Арх. Константин Пеев: Без дългосрочно планиране няма добро градоустройство

Константин ПЕЕВ е завършил архитектура във Висшия институт за архитектура и строителство през 1984 г. По-късно специализира "Архитектурно-градоустройствени проблеми при обновяване на центровете на градовете". Лицензиран е за оценител на произведения на архитектурата и недвижимите паметници на културата, притежава пълна проектантска правоспособност и разрешително за изработване на градоустройствени проекти. В периода от 1986 до 1994 г. специализира последователно в Унгария, Чехия, Германия, Израел и Франция. От 1995 г. досега е мениджър и главен проектант на "ЕКСА АД". Има реализирани над 120 проекта. 

- Арх. Пеев, покрай скандалите около строежа на небостъргача "Златен век" на фирмата "Артекс" в последните седмици на дневен ред отново излязоха проблемите с презастрояването, получаването на разрешения за строежи, законността им, вратички в нормативната уредба и мястото на държавните и общинските институции за контрола. Според вас конкретно Столичната община справя ли се с градоустройствените проблеми и отговаря ли адекватно на очакванията на хората?

- Проблемите с презастрояването се коренят в липсата на точни норми, които да бъдат спазвани. Трябва да се планира по-глобално, като се въведе коефициент за плътност на обитаване, тоест колко жители могат да живеят или работят в една зона на града. Такава норма имаше в предишния Закон за териториално и селищно устройство, с която ясно се определи колко квадратни метра площ се падат на човек. Така може да се направят изчисления колко трябва да са големи и високи сградите, които могат да се позволят в даден район, за да са достъпни до обитателите му необходимите услуги на градската социална инфраструктура. 

Сега у нас, и конкретно в София, няма обективна основа, върху която да се решава на кое място каква и колко голяма сграда да се построи. Това понижава качеството на живот. Разбират го и предприемачите, разбират го и институциите, както и гражданите. След въвеждането на така нужния коефициент презастрояването ще се саморегулира. Строителите ще продават имотите с разумна печалба и ще се повиши комфортът на жителите. Без дългосрочно планиране няма добро градоустройство. 

- В София непрекъснато възникват различни казуси - като този в "Лозенец" със "Златен век", като сагата с НИКМИ в "Стрелбище", като изкопа за бъдещ блок, който погълна кола и улица в "Овча купел", десетките случаи на спорни строежи в "Младост". Въпросите дали са законни, дали има проблеми около разрешителните или със самото строителство невинаги вълнуват хората. Те просто искат повече пространство около блоковете си и зелени площи. В такъв случай какъв е изходът, за да бъдат удовлетворени и двете страни - инвеститорите и столичани?

- Исканията на хората за повече зелени площи, простор между блоковите пространства и места за отдих са съвсем естествено следствие от натоварения и динамичен живот най-вече в столицата. Очевидни са прекомерното застрояване в определени части на града и липсата на подходяща инфраструктура, особено в квартали като "Малинова долина" и "Манастирски ливади". За  разлика от тях, в жк "Люлин", в жк "Овча купел" и други райони са добре осигурени достъпът до всяка точка на града и техническата инфраструктура. Метрополитенът и гъстата мрежа на обществения транспорт също покачват качеството на живот в тези райони. За да бъдат удовлетворени исканията на хората за по-комфортен начин на живот, са необходими търпение и промяна в нормативната уредба, която инвеститорите ще бъдат длъжни да спазват в бъдеще. Както и оптимизиране на останалите видове превоз с обществен транспорт, включително и таксита.

Построяването на небостъргач във вече съществуващ квартал с изградена инфраструктура например, автоматично води до понижаване на качеството на живот на хората. Затова е добре да черпим опит от чужбина, където има много повече изградени небостъргачи. Добре е да си зададем въпроса защо в Манхатън изискванията към строителството са много по-големи, отколкото тук. Например на предприемачите там е позволено да построят само един небостъргач в квартал с площ от 5000 кв. метра и, ако няма паркинг, са задължени да закупят съседен парцел с площ от 4000-6000 кв. метра, за да го построят. Освен това, е нужно да има търговски център, обслужващ обитателите на небостъргача. А тук има идеи по бул. "Тодор Александров" да изникнат 30 сгради с височина по 100 метра, което ще увеличи задръстванията и липсата на въздух и светлина.

- На всички вече е ясно, че София е презастроена. Какво е бъдещето на града? Има ли накъде повече да расте и трябва ли? 

- Като всяка европейска столица, и София ще се разраства, развива и ще придобие облика на съвременен град с исторически напластявания и нови делови сгради в административния център, с технологични паркове и модерни жилищни комплекси по периферията. Посоката на разрастване на града ще бъде към сателитните селища - Елин Пелин, Банкя, Божурище и Нови Искър, като се изгради и удобен, и бърз обществен транспорт. Мястото на Столичната община е именно в доброто планиране и вземането на стратегически решения за целия град. Застрояването трябва да се разрешава и контролира от администрациите на столичните райони и при тях да остават таксите от разрешенията за строеж.

- Чувствителна тема през последните седмици е и опазването на паметниците на културата. Какво може и трябва да направи конкретно Столичната община за опазването им?

- Столичната община трябва да подходи сериозно и ангажирано в позицията си на един от основните отговорници за културното ни наследство. Важна част от този процес е да има специализиран екип, запознат с настоящите проблеми, за да дава компетентна оценка и анализ на ситуацията. Чрез увеличаване на участието на гражданите в решаването на проблемите общината ще повиши информираността на хората, а правопропорционално с това - и тяхната заинтересованост от опазване на сградите паметници на културата.

- Ще оцелее ли архитектурното ни наследство?

- Трудно ще оцелее, ако продължат така процесите. Истината е, че у нас няма стратегия за опазването му. Скорошният одит на Сметната палата допълнително показа, че няма и мониторинг на културното ни богатство. В бюджета на Министерството на културата за 2018 г. има 1,5 млн. лева за археологически проучвания и едва 1,5 млн. лв. остават за реставрация на паметници на културата в цялата страна.

Добър пример в опазването на ценните сгради бе отмененият Закон за паметниците на културата и музеите, действал до 2009 г., в който имаше специална клауза, позволяваща държавата да реставрира фасадата на паметника на културата, а след това да начисли служебна ипотека върху сградата. Така, когато собственикът реши да я продава, купувачът трябва да плати ипотеката. Столичната община наскоро предложи прилагането на подобна система за опазване на паметниците в София, както и финансиране на инвестиционните проекти за сгради паметници на културата и на стойността на реставрационните работи.