Обичта към Отечеството е пъпната ни връв с всичко свято...

ГЕОРГИ АНГЕЛОВ е роден на 01.07.1968 г. в град Първомай, Пловдивска област. Завършва история във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Автор на 22 поетични книги. Член на Съюза на българските писатели (СБП) и на УС на СБП. Негови стихове са публикувани в националния печат, в антологии и сборници, превеждани са на руски, английски, турски, сръбски, френски, испански, португалски, хърватски. Превежда от руски език. Главен редактор на електронното списание "Литературен свят", излизащо от 2008 г. Носител на годишната литературна награда "Ергосфера" (2014), Националната литературна награда "Божидар Божилов" (2014), Националната литературна награда "Пеньо Пенев" (2018), почетен знак "Златен век" - "Печат на Цар Симеон Велики", златен (2020), медал "На хората с добри сърца" (2024), Националната литературна награда за патриотична поезия "Георги Джагаров" (2025).


- Г-н Ангелов, неотдавна бяхте отличен с Националната награда за патриотична поезия "Георги Джагаров". Какво е за Вас тя? 
- Признание за последователно следваната от мен вазовско-хайтовска традиция в литературата. Благодаря на журито: Боян Ангелов, Петър Андасаров, Венко Евтимов, както и на тези мои колеги от СБП, които ме поздравиха и изразиха подкрепата си. 

- Какво е за Вас Георги Джагаров, как оценявате неговата поезия?
- Поезията на Георги Джагаров е дълбоко човечна, реалистична, патриотична, антифашистка. Със своята актуалност тя ще бъде винаги потребна. 

- Изрекоха се и немалко хули по адрес на Джагаров. Като човек, който познава много добре съвременната литература, как бихте отговорили на тях? 
- Нападките срещу Джагаров приживе бяха дело на сили, които винаги са търсели реванш срещу социализма и са жадували неговото унищожение. Как ще ги наречем в конкретния случай - носители на грехове от времето на Царство България, западници, троцкисти, глобалисти, няма особено значение - държанието им, осъзнато или не, се ръководи от един вектор - конформизма и антибългарщината, а поведението им както към изявените ни личности като Джагаров, така и към почти всеки аспект от живота след 1989 г., докара България до пропастта. И до необходимостта от нов Народен съд.

- Как разбирате понятието "патриотична поезия"? Имаме ли нужда от нея днес?
- Нормалният човек не може да съществува без любовта към майката, към родината, към националните герои и историческите събития. Иначе казано - обичта към отечеството е пъпната ни връв с всичко свято, добро и светло, завещано ни от дедите и което ние трябва да пренесем към потомците. Патриотичната литература е израз именно на тази обич. И тук трябва да посоча някои от съвременните представители на граждански ангажираната литература, с които работя от години - Ели Видева, Татяна Любенова, Любомир Духлински, Петко Каневски, Елка Няголова, Денчо Владимиров, Румен Стоянов, Красимир Георгиев, Светлана Йонкова, Николай Дялков и мн. др. Искам да спомена и ръководения от Боян Ангелов сайт на СБП, както и вестника на СБП "Словото днес", чиито редактори са авторитетните поети и интелектуалци Надя Попова и Иван Есенски. 

- Вие сте главен редактор на електронното списание "Литературен свят". Как се роди идеята за създаването му? Какви цели си поставяте? Пред какви трудности се изправяте?
- "Литературен свят" се появи през 2008 г. след дълбокото ми осъзнаване, че трябва да се дава системен и непрестанен отпор на заливащите ни като сярна киселина постмодерни попълзновения, че е необходимо връщане към националните корени в литературата ни. Закономерно либералстващите ни обградиха с пълно мълчание, непреставайки в същото време да се опитват през годините да ни "опитомят", но членовете на СБП и други даровити автори извън него ни сътрудничат постоянно. Огромна благодарност дължа на съпругата си - великолепната поетеса Ваня Душева, за ежедневната й подкрепа, разбиране, търпение и постоянната й работа по списанието. Трудностите пред изданието ни са, струва ми се, валидни не само за нас: отиват си всекидневно от живота опитните ни писатели, а младите автори преимуществено са под хипнозата, облъчването и материалното облагодетелстване на медии, университети, издателства и НПО, които са неприкрито враждебни към българските национални интереси.

- Какво мислите за разделението в българската литература, най-вече по политически принцип, за отричането на утвърдени творци? 
- В България има две направления в литературата, разбира се, с различни нюанси. Едното в същността си е пробългарско, народностно, реалистично, социално, православно, русофилско, антифашистко, стремящо се към обективна преценка на социализма и утвърдените литературни имена по онова време. То е плод на големия народ, на дълбинния народ и поради това нерядко и логично е създавано в т.нар. провинция. Именно то безпощадно е отричано, изтривано, подценявано, определяно като архаично, ретроградно и скучно. Но от кого? От второто, доминиращо в медиите направление на "българяните", умнокрасивите, букърите - малък жълтопаветен и извънстоличен сегмент, опитващ се неудачно да бъде говорител на цялото общество. "Малкият жълтопаветен народ" се познава по патологичната си русофобия, омраза към социализма, православието и по това, че е безпрекословно услужлив слугинаж на всичко евро-атлантическо. Метастазите му са изключително опасни и последствията му ще траят дълго. Тихата, но свирепа гражданска война в литературата ни няма да свърши скоро... 

- Каква според Вас трябва да бъде истинската поезия? 
- Всяка истинска поезия е разговор с Бога, всяка неистинска - с врага Му.

- Имате ли любими български поети? 
- Създателите на българските народни песни, Иван Вазов, Андрей Германов, Иван Николов, Павел Матев, Валери Петров, Дамян Дамянов, Ивайло Балабанов, Андрей Андреев. Много са...

- Вие самият как посегнахте към перото?
- Първите ми стихове се появиха в четвърти - пети клас, ако не се лъжа, под въздействие на "Епопея на забравените". И веднага започнах да се уча на самокритичност - бях се захванал с една от най-трудните теми - Апостола на свободата. Баща ми, който притежаваше голяма ерудиция и житейски опит, се зарадва, че пиша, но и деликатно ми подсказа, че поезията трябва да бъде преди всичко лично преживяна, а не да повтаря под индиго внушенията на класическите образци, пък било то и с добри намерения. Оттогава изтече много вода, поезията ми е друга, но обичта ми към Левски си остана същата... 

- Кое Ви вдъхновява? Как се ражда едно Ваше стихотворение?
- Писането е тайнство. Никой не знае кога и как ще го посети вдъхновението. Но когато птицата кацне на рамото ти, трябва да имаш готовността да я хванеш. А за това е необходима сериозна предварителна подготовка и специфична вътрешна нагласа. С годините човек се самовъзпитава да разбира кога ще излезе от една идея стихотворение и кога - не. Но до последната редакция не винаги е ясно дали се е получило. Тук помага и вътрешното дистанциране от текста, умението да го погледнеш с чужди очи, след като вече е готов.

- Обичат ли съвременните млади хора поезия? Какви са Вашите наблюдения? 
- През последните 35 години наблюдаваме ужасяваща деградация на обществото. Не просто апатия, не просто хедонизъм, а деградация, оскотяване, макар и често прикрито под някаква маска. А младите взимат пример от родителите си. Като цяло трябва да призная, че младите хора, в мнозинството си, нямат никакво отношение към онази висока поезия, на която е представител Георги Джагаров, да речем. Но надеждата умира последна, нали? Някога, когато бъде променена обществената система, ще трябва да се започне от А, Б, както е било след 9 септември 1944 г. Тогава се организират специални литературни курсове в Своге за млади автори през 1949 г. и това изиграва важна роля за изграждането на литературата на новосъздадената република.

- Какво мислите за преподаването на литература в училище? Защо отпадат знакови български творби, а големи автори се изучават с по едно произведение? 
- Защото в десния ни преход всички писатели със социално и ляво мислене трябваше да бъдат завинаги изтрити от националната памет. Не само Джагаров, Пеньо Пенев или Георги Караславов. Много учители се опитват да намалят щетите от този погром, но това не връща прахосаното време, общото усещане за провал и скъсване на приемствеността между поколенията.

- Вие сте и преводач. Как ще коментирате факта, че българските ученици изучават великата руска литература само с откъс от едно произведение - "Евгений Онегин" на Пушкин? Какво мислите за призивите на редица русофоби да бъде забранен руският език в училище?
- Общото количество на преводите ми от руски език - поезия, проза и публицистика, биха обхванали няколко солидни тома. Прав сте, че руската литература, а и култура, е велика и популяризирането й само би помогнало не просто да се обогатим като личности, но и да бъдем по-добри, по-човечни, по-състрадателни, по-мъдри. В тази връзка призивите да бъде забранен руският език в училище е показател за будеща съжаление психическа девиация. 
   
- Живеем в бурно, объркано и егоистично време с преобърнати ценности. Къде виждате в него лявата идея? 
- Лявата идея е цивилизационна идея - в нея са включени и родолюбието, и борбата за социална справедливост, и съхраняването на традициите и семейството, и нормализирането на отношенията с Русия. Особено важно е, че антиколониализмът, присъщ на лявата идея, практически може да пренасочи и възроди България. Ако се провежда целенасочено, последователно и със знание на въпроса...

- Вашата молитва за България?
- Тя звучи приблизително така: „Господи, Ти сам каза, че ако има няколко праведници в обхванатия от пороци град, ще го пощадиш. А праведници в България все още има. Нищо, че са невидими за властимащите. Важното е, че са видими за Теб..."

- Вашето пожелание към читателите на в. ДУМА?
- Да бъдем твърди във вярата си, че злото може да изглежда вечно, но не е...


Стихотворение от Георги АНГЕЛОВ

* * *

Под покрива на зимна селска къща
или на слънце в градския джендем, -
усмихнати, разсеяни, намръщени, -
ще трябва някак да се разберем,

че както ни изпитва в много случаи
да се въртим във омагьосан кръг,
животът постепенно ни научи:
трудът ни е служение и дълг.

Разбираме по липсата на смени,
че няма време да подвием крак -
трудът ни е сравним със бит военен,
зачеркнал въпросителния знак.

И както снайперистът без въпроси
сразява набелязаната цел,
така трудът ни ясен смисъл носи,
макар и вкаран зад бодлива тел.

Привичен, тежък, но многокаратов
е той, а щом го прегради врагът,
пак си проправя път като водата,
когато искат да я отклонят...