаки. Въпреки че и над Нагасаки има облаци, екипажът успява да открие малък пробив в облачната покривка, което им позволява да се прицелят визуално и да пуснат бомбата. Така промяната на курса е импровизирано решение, взето във въздуха, което предопределя съдбата на града.
Един от най-трагичните и малко известни факти е присъствието на съюзнически военнопленници в Нагасаки. За разлика от Хирошима, където е имало малко на брой пленници, в Нагасаки се е намирал лагер, в който са били държани около 150 войници на Съюзниците.
Те са били използвани за принудителен труд в местните корабостроителници на "Мицубиши" - основната военна цел на бомбардировката. По време на експлозията голяма част от тези пленници са загинали мигновено. Според различни оценки, сред жертвите са били 12 американски войници, 7 холандски и 1 британски.
Тези мъже, преживели четири години в глад и болести, за да се изправят пред ужаса на атомната бомба, са били забравени от собствените си държави.
Смъртта на тези военнопленници предизвикала силни критики в САЩ, особено след като истината става публично достояние. Семействата на загиналите са се чувствали предадени, защото тяхната жертва е настъпила в резултат на решение, взето от собственото им правителство.
Макар и да няма доказателства за голяма флотилия от кораби в пристанището на Хирошима, градът е бил важен военен център и дом на около 43 000 японски войници. Освен това, около 20 американски пилоти-военнопленници са били държани в града, като повечето от тях загиват в резултат на бомбардировката.

Защо Токио не е бил бомбардиран с атомна бомба?

Много хора се чудят защо най-големият град и столица на Япония, Токио, не е бил избран за цел на атомна бомбардировка. Причината е, че Токио вече е бил почти напълно унищожен от конвенционални бомбардировки.
От началото на 1945 г. американските военновъздушни сили извършват масирани бомбардировки над Токио, използвайки запалителни бомби. Най-опустошителната атака, известна като Операция "Дом за срещи" (Operation Meetinghouse), се провежда на 9 -10 март 1945 г. и е считана за най-смъртоносната конвенционална бомбардировка в историята.
Тя отнема живота на около 100 000 души, унищожавайки над 40% от града и оставяйки над един милион бездомни. Към момента на атомните бомбардировки Токио вече не е представлявал подходяща цел, тъй като е бил до голяма степен разрушен.
Ядреното оръжие е било предназначено да демонстрира силата си върху непокътнат град, за да има максимален психологически ефект.

ветът остава разделен

Дори и днес, десетилетия по-късно, светът остава дълбоко разделен по въпроса дали използването на атомните бомби е било оправдано. От едната страна, защитниците на решението твърдят, че жертвите в Хирошима и Нагасаки са спасили милиони други животи, като са принудили Япония да капитулира и са сложили бърз край на Втората световна война. Тези гласове твърдят, че алтернативата - мащабно нахлуване на японските острови - би довела до още по-големи загуби както за съюзниците, така и за самите японци.
От другата страна обаче, критиците посочват, че атомните бомбардировки са непростимо престъпление срещу човечеството. Техните аргументи се основават на няколко ключови момента.
Първо, че не можеш да оправдаеш избиването на невинни цивилни с хипотетични бъдещи жертви. Второ, че бомбите не са били единственият или основен фактор за капитулацията на Япония. Те подчертават, че обявяването на война от Съветския съюз на 8 август 1945 г. и последвалото нахлуване в Манджурия са имали решаващо значение за японското правителство. Според тази теза, ядрените атаки са били по-скоро демонстрация на сила към Съветския съюз, отколкото необходимост за края на войната.

Дир БГ, със съкращения