Поезия
100 години от рождението на ГЕОРГИ ДЖАГАРОВ
/ брой: 131
България
Земя като една човешка длан...
Но по-голяма ти не си ми нужна.
Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна,
че е от кремък твоят стар Балкан.
Какво, че виха вълци и чакали
из твоите полета и гори?
С онез, които бяха с теб добри,
ти бе добра, но злите не пожали.
Земя като една човешка длан...
Но счупи се във тази длан сурова
стакана с византийската отрова
и кървавия турски ятaган.
Търговци на тютюн и кръв човешка
продаваха на дребно твойта пръст,
но паднаха под теб с пречупен кръст,
че беше малка ти, но беше тежка.
И стана чудо: смертю смерт поправ,
усмихнаха се чардаклии къщи
и заплющяха знамена могъщи,
и път се ширна - радостен и прав.
Сега цъфтиш! Набъбва чернозема
под ласкавите български ръце,
дъхти на здравец твоето лице
и нова песен вятърът подема.
Земя като една човешка длан...
Но ти за мен си цяло мироздание,
че аз те меря не на разстояние,
а с обич, от която съм пиян!
--------------------
На мама
Затворя ли очи, аз виждам звездна вечер,
тъмнеят чумеренските балкани,
скали аз виждам в синята далечност
и зъбери, в небето приковани;
аз виждам валог, къщи, скрити в слама,
коларски път през нивите зелени
и две реки, протегнати към мене,
като ръцете чакащи на мама.
------------------
Елегия
Все тъй ще мирише на люляк,
високите буки
все тъй ще нашепват
и двама -
ти и синът ми,
ще идвате тука,
ще чакате тука,
но мен ще ме няма.
Ще бъда аз корен,
заровен дълбоко в земята,
мъзга под кората на стволите крепки,
ще бъда светулка
през гладния мрак на гората
и топла роса
върху вашите клепки.
------------
Ако искаме да победим
Трябва да сме умни, да сме умни!
Трябва над живота и смъртта
огънят на мисълта да лумне,
за да бъде по-щастлив света.
Трябва да сме умни, казвам, умни!
Трябва умно да горим, да спорим,
умно да мълчим и да говорим,
умно да живеем, да се борим,
умно с умни хора да дружим,
трябва умно път да си избираме
и по пътя умно да вървим.
Трябва дори умно да умираме,
ако искаме да победим.
----------------
Защо човек се ражда
Ако е мъртъв камъкът; ако пръстта е няма;
ако небето синьо е измама;
ако звездите светят само в тъмнината;
ако изгасва огънят; ако листата
растат напролет и изгниват есента;
ако до време духа всеки вятър;
ако заглъхва над земята песента;
ако надолу всичките реки текат;
ако с вода се утолява всяка жажда;
ако до гроба свършва всеки път,
кажи ми ти - защо човек се ражда?
-------------
Посвещение
Другарят ми завинаги мълчи
на мокрия цимент с ръце прострени.
Той предпочел да падне по очи,
отколкото да падне на колени.
-----------
Век на чудесата
Онези там на Запад - богаташите,
едва ли някога ще разберат
защо на смъртен бой вървяха нашите
и трябва ли - отново ще вървят.
Защо дружини батковци и чичовци
кръстосваха полета и бърда,
за да строят заводите в Кремиковци
и да копаят въглен и руда.
Онези там на Запад - господарите,
нима са плакали веднъж на глас
над тази шепа черна пръст - България,
или поне са пели като нас!
Те идват тука, болни от пресищане,
прелитат с кадилаци и рена,
да си пекат на Слънчев бряг месищата
и да се къпят в мелнишки вина.
И нека! Да им е честито здравето!
Но ние ще им кажем някой ден,
че не те, не - а ние бяхме правите
и този свят за нас е отреден!
И ако вдигнат погледи помътени,
ще видят - в този век на чудеса -
гори, пламти като ракета пътя ни
и се развява нашата коса.
------------
Безсъница
Не сме добре, поете -
дълбоко в твойта гръд
изгасват стиховете,
преди да запламтят.
Събирани с надежда
и жажда за добро,
те като сняг се сцеждат
от твоето перо.
А някога в тревога
ти жар не си пестил;
светът е бълвал огън
направо в твоя тил;
горял си като клада;
разпръсквал си искри -
днес кръвното ти пада,
сърцето не гори...
Какво се случи с тебе,
че тлееш и мъждиш?
Ти още си потребен!
Ти трябва да гориш!
Там нещо все пак свети!
Раздухвай го! Дерзай!
Гори, гори, поете!
Да изгориш докрай!