60% от хората се съмняват в сметките за телефон

Богомил Николов е магистър по политология и стопанско управление от СУ "Св. Климент Охридски" и университета "Еразмус" в Ротердам. В момента е докторант по икономика в УНСС. Води обучителни курсове в Института по публична администрация и Европейската асоциация на потребителите. Член е на Икономическия и социален съвет. Изпълнителен директор е на Българската национална асоциация "Активни потребители". В организацията попада случайно преди 12 години. Тогава по неговите думи е нямало много мераклии да дърпат тази каруца. Една година е вземал месечна заплата от 68 лв. Нещата обаче постепенно се променят и сега организацията активно участва в обществения живот, като защитава правата и интересите на потребителите у нас.


- Г-н Николов, какви са основните проблеми на потребителите с мобилните оператори?
- Единият от тях е автоматичното подновяване на срочните договори, заради което ще има промени в Закона за електронните съобщения. Анкета, проведена от нашата организация, показа, че 60 на сто от потребителите се съмняват в сметките си. Докато КРС не започне да проверява начина за съставяне на сметките на мобилните оператори, хората няма да повишат степента си на доверие към тях. Ако операторите са изрядни, те самите имат интерес да бъдат проверявани. Преди години, когато имаше много високо напрежение в споровете с топлофикационните дружества, се извършиха такива проверки с участието на потребителите и на медиите. Не виждам основание КРС да не направи такава проверка и сега в мобилните оператори и да покани външни хора, които не само да присъстват, но и активно да участват, за да се успокоят духовете.
- Само за успокоение на духовете ли ще послужи, защото при проверката, за която говорите, след констатациите не последва нищо?
- Това е много широка тема. Има икономически сектори, в които без регулация не може.
- Искате да кажете, че регулаторната комисия не си върши работата?
- От духа на нейната функция следва, че тя трябва да реагира на всеки обеществен проблем. След като хората се съмняват в сметките си, това не е добре за всички, вкючително и за операторите.
- Засега само единият от трите мобилни оператора премахна автоматичното подновяване на срочните договори. Защото такава е и една от промените в Закона за електронните съобщения. Смятате ли, че ще има натиск тези текстове да не се приемат или да бъдат отложени?
- Ако си мълчим и не говорим за това, може и така да стане. Ние ще присъстваме на всяко заседание на комисия в парламента, за да покажем, че тези промени са важни за потребителите. Иначе много пъти се е случвало излезли от МС промени в закон, след като минат през парламента, текстовете се преобразяват и в крайна сметка се обнародват във форма, различна от първоначалната.
- Дали другите два оператора няма да изчакат излизането на закона, за да премахнат автоматичното подновяване на договорите?
- Така ще стане. А и този оператор, който се отказа от срочните договори, се опита да го представи като жест. Но това е изискване на евродирективата 2009/136, която ще бъде въведена чрез промените в закона.
- Ще продължавате ли с протестите, които организирате на всяко 20-о число от месеца?
- Да, докато законът не бъде окончателно приет.
- Да не би телекомите вече да изместиха топлофикация по отношение на общественото недоволство?
- О, не. Просто сега се вдигна по-голям шум около тях. Иначе класацията е такава - на първо място са топлофикациите, следвани от електроразпределителните дружества, после са ВиК-тата и чак тогава - телекомите.
- Къде се намира българският потребител в Европа?
- По данни на Европейската комисия българският потребител търпи най-големите лишения от всички граждани в Европейския съюз - 55,5 на сто от населението е с мизерни материални възможности. В дъното на класацията са още Румъния - с 49%, и Унгария - с 41 на сто. Най-добри материални възможности имат в Люксембург, Швеция и Холандия. Материалните лишения се отчитат според това какви средства могат да отделят хората за неочаквани разходи, едноседмична годишна почивка, погасяване на ипотеки или битови сметки, храна с месо, пиле или риба всеки втори ден, поддържане на достатъчно отопление в дома, наличие на перална машина, цветен телевизор, телефон или личен автомобил. България отделя най-малко средства в ЕС за защита на потребителите. По самочувствие сме на последно място. И по степен на доверие сме на последно място в Европа, а това е най-важният индикатор. Стапента на доверие в икономическите оператори, в регулаторните органи и потребителските организации е най-ниска при нас.
Според ЕК българите сме най-недоверчивите в ЕС и по отношение на безопасността на храните - 46 на сто смятат, че храните у нас не са безопасни. По отношение на познанията - няма еднозначен отговор, защото сигурно и най-големият експерт по потребителска защита има какво още да научи.
Важното е да бъдем предпазливи, да бъдем внимателни, защото българите сме доста наивни и се хващаме на клопките на търговците. Например уловки като - "Нула процента лихва", "Три за две", различни промоции, подаръци, безплатни стоки. Това моментално привлича вниманието и хората започват да купуват като невиждали и не си задават въпроса: Кой дава безплатен обяд? Много е важно, когато хората имат проблеми, да знаят към кого да се обърнат, откъде да се информират.
- Защо българите трудно се обръщат за помощ към потребителските организации?
- Защото има голяма разлика между нас и западните организации. У нас хората се обръщат към потребителските организации с очакване и искане за безплатен съвет и помощ. Докато на Запад организациите съдействат на потребителите, които ги подкрепят чрез членския внос. Това е единственият практически възможен начин.
- А държавата достатъчно пари ли отделя за защита на портебителите?
- България отделя най-малко средства в ЕС за защита на потребителите. Средствата са само 3 евро годишно на 1000 жители. За сравнение - Белгия плаща по 157 евро, Кипър - 176 евро, Чехия - 56 евро, а най-много отделя Люксембург - 2112 евро. За м.г. бяха разпределени 40 хил. лв. на седем организации у нас. От тези пари ние сме получили 12 500 лв., което ни стига колкото да си платим наема на офиса. Над 80% от приходите ни са от проекти. Благодарение на активността ни имаме ресурс да вършим обществена работа. Например британската потребителска организация има 452 души професионален екип и 70 млн. паунда годишни приходи от членски внос, което е около 200 млн. лв.
- Възможностите на българския потребител са малки в сравнение с другите в ЕС. Сравними ли са т.нар. потребителски кошници в различните страни?
- Донякъде са различни. Всички се хранят, но в по-богатите европейски страни хората повече пътуват, потребяват повече стоки на лукса.
- И у нас има доста потребители на стоки на лукса на глава от населението...
- Възможно е. Иначе горе-долу структурата е една и съща - един човек рядко си купува повече от едно жилище в живота, храни се три пъти на ден. Може би имат повече дрехи. Всъщност нашите възможности са доста по-малки.
- Правителството взема някакви мерки по отношение на цените, които сега нарастват в целия свят. Ще свършат ли работа тези мерки?
- Програмата максимум на акцията е да се постигне притъпяване на ефекта с повишаването на цените, който е привнесен, идва отвън. Абсурдно е обаче, ако някой си мисли, че ще върне цените отпреди една година.
- Трябва ли да има контрол върху цените на определени стоки, например хранителни, от държавата?
- Категорично не. Този филм сме го гледали - стига се до дефицити. Когато цените са подценени, стоките изчезват. Не трябва дори да си го помисляме. Единствената и основната задача на държавата е да пази конкуренцията на пазара честна. Трябва да се разследват, улавят, изобличават и наказват практиките, които ограничават конкуренцията. Ако има структурни особености, които намаляват конкуренцията, те трябва да бъдат поправени. Например, ако в държавата има три склада за съхранение на зърно, логично е, че ще има и три големи прекупвача. Е, ако има 300 склада за зърно, това означава, че ще има много повече играчи. Подобни проблеми трябва да се решават на регионално ниво, за да има реална конкуренция.
- Как тогава да се справим със спекулата?
- Ако има свободен пазар, няма спекула. Спекула има, когато има регулация. Трябва да се пази свободният пазар.