Защо са в стрес учителите ни

Д-р Юлиян Петров, 
председател на СО "Подкрепа"  

От десетки години в Синдикат "Образование" анализираме учителската професия като изпепеляваща, изгаряща и вписваща се в китайската мъдрост "Ако искаш да светиш на другите, трябва сам да гориш". 

МОН, по предложение на КТ "Подкрепа" възложи на Пловдивския университет да направи изследване за нездравословния стрес при учителите в България. Според нас, това изследване дава актуална информация за здравословното състояние на учителите и е основа за изграждане на нова политика за запазване на българския учител и за прилагане на компенсаторни механизми на учителския труд. 

Последиците от прекомерния стрес в определена професия са палитра от почти всички възможни заболявания. Естественият процес за оцеляване на организма е редуването на "тревога" с "покой". Това може да се редува безброй пъти. Това е и "здравословната стресова реакция". Но, когато фазата на "тревога" превишава значително фазата на "покой", тогава се появява нездравословната стресова реакция, която води до срив на организъма. Този срив води до професионално прегаряне или Бърнаут. Синдромът Бърнаут е болестта на 21 век, която според Световната здравна организация приема размери на глобална епидемия. 

Досега в образователната система на България нямаше представителни обобщени данни за диагностика на бърнаут-ефекта на педагогическите специалисти, като логично нямаше и национална политика за превенция на професионалното прегаряне при учителите. 

Какво показаха анкетите?

Доминиращ фактор за хроничния стрес при учителите са лошото поведение и липсата на мотивация за учене у учениците: 

- 85,9% от педагогическите специалистите нареждат лошото поведение на челно място по значимост като източник на стрес; 

- 75,8% нареждат липсата на мотивация за учене от страна на учениците като следващ по значимост източник на стрес.

Предложение: В учебните планове на педагогическите специалности да се включат учебни програми и теми, които да повишат подготовката на учителите за справяне с проблемното поведение на учениците и с тяхната мотивация.

Друг основен стресогенен фактор е организацията на учебния процес и претоварването с административни формалности:

- Девет от десет учители (85,3%) твърдят, че справянето с прекалено много административни формалности е силен стресогенен фактор за тях;

- 49% са напълно категорични в отрицателните си нагласи към претоварването със задължения от административен характер;

- 36,3% се съгласяват, че това е тежко бреме за тях.

Трудното взаимодействие с родителите 

Следващ фактор са драматично трудното взаимодействие с родителите и липсата на партниране и гражданско отношение от тяхна страна:

- 74,3% от анкетираните посочват като сериозен източник на стрес неразбирането, което се среща често от страна на родителите.

Следващ стресор са уменията за общуване с родителите за разрешаване на конфликти в системата учител-родител-дете:

- 63,3% - шест от десет изследвани, отговарят, че имат потребност да развиват уменията си за разрешаване на конфликти в системата учител-родител-дете;

- Само 24,5% се чувстват подготвени за справяне с конфликтите на работното място.

Освен това, професионалният стрес у учителите се дължи и на липсата на редовна физическа активност:

- 73,4% посочват, че не намират време и енергия за редовна физическа активност;

- 19,5% - само двама от десет, намират време и възможност за спорт поне три пъти в седмицата.

- 49,9% - половината от изследваните, посочват, че страдат от хронично недоспиване.

Препоръка: Да се предоставят възможности за  спортни дейности за служителите чрез подходящи условия в училищните бази (спортен салон, фитнес). Спорт в училище не само за учениците, но и за учителите.

Педагозите са затормозени също заради липсата на време и енергия за развитие на хоби и активен семеен, културен и социален живот

- 49% твърдят, че времето и енергията, които посвещават на работата, им позволяват да развиват своето хоби и да имат активен семеен, културен и социален живот.

- 41,3% отговарят, че им липсват време и енергия за активен семеен, културен и социален живот.

В крайна сметка:

- 66,4% - от участниците изпитват потребност от развитие на умения за справяне с хроничния стрес на работното място;

- 60,5% посочват, че в работата от тях често се изисква да се справят със задачи, които противоречат на здравата педагогическа логика;

- Шест от десет (59,8%) считат, че размерът на възнаграждението е несправедлив;

- 15,1% са на мнение, че заплатите им справедливо съответстват на положения от тях труд.

- Седем от десет (67,7%) преценяват, че внезапните промени в учебния процес са сериозен източник на стрес и изискват допълнително усилие;

- 17,5% не са съгласни с това твърдение.

- 64,9% от специалистите разполагат с достатъчно самостоятелност в работата си, за да определят как да се справят със задачите;

- 19,2% от тях не са съгласни с това;

- 69,9% от респондентите не се безпокоят да изразят несъгласието си в открита дискусия на определена тема;

- 16,8% се притесняват да реагират отрицателно или да афишират публично личната си позиция.

- 68,5% казват, че работното им място предоставя необходимите условия за труд и кратък отдих;

- Несъгласните с това твърдение са малко над 20%.

Препоръката е да се положат сериозни усилия както за намаляване на броя на децата в групите и класовете, така и за прилагане на съвременни възможности за индивидуални подходи в обучението.

В изследването се установи че социалният и професионален микроклимат в образователните институции е по-скоро добър:

- 62% от изследваните свидетелстват за усещането за взаимопомощ от колегите и ръководството;

- 72% подкрепят твърдението, че винаги могат да разчитат на подкрепата на ръководството в нужда;

- 74,3% определят като отлични контактите и качеството на взаимоотношенията със своите колеги.

Резултатите показват, че шест от десет учители са с 

консервативни нагласи към новостите

 

Като обобщение може да се каже, че нивата на установения нездравословен Бърнаут синдром на българските учители превишава значително максималните нива на стреса на учителите в Европа.което обяснява инертността и скептицизма им за модерните образователни средства. За сравнение ще цитираме данни от проучването TALIS на ОИСР, според които само половината от учителите в България (49,8%) се чувстват подготвени за използване на информационни и комуникационни технологии. Но се оказва, че неумението да ги използват пълноценно вероятно не представлява сериозна спънка в преподаването.

Екипът на изследването дава препоръки за справяне с хроничния стрес в 21 стъпки:

   Да се определят цели и приоритети; 

Да се правят неща, които успокояват; 

  Да се избягват излишни срещи;

  Да се избягва поставянето на непостижими крайни срокове;

   Научете се да казвате "не";

Оставете промеждутъци между работните срещи;

Правете само едно нещо в даден момент;

Правете често безстресови почивки през деня, доколкото това е възможно;

Превърнете дома в убежище;

Прекарвайте достатъчно време в самота, без да правите нищо;

Научете се да си почивате;

Приемете, че не е необходимо винаги да имате право;

Помислете повече за нуждите на хората около вас;

Въздържайте се от непрестанното говорене;

Научете се да се наслаждавате на храната;

Използвайте задръстванията позитивно и релактивно;

Помислете как да избегнете хора или събития, които генерират стрес;

Преди да се втурнете към предстоящ ангажимент, преценете доколко той е важен за вас и кой е най-подходящият начин за справяне с него;

Споразумейте се с хората, с които живеете, кой какво върши у дома;

Планирайте без бързане и без прекалена структурираност ваканциите и почивките;

Освободете се от стреса чрез упражнения, релаксация и смях. Забавлявайте се!

Бърнаут ефектът у педагогическия специалист обаче НЕ е личен проблем на учителя и на директора! Той трябва да бъде взет предвид от МОН и 

да бъде УПРАВЛЯВАН!

Във връзка с това с екипа от ПлУ отправяме предложение към министерството да инициира създаването на експертна група от представители на заинтересованите институции и организации за изработване на Национална политика за диагностика, превенция и справяне с хроничния стрес на работното място при педагогическите специалисти. По подобие на световния опит и традиции в България да бъдат приложени компенсаторни механизми, които да намалят натоварването и стреса на учителите, особено на тези след 50-годишна възраст.

В статията са използвани материали от изданието "Диагностика на Бърнаут синдрома при педагогическите специалисти за справяне с хроничния стрес" от доц.  Юри Янакиев.