БАН е институцията с най-голямо доверие у нас

Ако можем да посочим уникално дело, което ние, българите, сме извършили наистина със собствени сили, това е полагането на науката в основите на новата ни държавност. България е още под турско иго, още девет години няма да я има на световната карта, още не е избухнало Априлското въстание дори, когато през 1869 г. наши емигранти - възрожденци книжовници, учени, революционери, хъшове и заможни търговци, в румънския град Браила създават Българското книжовно дружество (БКД), с усилията най-вече на проф. Марин Дринов - първия му председател. Датата е 12 октомври 1869 г. "Няма свобода без просвещение, невежият не може да бъде свободен", включват се Каравелов, Ботев, Левски. Днешната младеж трябва да знае, че Васил Стоянов, Гаврил Кръстевич, Васил Априлов, Найден Геров, Димитър Ценович, Васил Друмев, Николай Ценов, Марин Дринов не са само имена на улици... Това са основателите и радетелите на БКД, на българския храм на знанието, който заедно с читалищата и училищата залага онази жажда за знания и просвещение, станала за втори път в нашата история основа на държавността. В първия Устав на дружеството е записана неговата цел: "Да разпространява всеобщото просвещение всред българския народ и да му показва пътя към неговото веществено обогатяване". Вижте мъничката подробност, прозряна от предците ни - науката трябва "да показва пътя към вещественото обогатяване", т.е. да създава знанието, което води до бъдещ просперитет. Това е непостижимо за ума на сегашните ни властници, на които знания не им трябват, те искат от БАН и науката да произвеждат пари и да се продават на Женския пазар. А БКД е създадено по модела и със събрания опит от най-напредничавите по онова време аналогични европейски научни институции. В първия брой на "Периодическо списание", което БКД започва да издава от 1870 г., е записано завещанието на основателите: "Подир не много време да се преобърне то в действителна Българска академия наук и да стане един от най-великолепните храмове на българската наука!" Това издание не е спирало дори по време на войните, излиза и днес като "Списание на БАН", както е наречено от 1911 г. Нямаме друго издание със 150-годишна история. 

Естествено, не протичат без проблеми и основаването на БКД, и развитието му. Но така или иначе, пак след проучване на европейския опит, нов Устав на БКД е изготвен от акад. Александър Теодоров-Балан през 1899 г., а начело на дружеството е избран Иван Евстратиев Гешов - политик, държавник, книжовник, меценат, който ще го оглавява 25 години. През 1908 г. той с лични средства изплаща целия ипотечен дълг на БКД за строителството на сградата му - 120 000 лв. Същата година Гешов започва подготовка за превръщането на БКД в Българска академия на науките. В края на 1911 г. Народното събрание преименува БКД и приема първия Закон за БАН, определящ академията като "самостойно и независимо научно учреждение". Записано е, че държавата подпомага БАН "годишно с минимум 60 000 лв. от бюджета", а всички нейни имоти се освобождават "от всякакви държавни, окръжни и общински данъци и берии". Всички членове на БКД автоматично стават членове на БАН.

Академиците залагат имотите си за строежа на сградата 

През януари 1925 г. Общото събрание на БАН решава да започне строителството на сградата й, за която теренът е отреден още от 1890 г. Основният камък е положен през пролетта на 1925 г., през 1926 г. тухлените работи и покривът са завършени. Взетият заем 5 млн. лв. от БНБ обаче не стига. Тогава 22-ма академици ипотекират личните си имоти и получават за тях от БНБ 3 млн. лв., които влагат в строителството! На 24 юни 1928 г. заседанието на Общото събрание се провежда в новата сграда. При англо-американските бомбардировки над София през 1944 г. тя е наполовина разрушена. Библиотеката и архивът, събирани още от 1869 г., са евакуирани в с. Бистрица. Сградата е изцяло възстановена и реставрирана и днес е архитектурен паметник на културата от национално значение.

Като феникс 

От 1912 г. БАН все повече се отдалечава от първоначалния възрожденски патос и се превръща в действащ национален научен център. Почти всички големи учени на България са работили в нея. След годините на войни, на две национални катастрофи, на преврати, на сталинисткия диктат БАН успява да възражда дейността си като феникс. За независимите си позиции учените понасят съответните удари от властта и опити за отнемане на автономията й - през 1922 г., сетне през 1941 г., после през 1949 г. Противно обаче на разпространяваните митове за "разгром" на академията след Девети фактите говорят друго. Наредбата Закон за прочистване на учителския и преподавателския състав в училищата, университета и академията от 20 октомври 1944 г. засяга членовете на БАН (преименувана тогава в БАНИ) доста по-слабо от преподавателите в Софийския университет. Девети септември заварва БАНИ с 39 редовни членове и 10 дописни. От тези 49 учени от 1944 до 1949 г. от академията (от 1947 г. й се връща името БАН) са изключени девет души, един от тях - инж. Иван Иванов, е реабилитиран още през 1946 г. от съда. Всички останали членове на академията остават в нея след септември 1944 г., отстоявайки приемственост в академичните традиции. От тях между 1950 и 1969 г. получават Димитровска награда 11 учени, други шест са наградени със звания Народен или Заслужил деятел.

А понеже в последно време сме свидетели на безсрамно изкривяване на историческите факти и отричане на всичко добро от времето на "престъпния комунизъм", подето от групичка известни пещерни антикомунисти и превърнато от МОН в идеологическа догма, се налагат няколко думи за БАН до 1989 г. Създаването на признати от света български научни школи в различни области на знанието е огромна заслуга на БАН в този период, в който поколения изследователи на малка България участват достойно в световния научен процес. И внасят в него свои оригинални открития, методи и технологии на световно равнище - в математиката, изчислителната техника, роботиката, физиката и химията, в науките за Земята, в биологията, фармацевтиката и аграрните науки, в инженерните науки, в хуманитаристиката. Стотици са научните постижения на БАН в тези години - от първия български компютър, първата изчислителна машина и изчислителен център, през изграждането на най-голямата на Балканите астрономическа обсерватория "Рожен" и на АЕЦ "Козлодуй", та до двете мащабни научни програми за полетите на двама български космонавти с апаратури, от които някои превъзхождат значително западните аналози. В БАН се разширяват уникални научни и културни средища, каквито са националните институти с музеи - Археологическият, Етнографският, Природонаучният, Антропологическият. Развивайки фундаменталното знание, повечето институти на академията в тези години създават и цели клонове на индустрията. Особено това важи за химията - през 1944 г. в БАН няма нито един химик, а в края на 80-те години тя има 6 института и две централни лаборатории, създали и обслужвали промишленост (над 100 завода), докарвала много милиони приходи на България (днес това не е за вярване след унищожаването на заводите, които бяха световни лидери в някои клонове на химическата индустрия). В 80-те години на ХХ в. в предприятията у нас се внедряват близо 8000 приложни научни продукта годишно, изобретенията са около 7000, рационализациите - 99 000 на година! Това беше тогава България, която днес е на опашката в ЕС по иновации и внедряване на наука. За научна работа са се подготвяли над 5000 докторанти годишно. В науката и техниката България чрез БАН отива на светлинни години напред спрямо 1947 г. Поколения учени, възпитани в родните научни школи, са дали своя принос в социалистическия период за развитието на най-перспективни области в математиката, електронната и изчислителната техника, биотехнологиите и фармацевтиката, физикохимията, полупроводниците, спектроскопията, новите материали, космическата физика и дистанционните изследвания, научното приборостроене, оптиката, цялата хуманитаристика и пр. 

В преход - към какво?

Ударите върху българската наука в последните 30 години са добре известни. Науката е най-силно ощетеният финансово и кадрово сектор в България. От над 2% от БВП за изследвания, давани в края на 80-те години, днес България се срина до последните места в ЕС по финансиране на науката - 0,2% от БВП. Каквито и европеидни лакардии да се намотават около науката, основното за нея са финансирането и условията за работа, понеже дейността на учените по своята същност е само световно съизмерима. 

Срамно е да напомняме за периодичните атаки, за "феодалните старци" и другите бисери, с които властта удостоява учените и БАН в последните 10 години. Срамно е да се напомня какви са заплатите в академията днес - средно 800 лв. при над 1400 лв. средна заплата за София. Вижте обявите за чистачки в големите вериги - предлагат на желаещите 900 лв. месечно. Завчера председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски заяви, че трябва поне с 20% да се увеличат базовите заплати в академията, ако искаме в нея на смяна да застъпват и да остават млади учени. 

Вярно, изследователите ни правят възможното да печелят европейски и световни проекти (уви, темите се определят другаде и за други условия) - и ги печелят, и са хвалени по света. В рейтингите БАН се класира в първите 60 сред над 4000 научни организации в Европа, а социологическо проучване у нас показа, че тя се радва на най-голямо доверие сред институциите в България. Но без националната финансова осигуреност нашите учени са като бедни роднини сред колегите си от другите държави. А какво е отношението към бедния роднина? Ами, снизходително. Е, как да следват завета на предците си и "да показват пътя към вещественото обогатяване на народа", като трудът им за този народ се цени най-ниско?