Апартейд в Евросъюза

Апартейд, етническа дискриминация, принудителна асимилация - всичко това се случва не в някоя държава в Азия или Африка, а в страна членка на Евросъюза. За тези, които следят процесите в източноевропейската част на ЕС, а също в бившия СССР, не е трудно да познаят коя е тази държава - прибалтийската Латвия. Конкретният повод за такива изводи е решението на нейния Конституционен съд, който призна за законна забраната на руския език в частните училища. 

Тази забрана е продължение на езиковата политика на Латвия. Населението на тази държава е 1,8 млн. по данни от 2016 г. Четвърт от него са етнически руснаци. А цели 40% са рускоезични граждани - руснаци, украинци, беларуси, евреи. И ето, че тези 40 процента - без малко половината от населението на демократична уж Латвия, са лишени от правото на майчин език, от основно човешко право. По числен показател тези хора би трябвало да се водят малцинство. Но като обществена величина явно не са обикновено малцинство, чиито интереси могат да се пренебрегнат с лека ръка. Камо ли да бъдат подлагани на дискриминация и асимилация, а отношението към тях да напомня апартейда. Ако е естествено държавният език в страната да бъде латвийският, едва ли е нормално езикът, на който говори почти половината от населението, да има статута на чуждестранен.

През март 2018 г. парламентът на тази страна одобри новия закон за езика. Той предвижда през 2019-2022 обучението в двуезичните (латвийско-руски) училища да премине изцяло на латвийски език - става дума за учебния процес в средните класове и гимназиалната възраст. Забранено бе преподаването на руски език и в частните университети. Както е посочвала влиятелната парламентарна партия "Съгласие", приетият закон противоречи не само на конституцията на Латвия, но и на международни документи като Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства, която Латвия ратифицира през 2005 г. 

А сега дойде и забраната върху руския език и в частните училища. Тази забрана ощетява дори самите латвийци. Да допуснем, че е обяснимо защо лицата, които не знаят добре латвийски, не могат да бъдат назначавани на държавна работа - било като чиновници, било като работници. Но както писа по-рано тази година шведският в. "Дагенс Нахетер", има случаи, когато незнанието на руски език е пречка да работиш в частния сектор в силно рускоезичната столицата Рига, по-специално в рекламния и ресторантския бизнес.

Има и друго - в Латвия 220 000 души имат статута на неграждани. (В съседна 1,3-милионна Естония има 78 000 такива неграждани). Това са също рускоезични лица, които са били граждани на СССР, но Латвия им е отказала гражданство след придобиването на независимостта си през 1991 г. Освен че нямат право на работа в държавния сектор, те нямат право да гласуват и да бъдат избирани. Доскоро същия безправен статут имаха и техните деца, родени в Латвия, но от този месец този статут за тях отпадна и те вече се водят "граждани" на Латвия. 

В радио Sputnik експертът от Института на страните от ОНД Игор Шишкин окачествява като апартейд случващото се в Латвия: "Стана това, което се предсказваше от всички специалисти. Всъщност, Латвия не криеше, че е поела към изтласкване на всичко руско. В Латвия официално обществото е разделено на две части, тоест въведен е апартейд. Правата на хората са ударени по етнически признак и са ударени основно руснаците".

Какъв апартейд, ще попита някой, Латвия не е ЮАР, а латвийците и руснаците не са от различни раси. Да, ама апартейдът не е само дискриминация на чернокожи от бели или натикване на "втората ръка" хора в обособени бантустани. Това понятие има и по-широк смисъл, става ясно от дебелите книги. Апартейдът например е форма на етническа дискриминация, изразяваща се в ограничаване или лишаване от права. Апартейдът е и престъпление, изразяващо се в стремеж към господство на една расова или етническа група над друга. Или пък изразяващо се в мерки срещу участието на потиснатата, "чуждата" група в политическия, социалния, икономически и културен живот на страната.

Тези негови признаци са налице в страна членка на ЕС, наред с етническата дискриминация и пълзящата асимилация. Във всеки случай, налице е най-малко потъпкване правата на едно внушително национално малцинство. И всичко това е в разрез с основополагащи евроценности. Брюксел обаче се прави на ни чул, ни видял. Така съучастнически намига на Латвия, задето подлага крак на Русия, която според Брюксел е друга "геополитическа раса" и цивилизация. Може и да е апартейд, но си е наш, евроапартейд.