28 Март 2024четвъртък20:45 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Ивайло Калфин:

България отчаяно се нуждае от хора на науката

Щом частният бизнес може сам да преценява чия диплома му върши работа, значи и държавата може да остави тази дейност на университетите, убеден е евродепутатът

/ брой: 105

автор:Дума

visibility 150

- Г-н Калфин, кой печели от бюрократичните пречки пред българските студенти с дипломи от страни от EС, които срещат трудности да ги легализират?
- Никой не печели от системата в момента. Тя създава допълнителна работа на администрацията и изключително много затруднява хората, които трябва да си легализират дипломите от чужбина. Това са хора, които се връщат в България, за да продължат образованието си или за да работят в държавната администрация. Щом частният бизнес може сам да преценява чия диплома му върши работа, значи и държавата може да остави тази дейност на университетите.
Тук не става дума да се разпусне НАЦИД (Национален център за информация и документация) - той върши и други неща, но той трябва да се занимава с проверката на достоверността на дипломите, за да няма повече случаи като "Калина Илиева". Това е важна дейност, която не изисква създаването на научни комисии, каквито има в момента. Тя може да се прави по-бързо по интернет и няма нужда от академични справки, заверени преводи, разходи и срокове.
- Каква е причината да се създават тези трудности - в манталитета на българския чиновник или в желанието да понапълним хазната, макар и на гърба на студентите?
- В хазната средства от тази процедура почти не влизат. Разходите са основно по заклети преводачи, самолетни билети, пощенски разходи и т.н. И са за сметка на кандидатите. По-скоро бюджетът губи, защото част от тези хора, които се предполага, че имат солидно образование, се отказват да се върнат и да допринесат за по-доброто качество и на икономиката, и на администрацията. Това е непряка загуба за бюджета.
Що се отнася до манталитета на чиновника - там се крият доста пречки, които се дължат на липсата на желание да се мисли модерно, да се използват технологии, да се види какво правят другите. По-скоро гледаме да си пазим нашето си и не ни интересува дали пречим някому.
- Има ли статистика за българите, завършили чужди университети в последните години?
- Точна статистика няма, но има примерни данни. В момента в Германия, където е най-голямата българска студентска общност, учат близо 9000 наши студенти, във Великобритания те са около 4000. В цяла Европа в момента следват 25-30 хиляди българи. Откакто сме член на ЕС (а един студент тежи на семейството си, което помага за издръжката или таксите му), ще се получи, че между 350 и 400 хиляди души през последните 5 години можеха да си спестят тези ядове, ако процедурата не съществуваше в този вид.
- Необходимо ли е дейностите по синхронизиране на българските нормативни документи да минават през толкова трудности, при условие, че духът на тези документи не противоречи на европейското законодателство?
- Факт е, че европейското законодателство не позволява на която и да е национална институция да подлага под съмнение мотивите на един университет да издаде диплома. Има ясни решения и на Европейския съд в това отношение и не бива да се мисли, че България може да е изключение. Няма такава комисия, която да може да преценява дали една диплома, издадена от който и да е било европейски университет, може да бъде призната за валидна или не. Това е изключително право на университетите. Вярно, има подобни процедури в някои други европейски страни, но това не значи, че ние трябва да сме последните, които ще свършат това, което е нужно. България има нужда от квалифицирани хора и трябва да им създава максимални облекчения да работят, а не да си губят времето. В момента един бакалавър, завършил в чужбина, който иска да учи за магистър в България, трябва да пропусне една година, или, ако иска да започне държавна работа, също трябва да изчака няколко месеца, за да изчака да му признаят дипломата.
- Как стои въпросът за дипломите с квалификационна степен "доктор", които са получени по българо-европейски програми?
- По принцип за съвместни програми с български университети, които са акредитирани от държавата, не би трябвало да се иска легализация. Чувам, че за признаване на докторска степен искат резюме на докторската дисертация, която да се преценява в България от експерти и научни работници. Това е много несериозно - нито от резюмето те могат да разберат нещо, нито да оспорят получената докторска степен.
- Има ли двойни стандарти? Калина Илиева, която управляваше фонд "Земеделие", беше с фалшива диплома, а студенти, завършили Сорбоната, трябва да доказват, че има такова висше учебно заведение и то е законно...
- Очевидно е, че има двойни стандарти, че службата към министерството на образованието, която проверява дипломите, не мери с еднакъв аршин. Доколкото имам информация, едни и същи дипломи, издадени от едно учебно заведение, се признават и легализират или се отказват и бавят с месеци. Това говори за сериозни предпоставки за корумпираност в администрацията.
- Какво е необходимо да направи българската държава, за да привлече своите млади таланти? Мнозина балетисти, актьори, художници, музиканти не срещат добър прием в родината си. България нуждае ли се от хора на науката и културата?
- За един артист важното не е дипломата, а уменията, с които е надарен. България е една от страните, които могат да се гордеят с българите, които я представят по най-големите световни сцени - концертни, балетни, оперни, и в салоните на художниците. Ако някой от тези творци, които събират овациите на огромни зали в чужбина, реши да се върне и да преподава у нас, трябва да мине през същата процедура. Представете си едно голямо име да тръгне да събира документи, за да ги представи на неизвестни експерти, които да преценяват доколко е дипломиран.
България отчаяно се нуждае от хора на науката. Наскоро беше съобщено, че всеки месец 60 души, и то предимно млади, напускат БАН. Това не е безкрайно число и само след няколко години ще осъзнаем, че няма никакъв потенциал в страната. Разбира се, тук не става въпрос само за дипломите, а и за условията за правене на наука в България.

Назаем от www.argumenti-bg.com

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ