Ало, докторе!

Все по-често хората от малките населени места в България няма да получават отговор на телефонното си обаждане: "Ало, докторе!". Не защото докторът е небрежен или нехае, а защото се е пенсионирал, например. Днес Ахтопол, вчера родопски села, утре крайгранични селища. Без медицинска помощ, дори без аптеки. Колко българи умират по тези места без дори да се знае от каква болест? А уж сме в Европа, уж сме в XXI век.

По тези места няма млади лекари. Как да отидат, щом повече от 9 години властта полага усилия да унищожи с административни разпоредби здравеопазването в малките населени места? А и голяма медицинска кариера в селски кабинет май не се прави. Нито на село има млади, та докторът да се задоми, няма и училище за децата му. Преди два месеца даде надежда обещанието за 3 хиляди лева начална заплата на млад лекар в отдалечените места. Но срокове никой не е обещавал. А и да е, болестите не питат за обещанията. 

Отчайващо е, че дори 11-месечната пандемия не научи властта как да се погрижи поне за здравето на хората.

Поредният хаос навярно ще предизвика бързо, но единично, местно решаване на проблема. Утре ще се гаси нов пожар. После други.

Съвременно българско здравеопазване.