Златното дете

Датата е 15 март. Годината - 2014-а. Думите са на Бойко Борисов: "Влади Горанов ми е като дете. Дойде при мен и ми каза: "Шефе, ти си на 55 и оттук нататък само с политика може да се занимаваш. Аз съм на 30, моите колеги станаха милионери, а пък аз стоя в тази зала за 2000 лева и дните ми минават безсмислено. Имам две деца, мисля за трето, как да ги издържам?" Боже! Толкова е мило, че сълзите напират...

Борисов очевидно се погрижи за "детето". Направи го финансов министър. А "детето", всъщност доведено, си оправи положението. И се оказа в ролята на онзи възрастен банкер с квалитетна пура, който дума не обелва, но присъства винаги там, където е необходимо.

Мистър "Пари няма" винаги няма... Има само за... стадиона на приятеля Кирил Домусчиев в Разград, но не и за музикантите, за учителите, за миньорите, за медицинските сестри... Има и за кафе с онова успяло усмихнато дубайско "златно момче".

Казват, че "детето" било човек на "момчето". Наричат го лимонката на модела "Кой" в кабинета Му. Ако не е така, щеше ли Началника да се раздели с Ц.Ц. за един апартамент и с Цв.Цв. за един асансьор, а да остави "детето", живяло години в луксозен апартамент на Кръстника? Щеше ли да се размине на "детето" проверката на КПКОНПИ, след като не се размина терасата на шефа на антикорупцията? Тц! Явно "детето" не само е захранено със златна лъжичка, но и държи Бащицата на златна верижка. Безкомпромисно.

Казват, че така управлявал и в своето министерство - всеки ден е последен, ама мой. Със замах ще отреже, че капиталовият пазар не се нуждае от повече внимание, отколкото пазарът на череши в Кюстендил. А после ще добави, че "на онзи свят пари няма" за лихвите върху влоговете, и ще закопае усилните спестявания на възрастните. Все едно него майка не го е раждала.

Любимец на поне двама с топпозиция в родния политически живот, Горанов с лекота показва суперскъпия си часовник за поне 15 хиляди долара, белег за престиж и състояние. И продължава да презира справедливостта, която за него е класово понятие.

Докога "детето" ще държи изкъсо Борисов на златна верижка? Кой ще каже. Цъка ли вече швейцарският часовник? Кой знае. Българската "практика" е недвусмислена: падне ли министърът на финансите, отива си правителството. И Той знае.