Подхождайте с уважение към учителите

Д-Р ЗАХАРИ НАНКОВ е танцьор, хореограф, режисьор и учен. Работи като главен асистент в Института за изследване на изкуствата към БАН, където изследва и проучва проблемите на танцовото изкуство. Завършва магистратура "Балетна режисура" в АМТИИ "Проф. Асен Диамандиев" и докторантура в ЮЗУ "Неофит Рилски". Специализира в Palucca Hochschule fur Tanz Dresden, Германия. През 2025 г. издава първата си монография, озаглавена "Принцип Еспирал. Пътят на воина в съвременния танц". Преподавал е различни танцови дисциплини в ЮЗУ "Неофит Рилски". Изявява се в определен период и като артист-балетист в трупата на НМТ "Стефан Македонски". Работи за изграждането на млади танцьори, както и в популярни ТВ формати (The X Factor) като хореограф или танцьор. Автор и режисьор е на множество спектакли с деца и младежи, сред които са "TRAPтайм", "$HOPP-инг NPC" и др. 

- Захари, наскоро бе представена дебютната Ви книга - монографията "Принцип Еспирал. Пътят на воина в съвременния танц", която изследва авторската методика на Вашия първи учител и ментор, видния педагог и хореограф Цветанка Гергинова. Може ли да обясните в какво се състои значимостта на "Принцип Еспирал"?
- Книгата е резултат от много години работа, три в написването й като дисертационен труд и една в подготовката на самото книжно тяло. Всъщност обаче това са повече от петнадесет години, в които самият аз съм се обучавал, преки наблюдения "на терен" върху работата на г-жа Гергинова със стотици ученици в България и Европа. Профилът на обучаваните е бил много широк - от деца до възрастни, от напълно начинаещи до професионалисти в сферата на танца, спорта, бойните изкуства и др.

Самият метод, споделя тя, е създаден в резултат от опита й като танцьор, учител и хореограф. Както научният ми ръководител проф. д.н. Анелия Янева сподели при представянето на книгата: "Принцип Еспирал" ни поставя на картата на световното танцово изкуство по още един начин - с приноса, който България дава в областта на обучението по танц, и продължение на традициите, които страната има в модерния танц". 

- С какво и на кого може да бъде полезна Вашата книга, в която представяте танцовото изкуство и на базата на дългогодишния си собствен опит?
- Стремежът ми беше не само по научен път да се опише и представи за пръв път "Принцип Еспирал", но също така да представлява и едно пътуване. Да изследва корените, да създаде чувството за приемственост на традиции и за проправянето на нови пътища за знанието. 
"Принцип Еспирал" не е единствено методика, предназначена за танцьори, а също и за хора, които искат да разберат повече за това как да подхождат осъзнато към движението. В самата си идея методът представлява един синтез, ясно показващ всичко, което е допринесло за неговото формиране. Той е точката на пресичане на няколко линии - техниката "Марта Греъм", революционна за развитието на модерния танц, представителите на Немския експресивен танц - Рудолф фон Лабан, Курт Йос, Зигурд Леедер, джаз танца (Фоси, Луиджи, Матокс), както и учението за пътя на воина/човека на знанието. "Принцип Еспирал" е система на работа, не танцова техника, а принцип, приложим в различни танцови техники, спорт, и не само.
Особено любопитна и обект на изследване в книгата е и оста Германия-Чили-България, разглеждат се и се обясняват начините, по които знанието за танца мигрира, провокирано от различни събития - глобални или локални политически трансформации в Европа и Южна Америка. Става дума за новите политически движения в Европа, Втората световна война и преврата на генерал Пиночет в Чили. Политиката изиграва ключова роля, събирайки по неведоми пътища в точния момент хора на изкуството, носещи познание и идеи за танца. Разбира се, тук фокусът е в един период, по-скоро от близките 120 години, но в книгата се правят препратки и към по-ранни епохи. Това мисля, че дава още един различен нюанс към историята на танцовото изкуство и това, което е отвъд сцената.

- Творческият Ви път минава от улични танци и хип-хоп до класически и модерен танц. Какво Ви мотивира да опитвате възможностите на тялото и фантазията си в толкова различни жанрове?
- Всъщност в самото начало беше музиката - и по-точно рап музиката, това беше нещото, което сякаш най-силно ме запали и почувствах като нещо много близо до себе си. Може би първото ми голямо вдъхновение. Събирахме се със съученици, излизахме на концертите в училище с рап парчета, текстовете на които пишехме сами, и търсехме изявата, търсехме сцената. Няколко години след като започнах да слушам тази музика, се запалих и по уличните танци, те ми разкриха много възможности, но най-голямата роля, която изиграха, може би беше това, че ме въведоха в света на танца. Това се превърна в моята отправна точка за търсене и към класическия танц, и към модерния, и към съвременния танц и танца в цялост. 

Знаете ли, за мен богатството е да разбереш есенцията на един език и да имаш възможността да го говориш свободно, както се казва (или поне с минимален акцент). Не говоря единствено за нивото на майсторство на техниката за всеки стил, която е важна, а наред с това да разбереш характера на конкретния стил: защо той е такъв, какво го мотивира, какво е в основата му - така ти ще го опознаеш наистина. Мисля, че потребността да създавам и изразявам нещо, което иска да намери път отвътре навън, е основната движеща сила във всичко, което правя.

- Преподавате на студенти, но и на деца и младежи във Вашето студио "Hyphers". Самият Вие сте навлязъл във вселената на танца сравнително късно за общоприетите представи. Какъв съвет бихте дали на родителите - откога е добре да се започне?
- Да, моят път в танцовото изкуство започна късно (както е общоприето да се каже, ако не си започнал от малък). Тук обаче има и нещо друго - развиването на качествата и физическата подготовка в определен стил танц наистина би било добре да се случи в по-ранна възраст, когато при интелигентна и търпелива работа на педагога се развиват качествата у децата. В по-късна възраст обаче обучаваният може да постигне също много в изграждането на качества и техника, защото работата е по-осъзната и внимателна. Нека кажа така: когато си на повече години, се изисква "да наваксаш пропуснатите години" по-бързо, паралелно да развиваш физически качества и да работиш за изграждане на техника в конкретния стил. Тук "Принцип Еспирал" дава своя принос, опровергавайки в много отношения общоприетите норми. Разбира се, не говорим за магически трик, напротив, за много последователна и осъзната работа на тяло и ум.
Ще си позволя да споделя мои размисли по тематa: подбирайте внимателно хората, на които поверявате грижата за децата си. Често времето, което децата прекарват в залата, не е малко, а там те могат да изградят множество качества - не само танцови, а т.нар. меки умения (soft skills). В един идеален свят родителите помагат на танцовите учители, а те помагат на родителите в грижата за децата. Всички ние говорим за поколенията и как средата навсякъде тласка към избор на лош път в живота. 
Изберете внимателно школата и педагога, на когото поверявате грижата за детето си, това може да има огромно влияние във формирането на личността му и съответно на ролята му в обществото. Всичко се крепи върху доверието помежду ни. Също така подхождайте с уважение към учителите - когато кажете нещо на вашето дете, което да подрони авторитета на педагога, това е непоправима щета. То вероятно никога повече няма да погледне със същото уважение и доверие своя учител, както е било дотогава. Амбицията винаги е добре да се придържа в здравословни граници както при педагозите, така и при родителите, защото именно това дете ще участва в градежа на обществото утре.

Всъщност моят професионален път в танца продължава и в друго направление - в Института за изследване на изкуствата към Българската академия на науките, където работя като главен асистент. Там дейността ми е свързана с изследването на теми, свързани с танцовото изкуство. Сега работя върху проект, който изследва развитието на модерния танц в България на ниво обучение в институциите. Ние всъщност имаме голям принос в развитието на модерния танц не само тук, но и на Балканите. За съжаление, както в много случаи, не само в танца, ние не знаем това, по една или друга причина. Като човек на практиката, сега се старая тя да бъде полезна при комбинирането й с изследователския и научния подход, който работата в института изисква. Вярвам, че това ще даде добър резултат в даден момент.

- Независимо дали ще станат професионални танцьори или хореографи, заниманието с танци развива двигателната култура. Напоследък доста хора, и на по-зряла възраст, посещават школи, курсове или просто танцови сбирки.
- Да, това е положителна тенденция. Разбира се, тя би могла да се разглежда от различни гледни точки, но тя е и въпрос на културни натрупвания. Прекият и непосредствен контакт в едно танцово студио със сигурност може да допринесе за запазване на контакта в общността в ежедневие, доминирано от виртуалното. Ние живеем чрез социалните мрежи, а и няма особени изгледи това да се промени скоро в обратната посока.
При каквато и да е физическа активност обаче желателно е да съблюдаваме за точното изпълнение на упражнения, танцови стъпки и др., а не просто да изпуснем парата и стреса. Не става дума да се загуби удоволствието чрез прекаления анализ на това, което правим, но със сигурност осъзнатото движение и намерение в това, което правим, вярвам, че ще ни донесе още по-голямо удовлетворение, разбира се, в зависимост от гледната ни точка. Във всеки случай това може и да даде друга точка на фокус в нашия живот, която да ни помага във всичко останало. Нали имаме нужда от баланс?

- Преди години ми споделихте своето убеждение, че учителят трябва да е безупречен в думите и делата си, особено когато работи с деца и младежи, и понякога се изненадвате как хората подценяват отговорността, която имат. Говорите ли за тези неща с Вашите студенти?
- Да, все още съм убеден в това, то е част от работата ми. Търся начини, по които тези неща да ги споделям с децата и студентите, с думите, с които биха ме разбрали. Всъщност това с отговорността е трудно нещо. Понякога се случва така, че артистът (а и не само) силно желае да бъде в центъра на светлините, да му ръкопляскат, да го гледат с благоговение и всяка негова дума да се приема безпрекословно, но да не носи отговорност за това. Е, това е възможно - но до какво ли ще доведе? Това си има цена. Като за начало, нека проявяваме отговорност към себе си - за действията и за думите си, но на първо място, преди да искаме да променим света към по-добро, както преди време бях чул в една реч, нека започнем промяната, като си оправим леглото сутрин.

- Танцувате, поставяте спектакли, работите с певци в подготовката на техни клипове и сценични изяви. Кое от всички тези неща Ви доставя най-голяма наслада?
- Всяко едно от тези неща съм правил, повече или по-малко. Различни неща са, съответно и хората са различни. Мисля, че освен идеята, по която работиш, в основата си ти създаваш нещо с други хора, а за мен е важно с тях да имам общ език и работата да бъде вдъхновяваща, но и организирана. Вярвам, че всяко нещо ми помага да изграждам различни страни от себе си. Със сигурност обаче не мога да кажа, че се профилирам например само в едно нещо, просто не работи така при мен.

- Пътувате по фестивали и конкурси, журирате, имате преки впечатления - какви са актуалните тенденции там?
- Сякаш тенденциите са да се създават неща самоцелно или по шаблон и че има някаква абсолютна деперсонификация и отсъства по-индивидуален почерк, чрез който да разбереш хореографа. Оставам с впечатление, че често се подценява вътрешният свят на децата, които са на сцената. Те са различни, но сякаш еднотипно биват "облечени" в танцов език, който не им е присъщ и това просто се възпроизвежда. Защото, като видиш, че едно нещо по един или друг начин се толерира и печели медали и призови места, решаваш, че явно това е успешната формула и просто ще я следваш, без да проправиш ти сам път на идеите си. Вярно, състезанието е съревнование, но изкуството отива на съвсем заден план, по-скоро танцът започва да прилича на спорт. Душата се изгубва и ние се опитваме да пришием изражение, жест или движения, които обаче нямат връзка с вътрешното усещане, а танцът като изкуство докосва. Във връзка с развитието на балетното изкуство, например, великата Мая Плисецка казва в едно интервю: "И пералнята се върти, но ти не й ръкопляскаш, нали?"

- Как българското танцово изкуство стои сред другите съвременни национални хореографски школи? Какво е специфичното, което ни отличава?
- Творчески вероятно се вписва добре в наративите и тенденциите, има много идейни хора. Може би ще преструктурирам въпроса, с Ваше позволение, разбира се. Трудно можем да говорим за национална хореографска школа, особено в областта на модерния и съвременен танц, тъй като няма единна програма или модел, по който да се случва това. Говорейки за образователните паралелки в профилираните училища. Мога обаче да кажа, че има добри примери за знаещи и търсещи хора, които по свой път и въпреки средата успяват. Забелязва се обаче една тенденция: любителските школи в последните години създават изпълнители на по-високо ниво, отколкото това се случва в профилирани училища за танцово обучение, тук имам предвид областта на модерния и съвременен танц. Единна система обаче не съществува, по една или друга причина, ние не пазим, ние рушим и винаги светът трябва да започва от нас, нулираме брояча и почваме отначало. Устойчивостта и стратегията са ни чужди понятия.

- Какви хореографски проекти предстои да осъществите в близко време?
- По-скоро проектите ще са режисьорски, това ще е друго поприще, но за него ще се радвам да имаме възможността да говорим някой следващ път. Сега точно е новият албум на J Cole.