Бъдещето на България

България винаги е имала обещаващи щангисти на фона на разрухата в този спорт. Един от тях е Карлос Насар, който на 12 май ще навърши 15 години. Обещаващият тежкоатлет от Червен бряг наскоро стана световен шампион в кат. до 73 кг във възрастова група кадети до 17 г. Българчето сломи батковците си, като за златото изпревари с 2 г. по-големите от него Азадбек Нариманов (Узб) и Амидяк Мисакян (Гър). Постижението на младока е повече от изненадващо, защото обикновено при подрастващите фаворити са именно най-големите във възрастовата група. Но на шампионата в Лас Вегас Насар показа кой ще е властелин в категорията. Даже

триумфира по български

изхвърли колкото можеше и за златото изтласка колкото му трябва. Този подход остава още от времето на Иван Абаджиев, но, разбира се, действа само при най-подготвените. А такъв в случая беше именно Карлос Насар. С постижението си той остана на 8 кг от стандарта за световния рекорд в изхвърлянето и на 10 кг в изтласкването. Нещо, което вероятно много скоро ще се промени. Изтласкването му обаче е нов европейски рекорд, тъй като стандартът беше 158 кг. Миналата година рекордите във вдигането на тежести бяха анулирани със смяната на категориите, а реално първото върхово постижение до 73 кг е именно на Насар.

"Положих много усилия за тези успехи. Беше тежко. Сега се стремя към по-високи върхове, повече успехи и да има аудитория, която все така да ни посреща", каза Насар на пристигане от САЩ. "Тренировките се крият зад успеха. Последното е наградата. Нямаше как да съм сигурен, че ще спечеля златото. Имах да свалям и килограми, за да вляза в категорията. Но не е да съм заминал с мисълта, че ще остана последен или нещо такова. Бях много добре подготвен, тренировките бяха усилени. Много бях щастлив, след като разбрах, че съм първи. Усмивката, разбира се, беше до ушите", допълни той. 

Насар също така е действащ европейски шампион за кадети до 15 г.

На шампионата в Милано миналата година той беше определен за най-добър щангист по системата "Синклер". Коефициентът се определя от постиженията на състезателя в зависимост от личното му тегло, независимо от категорията.

В Лас Вегас българинът се нареди шести по този показател, като и петимата пред и зад него са с по 2 години по-големи.

Основна роля за успехите му има личният му треньор Илиян Илиев, който го е вкарал в залата, още когато е ученик в трети клас и оттогава почти не е пропускал тренировка.

Карлос Май Хасан Насар е израснал в Червен бряг. Майка му е българка, а баща му е ливанец, откъдето идва и името му. Тинейджърът обаче си е отвсякъде българин. Тук се чувства на мястото си, независимо че е роден във Франция и живее за кратко там. Родителите му са разделени, понякога пътува до Ливан при татко си, а покрай щангите вече е обиколил редица страни.

Карлос е доста упорит, дисциплиниран и е постоянен. В щангите това е задължително. Защото, когато пропуснеш 2-3 тренировки, след това ти трябва седмица да наваксаш изоставането си. Трябват, разбира се, и мечти, които след време се превръщат в цели. "Мечтая за злато на Олимпиада за мъже. На тези детски първенства е хубаво да вземеш медал, но истината е при мъжете. Там са хубавите медали.

Сега успехът се крие в подкрепата. Много е важно да не се притеснявам. И, разбира се, самите тренировки. До последно не съм спирал да тренирам, в щангите е така. Тренировките са в основата на всичко.

На тези български земи съм отгледан

Тук си е най-сладко", допълни Насар. За да се стигне дотук обаче трябват много лишения - от излизанията с приятели, ваканциите със семейството и т.н. А от друга страна, да не се пропуска нито една тренировка. Само така той ще бъде част от бъдещите успехи на страната ни, която е дала толкова много щангисти.

Неговите постижения стряскат дори и батковците в националния отбор на България. Случвало се е той на тренировки да побеждава някои от мъжете в долната категория, подготвящи се за европейското за мъже в Батуми, Грузия (6-13 април). Но това е пътят към успехите. Дълъг е и труден, особено в щангите.

Преди да влезе в залата за щанги, Насар се е пробвал в лека атлетика и шахмат. И въпреки че ги тренира по година, и двата спорта не успяват да го грабнат. Така се озовава в залата по вдигане на тежести и се впечатлява от това с какви килограми се справят по-големите. Прогресът му последно време се дължи и на възможността да тренира именно с мъжкия национален отбор, който постоянно е в лагерна обстановка. Именно с по-добрите и голяма конкуренция постиженията постоянно растат. Защото щангите може да са индивидуален спорт, но за да преодоляваш големите тежести, се нуждаеш от конкуренция. Някой, който да го гониш, или такъв, на когото да не позволяваш да те стигне и победи.

В България обаче има и друг живот след спорта

Защото има редица случаи вече бивши спортисти да останат без пари и образование, след като приключат с активната кариера. Печално е, но е факт. Затова Насар още отсега мисли за бъдещето си. Паралелно с тренировките той съчетава с училището. Специалността му е банково дело в Търговската гимназия на Червен бряг. Признава, че му е трудно, но се справя. Той получава и подкрепа от семейството, което в началото е било против да тренира щанги. Още в детските си години обаче той е влагал всичко в тренировките и, разбира се, получава нужната подкрепа.

Насар е и доста див за възрастта си. Това пък е една от причините треньорът му да го вкара и да направи така, че да го остави в залата. Защото именно такива щангисти имат по-голям шанс да успеят. Карлос засега се справя със задачите на треньора. Очаква го обаче по-трудното.

"Той разсъждава като голям човек. Изключително уравновесен е. Притежава невероятен талант и силен характер. Няма да забравя първото му влизане в залата - пусна котка в аспирацията, едвам я извадихме. Разбира се, накарах му се хубаво и го изгоних. А след два дни Карлос пак дойде в залата. Не можех да повярвам, че е добил смелост да се върне. Казах му: "Щом си толкоз упорит, значи си за тук. Влизай". Оттогава не е пропуснал тренировка.

Има, няма проблеми той е в залата

И при големите няма да има кой да го бие. Ако така върви, за следващата Олимпиада 2024 очаквам да стане шампион. Само да е здрав", казва Илиев. В средите на тежкоатлетите треньорът е известен с буйния си нрав и начин на възпитание. Той никога не позволява състезателите му да му се качват на главата и да има своеволия. Същото е и с Карлос, който трябва да е сигурен, че световната титла няма да му помага в бъдещите тренировки.