Българският фронт на Великата Отечествена

Георги МЕТОДИЕВ,
о.з. капитан I ранг*

България не взе участие във военните действия на Източния фронт през Втората световна война. Но беше съюзничка на Хитлер и територията ѝ бе използвана във войната срещу съветската страна. На свой ред Червената армия бе принудена да предприеме ответни действия в Черно море срещу хитлеристкия агресор.
По нашето черноморско крайбрежие битките срещу нацистките морски сили се водят от Черноморския флот на СССР, а основните операции се провеждат от съветски подводници срещу германски военни и търговски кораби в районите на нос Калиакра, река Камчия, нос Емине и южното крайбрежие.
Исторически е установено, че в българските териториални води през периода 1941-1942 г. са потопени пет съветски подводници: Щ-211 - югоизточно от Варна, Щ-204 - източно от Бяла, Щ-210 - източно от Шабла, Л-24 - също източно от Шабла, и С-34 - на около 8 км от Варненския залив. Последната е открита най-късно - през 2010 г.   
Мистериозната ѝ история започва на 15 и 16 ноември 1941 г., когато в района на Созопол са намерени две тела, изхвърлени на брега. Облечени са били в хидрокостюми, с обозначителни номера и с индивидуални спасителни апарати (ИСА-М). По-късно е установено, че това са телата на помощник-командира на подводницата ст. лейтенант Виолет Лаврентиевич Душин и на боцмана гл. старшина Фрол Димитриевич Терехов. Тогава те са били погребани на южния бряг на Созополския залив. През 1969 г. в Созопол бе открит паметник на загиналите съветски моряци, а на паметното тържество участват и потомци на героите. Паметникът е по проект на скулптора Альоша Кафеджийски.

След продължителни изследвания и подводни проучвания, които продължават и до днес, са изяснени някои обстоятелства за подводницата. Най-вероятно командването ѝ е получило заповед да заеме позиция около Босфора, за да атакува германски конвой. Командирът на С-34 капитан III ранг Яков Хмелницки се насочва на юг покрай голямото минно поле във Варненския залив. То е изградено през лятото на 1941 г. между Златни пясъци и устието на река Камчия. Предполага се, че С-34 е закачила котвено стоманено минно въже, което се е замотало около винта. Това затруднява движението и маневрирането на подводницата. Вероятно двамата подводничари (Душин и Терехов) са излезли през торпедните тръби, за да прережат въжето и да освободят винта. Но задачата не е била изпълнена. Командирът на подводницата е решил да опита със собствен ход да се освободи от минното въже. Тогава мината се е приближила до корпуса и се е взривила. Загиват всички 48 души от екипажа.

През 2007-2009 г., съгласувано със скулптора, паметникът е бил преустроен в мемориален комплекс и открит официално през 2010 г. Добавени са пет нови мраморни табла с пълен списък на имената на петте загинали подводни екипажа - общо 237 души.
Всяка година на 9 май с почетни ритуали се организира поклонение пред героите. Тази година по повод Деня на победата се проведе онлайн конференция с участието на специалисти от украинския град Донецк - административен център на Донецката народна република.

* Авторът (на снимката вляво) е служил във Военноморския флот във Варна и Созопол близо 17 години, от които последните шест (1964-1970) е бил началник-щаб и командир на Девети отделен дивизион торпедни катери, базиран в Созопол.