29 Март 2024петък10:34 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Интервю

Александър Донев: Пандемията ще засегне силно киноиндустрията

Чрез отказа си да подпомогне киносалоните държавата казва, че тази дейност не е социално и културно важна, смята известният филмов експерт

/ брой: 240

автор:Вилиана Семерджиева

visibility 1603

АЛЕКСАНДЪР ДОНЕВ е филмов експерт, изследовател и преподавател. Доцент, завършил кинознание в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", с докторат по "Киноизкуство, кино и телевизия" от БАН. Сценарист, режисьор и продуцент на документални, игрални и анимационни филми. Ръководил е различни видове организации във всички области на киното: производство, разпространение и кинопоказ, както и Националния филмов център. В момента е на работа в Института за изследване на изкуствата при БАН, преподава в НАТФИЗ. Автор е на монографии, студии и статии, както и на книгите "Помощ от публиката" (2018) и "Независимите в киното. От Едисон до Нетфликс" (2019). Занимава се с изследвания в областите история на киното, история и теория на филмовата индустрия, киното и съвременните медии, социология на киното, българско кино. Експерт е към Асоциацията на българските киносалони.

- Г-н Донев, от Асоциацията на българските киносалони разпространиха до медиите писма, изпратени до Министерския съвет - в тях се описва тревожното положение на киносалоните у нас. Всъщност, те сега поемат последствията от предишните ограничителни мерки, довели до 90 процента спад в оборотите. След като няма прожекции, от какво се издържат те в момента?

- Този въпрос може да се отнесе до големи групи работещи в културния сектор на съвременното българско общество, които не получават подкрепа по действащите финансови схеми. Някои от собствениците на киносалони в отделни случаи имат и други бизнеси, които евентуално не са засегнати толкова тежко от здравните мерки на правителството, и биха могли да се справят за известно време. Но наетите лица - прожекционисти, разпоредители, касиери и друг персонал, които нямат други доходи, могат да разчитат само на спестявания, ако разполагат с такива. Наред с това покрай дейността на киносалоните на доходи от нея разчитат и немалко други икономически сфери: реклама, киноразпространение, транспорт и др. 

- Киносалоните не са сред културните институти, получили данъчни облекчения за периода на кризата. До този момент оказана ли им е някаква финансова помощ от държавата?

- Не, в рамките на настоящата година не са предприети никакви действия от страна на държавата. Пряко заетите в дейността на киносалоните може би не са повече от хиляда души, но те са специализирана работна сила, резултат от обучение, квалификация, но и някакъв вид отдаденост. Ако напуснат този сектор, те трудно могат да бъдат заменени от безработни специалисти с техния профил, защото почти няма такива. 

- От асоциацията настояват и за въвеждане на нулева данъчна ставка върху билетите за прожекции, което е факт в много европейски държави. Смятат, че отмяната на ДДС върху билетите ще доведе до повече инвестиции в киносалони и повече културни центрове, особено в по-малките населени места. Какви положителни последствия още би могла да има подобна промяна?

- Първо, трябва да се отбележи, че част от смисъла на данъка добавена стойност е да гарантира прозрачност и информираност за стопанската дейност на икономическите субекти. В областта на кинопоказа тази информираност и отчетност е гарантирана по още два начина и това са отчетите за зрители и приходи, които киносалоните подават веднъж към разпространителите, защото са резултат от договорите с тях, и втори път - към Националния филмов център, защото това го изисква Законът за филмовата индустрия. Именно той регулира дейността на киносалоните. Премахването на ДДС върху билета за кино е вид индиректна помощ, доколкото държавата се отказва от един приход, който ще остане в киносалоните. А това в никакъв случай няма да застраши прозрачността и отчетността в този бранш.

- Предложените от правителството икономически мерки - като например 60/40 и подобни, може ли да се приложат в техния случай?

- Подобна мярка е неприложима - когато киносалоните не работят, те не могат да платят нито 60, нито 40, нито дори 10 процента, защото не реализират никакъв приход. По-скоро трябва да се предвиди някаква форма на безвъзмездна директна помощ, която да способства да се преодолее този много труден период. А освен това той ще има тежки последствия, защото отпадането на мерките през лятото и ранната есен показа, че хората няма да се върнат автоматично в кината, а ще бъде необходим доста дълъг преходен период. Днес, в разгара на втората вълна, без никой да е сигурен дали няма да има и трета, неизвестността пред бранша става още по-голяма.  

- Ако наистина се стигне до фалити на и без това останалите малко киносалони, за което предупреждават от асоциацията, ще може ли след време да бъдат възстановени? Или ще се лишим от тях завинаги, както от приватизираните преди години кина? 

- Наистина може да стане още по-страшно, ако собствениците на киносалони решат, че след като няма никаква подкрепа за сектора, повече няма да се занимават с този бизнес. Те евентуално могат да преустроят помещенията, които притежават или са наели, за друга дейност, защото показването на филми е станало неефективно. Това ще бъде още по-тежка криза от онази, свързана с приватизацията на кината. Чрез актуалния си отказ да подпомогне сектора държавата казва, че тази дейност не е социално и културно важна. Когато обществото като цяло получи такива сигнали, трудно ще се намери някой, който да инвестира време, средства, усилия във възстановяването на този бизнес. Периодите, в които кината остават затворени, са стимул за значителна миграция на публиката към други способи за гледане на филми - платени тв канали, стрийминг платформи и още по-голям разцвет на пиратството. Пандемията ще доведе до изключително дълбоки промени във всички сфери на киноиндустрията, но реално киносалоните в момента са най-засегнатият сектор.    

- Имате опит като сценарист, режисьор и продуцент на филми. Преди дни бяха гласувани на първо четене в Народното събрание промените в Закона за филмовата индустрия. Предвиждат се допълнителни 25 млн. лв. годишна субсидия за българската филмова продукция - 10 млн. за производство и 15 млн. за инвестиции. Какво означават тези числа за българското кино?

- Нека да уточним понятията. И досега средствата, отделяни от държавата и разпределяни от Националния филмов център, не отиваха за финансиране само на производство на нови филми. Около 15% от субсидията и преди идеята за законови промени се разпределяше за подкрепа на разпространението, киносалоните и кинофестивали. Увеличението и занапред ще бъде разпределяно по подобен начин. Другите 15 милиона ще отиват за възстановяване на част от средствата, похарчени на българска територия за заснемането на чужди филми. Това е схема за стимулиране на чуждите инвестиции в различните сектори от българската икономика и творчески индустрии, които предоставят услуги, свързани с филмопроизводството.

Има обаче много спорни въпроси около тази част от промените в закона. Те се отнасят най-вече за това дали тези средства от държавния бюджет няма да бъдат акумулирани не особено прозрачно и справедливо от една единствена фирма, снимаща чужди филми в нашата страна. Наред с това съществува голяма опасност, ако не се коригират направените предложения за промени, кинопоказът да бъде най-силно ощетен. Така чрез ремонтирания закон ще се окаже, че всички останали дейности ще получават повече пари, а кинопоказът - по-малко. За съжаление, при всички разговори за кино в нашата страна най-силно се чува гласът на режисьори и продуценти, а най-слабо - на хората, работещи в кинопоказа. Именно те обаче приемат зрителите в своите кинозали, където се показват българските филми. И те имат право, както и досега, да бъдат подкрепяни, затова че тези кина въобще съществуват, а освен това и показват български филми.

- Предвидените за реализиране 12 игрални филма, 22 документални и до 250 часа за анимация добри параметри ли са според вас? Хубаво е, че се регламентират законово, но как ще бъдат гарантирани на практика?

- Числата, които посочвате, са елемент от една по-скоро математическа формула, която гарантира минималния размер на държавната субсидия. Иначе с предоставените средства при правилно разпределение ще могат да се произвеждат двойно повече филми. Част от тях обаче ще бъдат с по-ниски от средните бюджети. На практика и в момента бюджетът предоставя средства по сходна формула за 7 игрални филма годишно, а те се разпределят за създаването на около 12. При разумно и отговорно разпределение на предоставените от бюджета средства няма никакъв проблем с тях да бъдат финансирани по 20-25 игрални филма годишно. 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 496

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 509

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 464

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 553

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 472

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 465

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 422

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 603

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 540

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 546

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ