Шоколад и "Бахама мама"

Едно е да изяждаш по около 36 и повече кила шоколад годишно, съвсем друго е за два часа професионално, с ръцете си, да направиш любимото си лакомство. 
Плуване с делфини, обиколка на фабрика и изработване на шоколад или посещение на цигарена фабрика, пита дъщеря ми с полуусмивка и дяволит поглед. "Ти сериозно ли? Сякаш не знаеш отговора!" И така, решено е какво ще правя в Насау!
След кратка митническа проверка на пристанището ни очакват две млади дами в тъмносини тениски. С изненада виждам бродерията: служителки са на местната цигарена фабрика. Питам очарователната ни водачка да не би да съм сбъркала групата, но се оказва, че всичко е наред - отиваме към шоколада. Уви! Който отива в шоколадова фабрика, не може да посети цигарената, ако не е платил. Е, български журналист трудно ще се спре. Придумах екскурзоводката да ми уреди обиколка и в цигарената. Но за това - после.

Специален бус ни чака на пристанището. Започва сладкото ни пътешествие към дома на шоколада в Насау. Шофьорът е и гид, който с гордост представя забележителностите в тази част от столицата на Бахамските острови. Бусът навлиза в уличка с шарени чадъри. Спира пред старинна сграда, боядисана във весели (по бахамски) цветове. Водачката ни по-късно ми обясни, че това е стар замък. Повечето сгради в Насау са старинни, исторически. Надписите на каменната ограда сочат, че 

зад нея са двете фабрики

Вляво е шоколадената, а вдясно - за пури. Казаха ни, че по-надолу по същата улица e и винарската фабрика. И трите са собственост на Graycliff (Грейклиф), притежатели и на луксозен хотел, и на ресторант в града. И трите производства датират от векове на този остров.
Преминаваме под каменна арка (като в пещера), по каменни стъпала, за да влезем в двор, където е магазинът за шоколадови изделия, изработени във фабриката. През стъклена врата ни въвеждат в светло, боядисано в бяло помещение. В средата му е макет на какаово дърво в реални размери. Леле, колко е голямо! Стените са украсени с големи постери, проследяващи процеса на бране и обработване на какаовите зърна. Обясняват ни, че зърната растат по ствола, а всяко дърво ражда шушулки три пъти в живота си. Затова непрекъснато се засаждат нови дървета, а старите, след третия цикъл, се отсичат. Доколкото разбрах, въпросните дървета не се отглеждат на Бахамите. Междувременно всеки от групата получава мрежа за коса и предпазна престилка за еднократна употреба. 

Как го правят майсторите шоколатиери

Каковите зърна се пекат подобно на кафеените, но са по-крехки и затова процесът е на по-ниска температура. Шоколатиерът трябва да улови мига, в който зърната са изпечени точно толкова, колкото е необходимо, за да бъдат обработени за шоколад. 
След това се премахва външната обвивка. Това е процесът на пресяването. Пресвачката разчупва зърната с помощта на чучур и регулируеми скорости и налягане. Следва вибрация за отделяне на външните обвивки от зърната, а след това - вакуумно засмукване за отстраняване на по-леките люспи. Обелените зърна се слагат в мелачка, която през различни етапи ги превръща в шоколадов ликьор. Този процес се нарича предварително конширане. След това шоколадовият ликьор се изсипва в меланжера. В него има гранитна плоча, а шоколадовият ликьор продължава да се смила, докато се получи копринено гладка консистенция. През това време обикновено се добавят захар, ванилия и различни подправки. Процесът може да продължи от 24 часа до седмица. Това вече е конширане...
Влизаме в залата, в която има три машини - големи бъркалки. Три - като в приказките. В първата се бърка постоянно бял шоколад. Във втората е млечният. А в третата - ммм...черният. За разлика от останалите петима от групата, ми разрешават да остана по-дълго в тази зала и да наблюдавам как ръчно се правят шоколадовите бонбони. Истинско изкуство е украсяването им. В прозрачни форми за бонбони млада шоколатиерка сръчно рисува цветя с червен и жълт ванилов сироп (за да наблюдавам, работи по-бавно и ми обяснява, но иначе бързината е част от майсторството й), след което налива шоколада. Формите влизат за по няколко часа в хладилник, а после бонбоните са готови за опаковане. Част от тях се продават в магазинчето на фабриката, други - в луксозни магазини по търговската улица на Насау, а трети - в чужбина. Във фабриката обичайно работят шест до 10 души. Наемат се допълнително хора, когато има спешни или по-големи поръчки.   

Хайде да направим свой шоколад

След Париж, в Насау за втори път гледам как се прави шоколад. Но тук имам шанса и да приготвя сама любимото си лакомство. Настаняват ни в нарочна зала. Всеки посетител получава прозрачна пластмасова форма с издълбан надпис Graycliff, чаша шоколад по избор (избирам млечен, за което после съжалявам, но...), шарени захарни пръчици, солети, натрошени вафлени корички и: "Действайте!". След около час получавам резултата от труда си.
Екскурзоводката ме извежда през магазина за шоколадови изделия (бих останала тук цял ден!) в малък двор, където трябва да я чакам. Около малки маси на шарени столове са насядали местни и туристи, хапват сладолед, пият разхладителни напитки, а трио музиканти и танцьори вдигат настроението до синьото небе и слънцето с местни ритми.

Няма как да не потанцуваш с тях

С водачката ми преминаваме в друг двор по каменни стълби надолу. Настилката е каменна, оградата - гъсти зелени храсти, а прохладата сякаш те отвежда на друга географска ширина. Е, нас ни отведе в цигарената фабрика. Стените на коридора са украсени с големи постери със снимки, проследяващи историята на местното производство на пури. Производственото помещение е значително по-малко от това на шоколадената фабрика, без прозорци. Столовете, на които седят двамата работници, са старинни, както и масите, на които работят. Тук се изработват пури. Тютюневите листа са огромни - едно стига до лакътя ми, широко е педя и половина и не мирише никак хубаво. Странно е, че превърнало се в пура, ароматът е изключително приятен. Пурите се навиват на ръка и се подрязват с машина. Единият работник, явно е тук от по-отдавна, става от мястото си и отива при другия, за да му обясни някоя тънкост. Надничам на масата му. Телефонът му очевидно е включен на видеонаблюдение - 3-4-годишно момченце с червена тениска и сини къси панталонки спи на сив диван. Навярно е детето му и навярно майката също някъде се труди. Какъв контраст с повечето от връстниците му, които имат шанса да се забавляват на борда на лайнера "Дисни-Уиш", хленчат или тропкат с крачета, искайки и получавайки сладолед, лакомства или скъпи играчки и ненужни дрънкулки!
...Вземам готовия (изработен от мен!) шоколад и се връщам на кораба. Митническа проверка и - към стаята. "Добър ден, мис Аида! Хареса ли Ви Насау?", пита ме камериерът на каютата ни Амбара, който всеки следобед прави от хавлиите и одеялата различни фигури за детето ни.