Десет дни без телефони в Смоличано

Знаете ли, че има живот без телефони и интернет, дори без телевизори? Това място се намира сред природата, в базата "Живей с любов" в село Смоличано, община Невестино, Кюстендилска област. Там времето сякаш е спряло и връща назад към истинското и здравословното, към общуването очи в очи. Има зеленчукова градина, малка ферма, библиотека, зала за занимания по музика, рисуване, керамика и грънчарство, театър, кино, селска академия по кулинария за деца...


"Учим децата най-вече на любов към природата и към земята. Опитваме се да им покажем, че извън интернет средата има друг свят. Да им създадем увереност, че могат сами да отглеждат храната си, сами да я приготвят. Учим децата на трудови навици, защото те нямат умения дори да почистят сами стаята си", разказва пред ДУМА Елена Начева, създателка на Детското ваканционно селище "Живей с любов".

Идеята се заражда през 2006 г., когато се прибира от САЩ и с деца от Кюстендил изрисува ръждясалите контейнери в града и те се превръщат в произведение на изкуството, благодарение на подкрепата на тогавашния кмет д-р Людмил Стоянов, който отпуска и средства за летни академии. На следващата година продължават с мозайки, помага им тогавашният областен управител Любомир Дермански, правят мозайка пред Чифте баня, както и върху цялото парково пространство. "Дълго време търсих място, в което да купя стари къщи и да ги реставрирам, за да направя в планината лагер за около 20 деца. Така дойде идеята и голямото ми желание, амбиция, мечта, устременост да създам базата, която в момента изграждаме. Вече седма година организираме тези лагери, разпознати сме от родителите, много деца се връщат отново и отново, и вече са IX, X клас, други пък завършват и стават отговорници. Идват от цяла България, дори българчета, които живеят в чужбина", споделя Начева, която стои и зад основаването на НЧ "Пробуждане 2020".  
Читалището, регистрирано през 2020 г., все още няма сграда, въпреки усилията на създателите му, засега неговата дейност се развива в пространството на "Живей с любов". Има три спечелени проекта от Националния фонд "Култура" - един от тях е за школа по драматургия, която се ръководи от Петя Миладинова. Към читалището е регистриран и Балкански джаз фестивал, който ще тръгне от следващата година. Читалището превежда литература и може да се похвали и с издателска дейност.  
Заедно с моите приятелки Елисавета Класанова, която обзаведе цялото грънчарско ателие, и Теодора Милатинова създадохме читалището. Голяма част от нещата, които се случват, стават благодарение на сподвижници, на приятели, които много ми помагат, без тях нямаше да се справя, признава Начева, която по-голямата част от живота си работи с деца, открива таланти и им дава шанс за изява.

Дейността, която Елена развива със съмишленици, е доста разнообразна. Реставрира стара фурна, където пече хляб. Заедно с шеф Токев, шеф Петрушев и майстор хлебар Свилен Класанов организират благотворителна гурме вечеря, набира средства и една от селскостопанските постройки превръща в Селска академия по кулинария за деца.
Един от майсторите готвачи - шеф Петър Петрушев, учи децата на готварски умения, запознава ги с основните правила в кухнята.
От тази година има и Школа за истински мъже. Десет момчета от IX до XI клас ще се потопят в екстремна обстановка, оцеляване в планината, опъване на палатки и всички физически качества, които млад мъж трябва да притежава. Защото напоследък компютрите и дигиталните технологии като че ли отнеха на младежите уменията да бъдат мъже, посочва Елена, която заедно с Божидар Попов, директор на Трето ОУ "Професор Марин Дринов" в Кюстендил, с когото работят от създаването на лагера, имат идея часовете по родинознание да се изнасят на село, сред природата.
Опитваме се да върнем децата към корените им, учим ги на различни занаяти. Имаме дежурни, които хранят кокошките или зайчето, девойки градинарки, които обучаваме да поливат цветята. Така че създаваме за десет дни модела на малко общество как би могло да живее на село. Вечерно време в киносалона прожектираме български игрални филми, палим лагерен огън, учим децата на стрелба, къпят се в реката, под водопада, правим походи. Най-важното е, че децата десет дни са без телефони, интернет и телевизори, подчертава дейната българка. По нейните думи
 
те общуват само и единствено помежду си и с природата

Наясно сме, че за десет дни не можем да променим навиците им. Но можем да отворим прозореца да се докоснат до различните видове изкуства, да походят боси в тревата. Всяка година осъществяваме по пет-шест разнообразни работилници, с които занимаваме децата, добавя Елена. Вече трета година съвместно с ЕдуЛаб - Школа по китайски и японски, и Детското ваканционно селище "Живей с Любов" организираме развлекателен езиков лагер за деца от 7 до 13 г. Далеч от технологиите и шума на града - в планината, на чист въздух и спокойствие. Децата се забавляват, играят и творят, докато учат китайски или японски.
Поддържат и зимни лагери през зимната ваканция, като от две години организират майсторски класове на тромпетиста Михаил Йосифов, които са през януари, защото не му е толкова натоварена програмата.    
Всеки, който желае, може да се запише за лагера, стига да е от I до VIII клас. Децата се приемат по реда на записването им.  
За съжаление, въпреки цялата активна дейност на читалището, то все още няма финансиране от Община Невестино. Тъжното е, че общината ни обвинява, че "Живей с любов" се развива в частно място и не ни предоставя училището, което пустее и се руши. Имахме минипроект да направим сцена, където можехме да изнесем школата по изкуства. Общината няма желание да развива този район, при положение, че иска да върне младите на село. Как, мили хора, ще стане това?! За първи път, откакто се появихме, започна да се говори за Смоличано и водопада, който се посещава от много хора. За всичко се борим сами и вместо да се радват, че тук идват млади, те се обърнаха срещу мен по най-грозния начин! Това няма да ме спре, защото ще бъде предателство срещу децата и всички ценности, за които им говорим! - категорична е Начева, която дълго време след 1990 г. живее в чужбина.
Искам да благодаря на София Пейчева от Регионалната библиотека в Кюстендил, която ни подари 7 хиляди тома книги, защото ни обещаха, че ще ползваме сградата - тези книги се помещават в момента в същото училище, строено през 1923 г. Те ни чакат и дай боже един ден да направим библиотека там. Сега имаме минибиблиотека в една от плевните, разказва Елена и допълва, че за да имаме здраво общество, трябва да си го отгледаме и възпитаме. Докато не започнем да работим за него като българи, нещата няма как да се оправят, убедена е Начева. Тя вярва, че на това място не е попаднала случайно. Озовавайки се тук, тъй като с реставратор трябва да възстанови църквата "Света Анна", Елена е завладяна от силната й енергия. Щом съм се появила точно тук, значи трябва да изпълня мисията си, смята несломимата жена. 
Последното й голямо отличие, за което е много щастлива, е от организация "Агора", от 260 номинирани участници печели първа награда за най-иновативно читалище.


Децата за лагера

Идеята на Елена е да откъсне децата, които са привързани към телефоните и електрониката, в този малък балон, малък остров, който е тук. Идеята е уникална и природата помага, казва 15-годишният Захари, който вече трета година е комендант на лагера. Пием планинска вода, центърът е в близост до водопада "Света Анна". Много ми харесва, защото сме сред природата. Няма електроника, която да ни облъчва. Мястото има позитивна енергия и различни занимания, които ни образоват и помагат в ежедневието по-нататък, допълва 12-годишната Мартина, която учи в НМУ "Любомир Пипков" в София и идва в селището от четири години.