Историците: Трябват ни дебати, не нападки

Проф. д-р ист.н. Нина Дюлгерова 

В това, което се случва около учебниците по история за Х клас, няма наука, има политика. Защо  политиката се включва сега в този процес? Няма да коментирам това, което в последните седмици трима души - поне двама от тях с доказана некомпетентност, изприказваха като критики и свободно използване на различни термини, изпразнени от съдържание. В последния месец много сериозно започна битката за историята, по-точно - битката срещу истинската история. Преди близо два месеца един бивш посланик във Ватикана и един бивш ректор се изказаха по телевизиите - и двамата с една ключова фраза: че в османската империя не е имало робство, но пък крепостничеството в руската империя било робско. След това започнахме да слушаме неща, свързани със 75-годишнината от десанта в Нормандия с опити да ни се внуши, че това бил решаващият ход за победата над нацистка Германия. Следващият етап са учебниците по история. Предстоят годишнини от различни събития във Втората световна война и битката за историята ще бъде жестока, защото е битка за бъдещите поколения. Когато тръгват хора, които са далече от историята, да коментират не фактите и не анализите, а си служат с някакви имагинерни термини, това означава, че върви политическа битка за историята и че тези хора вероятно са получили някакви пари.  

Целият скандал с учебниците започна при вече изцяло завършена процедура за написването, прецизирането, оценяването и одобряването им. Става въпрос за това може ли една процедура да се обърне в удобен политически инструмент. Политиканските задачи и поръчковите измерения в този процес влияят доста зле върху изграждането на младата личност. Проблемът е в модела като цяло за писането на учебници и избора на победителите. Освен това ние - университетските преподаватели и академичните учени, пишем много сложно и дори учителите не ни разбират, камо ли учениците. Затова учениците не са мотивирани да изучават миналото, да имат интерес към него. В Германия например учебниците се пишат от учителите с методист от университета.   

Ние, историците, трябва да избягаме от политическата конюнктура и професионално да решим - на основата на документи и анализи, какво да се напише в учебниците. Историята не може да се гледа през гледната точка на днешната конюнктура, фактите и процесите трябва да се осветляват в контекста на конкретни геополитически ситуации. В периода до 1989 г. имаме от една страна социалистическия свят начело със суперсилата СССР, от друга - западния свят, начело със суперсилата САЩ. Това не е въпрос на морал, а на реална ситуация. Всеки политически режим навсякъде по света има и добро, и лошо. Трябва да се гледа през призмата на конкретната политическа ситуация. Каква е била алтернативата за България след Втората световна война, когато тримата големи разделят следвоенния свят. И досега в Германия има над 300 военни бази на САЩ, работещи за интересите на една държава. Има политика в това да се оказва натиск за едностранчиво представяне на историята върху професионалистите историци, които пишат учебниците.

Николай Поппетров,
автор за периода до 1944 г. в екипа на учебника на изд. "Булвест 2000"

Според мен, когато излизаме от антипозиции: антикомунизъм или антифашизъм, градивен резултат няма - мразим американците, мразим руснаците, мразим комунистите, фашистите и пр., но в българската история резултатите винаги са били плачевни. Хубаво е, че има различни фондации и уличен натиск, но уличният натиск е много опасно нещо. Дали това е начинът да водим дебата за учебниците? Това е много опасно, когато говорим за миналото. 

Ясно е, че министърът има позиция, той е политическо лице, ясно е, че ще спре учебниците. Има обаче няколко странности, които можеха да бъдат избегнати. Къде е пиарът на това министерство? Министърът не може да има мнение по съдържанието на учебниците, той не е историк. Второ - в оценяващата комисия имало асистенти. А кой е избрал тази комисия, нали министерството седи зад нея?! МОН да престане да се извинява, че грешките в матурите или в учебниците са дошли отнякъде другаде. Самата учебна програма е нескопосана. България има национален въпрос, който започва от Берлинския конгрес и не свършва до днес. Сега българо-македонската комисия е свързана именно с проблемите на този нерешен национален въпрос. Как е вписано това в учебника за Х клас - именно върху тези неща трябва да се дебатира предварително. 

Изказвам и едно драстично мнение - хайде да се опитаме да напишем учебниците без хонорар. Ние пишем статии и не получаваме хонорар. В последните 30 години за близо 200 научни статии съм получил три пъти хонорар. За нито една книга не съм получил хонорар, напротив - издателят казва "дай 5000 лв. да ти издам книгата". Откъде накъде тогава ще се плаща за писането на учебници. Друго нещо - защо МОН не си издава учебниците само? Такава практика е имало в България и при предишния режим, и при по-предишния. Имало си е Издателство на народното просвещение, което издава учебниците. Имало е и един учебник по всеки предмет - а не тази псевдодемокрация: защо 7 авторски колектива трябва да напишат 7 учебника? 

Имаше и едно писмо от осем души колеги историци. За мен важното в него е, че то поставя проблеми - дали разговорът за учебниците да е само на академично ниво, или да е обществен; казва, че проблемът за подбора и за интерпретирането е морален проблем - да, морален проблем е, но ние нямаме система за морални санкции. Казва, че съществуват правилни и неправилни научни тези. И това е вярно, но въпросът е за критерия. 

Много често хора от улицата налагат мнение. Имаше навремето един автор на песни Спасов, който написа книга, че в България е нямало фашизъм. И тогава едни хора от бившето вече, изчезнало от политическата сцена СДС ръкопляскаха и го приеха като парола. После един голям писател - Стефан Цанев, се опита да обясни как нашата историческа наука не си върши работата. Къде беше дебатът със Стефан Цанев, защо колегията не реагира? Сами сме виновни, че често хора, които излизат от съвсем случайни позиции, налагат превратна представа за историята. Една от иконите на българския преход е образът на Гешев - на суперполицая Гешев! Всичките тези митологеми тежат върху нас като черно петно, а ние не реагираме. 

Историята на комунизма няма как да я представим само с броя на жертвите. Утре ще излезе друг списък и ще се окаже, че броят им е друг. А как ще оценяваме някои явления в международен аспект? Как например ще обясним, че не сме антисемити, щом Народният съд е тоталитарен, антидемократичен и пр., но той съди антисемити. Един горянин, въоръжен с автоматично оръжие и взривове от Гърция, той какъв е - патриот? За този прочут Възродителен процес - кое беше основното: ДС, партийният терор или огромният консенсус, който имаше в българското общество, че сме решили турския въпрос? Имаше го този консенсус. На децата трябва да се поднася нещо обобщено, разбира се, с превес на най-важното, но докато се стигне до него, трябва много да се внимава. Изключително деликатен е въпросът за историята и той изисква предварително един дебат, ясен поглед и чисти помисли - не за пари и не за политическа кариера.   

*Казано вчера на пресконференцията "Битката за историята"