29 Март 2024петък00:45 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Репортаж

Байкалско - изгубено във времето

В радомирското село няма училище, лекар, поща и... вода

/ брой: 120

автор:Юлия Кулинска

visibility 5003

Пътят за радомирското село Байкалско се вие сред кипналата зеленина на гората. Погледите ни се реят сред стръмни, отвесни склонове, причудливи скални пирамиди, зъбери, отвесни каменни стени. Лятната горещина се е сгушила в прохладните прегръдки на Конявската планина, сред която през красиви каньони лъкатуши река Шагава.

Малкото радомирско селце сякаш се е изгубило във времето. И в преносен, и в истински смисъл. С постоянен адрес тук живеят около 60 души. Повечето от тях са пенсионери, работили в заводите в региона. Има и столичани, намерили спокойствие след шумните делници в големия град. Лятно време тесните улички са огласят от глъч и смях от децата и внуците на местните, които прекарват ваканцията при бабите и дядовците си.

Не познаваме никого и никой не ни чака. Спираме на мегдана, където е сградата на кметството. Тя изглежда внушителна, но се населява само от кметския наместник Илинка Стефанова. Навремето тук е имало поща и училище. Днес обитателите на Байкалско се събират на раздумка пред единственото магазинче, което се държи от семейство от близкото село Извор и отваря врати три пъти в седмицата. Хората бистрят голямата политика, споделят неволи и радости, коментират проблемите на селото. А те не са един-два.

 Разказват ни за протеста си заради липсата на вода. Оплакват се, че чешмите им пресъхвали с месеци. В махала "Царопадалище" пък живителната течност отдавна била лукс. Всъщност в селото има три водопровода, но водата по тях тече рядко. Тръбите били стари, изгнили, пък и направени от етернит, който е отровен, разказва ни кметският наместник. Стефанова се възмущава, че селото им още фигурира като абонат в документите на ВиК в Перник, но още преди 18 години дружеството се е отказало да обслужва Байкалско. "Нужна е подмяна на тръбите. Ремонтът обаче е скъп и от водната фирма обясняват, че не си заслужава да го правят заради толкова малко хора", обяснява тя. И на принципа "неволята учи" всеки се спасява от безводието, както може. Повечето от местните са си купили помпи. Но с тях може само да поливат градините. За питейна вода ходят в близките по-големи села или в Радомир. Пари за нов проект няма, а общински средства за ремонти могат да се отпуснат само на сдружение, каквото в Байкалско няма как да бъде сформирано. 

Забравени сме от всички, жалва се бай Иван. Услугите на лекар и училище могат да се ползват в най-близкото с. Извор. Специализирана медицинска помощ може да се получи и в Радомир, където има и детска градина. Хората казват, че дори няма как да си платят данъците в селото, а трябва да пътуват до общинския център. Писмата и пенсиите им се карат с кола. 

Парадоксално е, че в Байкалско по вода ходят, а стоят жадни. В близост до селото се намира природният феномен "Чокльово блато", който е защитена територия. Езерото е най-голямото торфено находище у нас. Тук растат торфен мъх, блатно пропадниче, розмаринова върба и др. Населява се от редките птици: бяла потапница, диви кокошки и патици. Във водата живеят едри щуки, червеноперки и шарани, а преди да се появи щуката имало и лин. Риболовът тук е забранен, защото според специалистите и най-дребното оловце за тежест на въдиците може да окаже негативно въздействие на околната среда и реално да замърси водата.

Торфът е особена кал, която се образува от бавното гниене на блатни растения и водорасли, като разлагането се катализира от особени бактерии. Освен че служи за облагородяване на почвата, торфът има и лечебни качества, а калта от "Чокльово блато" била по-полезна и от тази в Поморие, разказват жителите на Байкалско. От природната даденост сега се ползвал само санаториум в Кюстендил, който взимал незначителни количества от торфа и там го ползвали за лечение на различни заболявания. 

По време на соца, когато жителите на Байкалско наброявали около 200 души, имало идея край блатото да се прави лечебен център, но проектът така и не тръгнал. А за лечебните свойства на езерото се е знаело още от древността. Най-вероятно затова край него е имало тракийско, а после и римско светилище. През периода I-V век край него е имало и крайпътна станция и сателитно тракийско селище. Почитани са били античните божества Зевс и Хера, Аполон и Артемида, Хигия и Хеката - всичките представени на мраморни оброчни плочки. Те са били дарявани като оброчни дарове в храмовете на съответните божества. Към оброчището е имало незначителен интерес от археолози. Сега то е изцяло "проучено" от иманярите.

Известно време промишлен добив на торф е извършвала фирма към общината в Радомир. Докато тя работела, находището се експлоатирало контролирано. Сега има инвестиционно намерение и е обявена обществена поръчка добивът на торф да бъде възстановен. Местните обаче се питат дали селото ще получи някаква облага от печалбата. Би трябвало да има някакви приходи за кметството, все пак езерото се намира на наша територия, вълнуват се жителите на Байкалско. 

Някога селото се казвало Каленица, вероятно заради ценната кал в блатото. За името Байкал има версия, че това е турска дума със значение за море и див кон. Предполага се, че името Байкал е заимствано и от голямото руско езеро, но понеже по поречието на Дунав има село със същото име, радомирското било прекръстено на Байкалско.

В малкото радомирско селце времето сякаш е спряло. Местните обаче се надяват, че където е текло, пак ще тече. Живеят с надеждата, че млади хора ще си закупят имоти и ще възродят целунатото от Бога и природата място. Нужна е само малко грижа от местната власт и Байкалско ще заживее нов живот...    

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ