Ако...

Още от същото ли ни предлагат от здравното министерство с така наречения план за справяне с нова вълна от КОВИД-19 наесен? По-розова ли ще стане картината с шарените зони, които ще делят страната, когато вирусът навлезе с бясна сила до няколко седмици? Успя ли д-р Стойчо Кацаров да ни убеди вчера, че няма да се стигне до истинска криза, защото вече минахме през най-страшното и би трябвало да знаем как да посрещнем лошото на база на опита си?

Като че друго очаквахме да чуем, освен за провалената ваксинационна кампания, ниския брой на ваксинирани учители, бъдещи забрани и детски градини за деца на имунизирани родители и с ваксиниран персонал.

Щеше да е доста по-различно, ако ваксинацията вървеше - тогава нямаше да има нужда от планове. 

Ако доверието във всяка власт не беше сринато, сега нямаше да са необходими кампании и агитации на различни съсловия.

Ако се вършеше повече, отколкото се говореше, нямаше да се впряга цялата администрация да пише програми и да плаши гаргите.

Ако чиновниците мислеха повече, вместо да обикалят телевизионни студия, щяхме да сме забравили значението на думата "локдаун".

Вместо това година и половина след настъпването на вируса у нас, в навечерието на третата вълна ни се представя първия план за действие. Министърът добре трябва да знае, че документите остават просто думи на лист, докато някой не започне да ги спазва и да контролира спазването им. Той също така трябва да е наясно, че много от заповедите му и сега не се спазват и облекчаването на някои от мерките върви много след реалното им отсъствие. В хартийките вече никой не вярва. Защо ли тогава никой не разчита новият план да помогне? Кризата иде, дръжте се сами.