Паталеница е стремеж да бъдеш свободен

ИННА ЦЕРОВСКА е филолог по образование. Създател и мениджър на Театралната компания "Петровден" в село Паталеница, Пазарджишко, където живее от 25 години. Директор е на Младежкия дом в Пазарджик от 2009 г. 33 години пребивава в Пловдив, където съпругът й - режисьорът Христо Церовски, е директор на Пловдивския театър. Заедно създават специалността "Актьорство за драматичен театър" в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Церовска е отличена за цялостен принос в развитието на културата на Община Пазарджик. Майка е на две прекрасни дъщери.  
 
- Госпожо Церовска, скоро се навършва годишнина, откакто Вашият съпруг - известният театрален режисьор Христо Церовски, не е сред нас. Делата му са продължени от Вас и последователите му, от собствените му наследнички. Защо създадохте театрална школа?    
- Преди 23 години си отиде Христо Церовски, но успяхме да създадем пространство, в което да се случват нещата свободно, без договори и обвързаности, само с искрено желание да се прави театър и в същото време да е истински, да е професионален.

Началото бе поставено преди почти 27 години, през октомври, в Основно училище "Константин Величков", в село Паталеница. Благодарение на добрите ни отношения с директора Никола Колев, който предложи по повод социален проект, да направим театрална школа. Току-що си беше отишъл моят баща, който бе плакатист и стенограф в Пазарджишкия театър. Той споделяше с нас: "Хора, когато човек е избрал да живее в името на една идея, може да я реализира навсякъде, та дори и на една гола поляна, но задължително професионално. Започнете, действайте!"
Явиха се повече от 30 деца, които по-късно довериха, че са избягали от час, за да дойдат на инициатива, която не знаят каква е. Беше нашият първи кастинг, както сега е модерно да се казва. Тогава децата се влюбиха в начина, по който тръгнахме към тях. Срещата ни беше съдбоносна. 90 процента от присъстващите деца не бяха ходили на театър и не знаеха какво е театър. Останаха само момчета и едно момиче. Оказа се, че, отнасяйки се към децата като с големи хора, които ей сега ще се качат на сцената, успяхме да ги накараме само за няколко месеца да повярват в собствените си възможности. И така започнахме. Те си избраха "Ромео и Жулиета", защото имахме само едно момиче и то стана нашата Жулиета. Тогава се включиха и студентите от специалност "Актьорско майсторство" от Пловдивския университет, те бяха студенти на Христо. Първото представление се осъществи на 29 юни, Петровден. В Паталеница е емблематичен празник, защото има манастир, който носи името "Св. св. Петър и Павел". Нашата Жулиета се казваше Петя, а в пиесата има реплика, че Жулиета е родена в нощта срещу Петровден. Нищо случайно няма. Успяхме с всички колеги да пребродим 26 години и вече да имаме мечти и за следващата година.

- А защо точно в Паталеница решавате да се развива действието на Вашето начинание?
- Паталеница за мен е случайно място, фамилията ми няма нищо общо със селото, нито Христо Церовски. Но когато се посветиш на дадена кауза, това става твоето родно място. Даже сега, когато минавам покрай НАТФИЗ, по "Раковски", или отивам на театър, всички ме питат: "Какво става с Паталеница?", а не как съм аз. На няколко пъти променях начина, по който да се случват спектаклите. Това се налагаше от ситуациите, в които попадахме, защото имахме много падания, ставания, провали, но нито веднъж не се отказах и на следващата година да си дам пауза. Децата изчезнаха, защото пораснаха. Част от тях, които бяха в школата, станаха добри актьори, а студентите, с които започнахме, вече са професионалисти по българските театри. Изведнъж се оказа, че работим само с професионални артисти и преломният момент настъпи, когато заедно с режисьора Тодор Димитров, който наследи Христо Церовски, се срещнахме с великолепния английски актьор и режисьор Рекс Дойл, за съжаление, и него вече го няма. Години наред работихме с английски екипи и продължаваме да работим с тях. Участваме в различни фестивали, където можем да разширим контактите си с колегите от разнородни театрални формации в Англия.

Изключително ми е приятно, че се наредихме в десетката на гражданските Шекспирови фестивали в Европа - сериозно постижение, което ни костваше много труд, положителни и отрицателни емоции, лишения, които направих, без да съзнавам, като майка спрямо децата си. Едната ми дъщеря - Самуела-Ивана, е актриса, която от 5-годишна играе в Паталеница, другата - Павлина-Калина, работи активно с нас, защото се занимава с организационната дейност и като режисьор на киномонтажа страшно помага за разпространението и рекламата. През годините сме работили с над 300 актьори и по този начин съхранихме паметта на Христо Церовски, който беше голям мечтател.

- През лятото излезе премиерата на "Ромео и Жулиета: любовта като обред", която доста се хареса на публиката. С какво мислите да зарадвате почитателите си догодина?
- Надявам се разговорите, които водя с английския режисьор Ръсел Болън, който за втори път идва в Паталеница, да са ползотворни. С него сме правили "Укротяване на Опърничавата". Надявам се новият спектакъл да е готов през юли и да бъде също толкова интересен и успешен.  
Тази година, по повод 25 г. от премиерата на първия спектакъл, представихме пак "Ромео и Жулиета" под режисурата на Делян Илиев, сценограф Никола Тороманов и костюми Илина Грозева. Композитор е Явор Намлиев. Изключително съвременен прочит на класика. Мечтая си с него да участваме през май догодина на един от добрите Шекспирови фестивали в Румъния.

В Паталеница има нещо важно - не подлагаме актьорите си на кастинг, а ги избираме. Защото да се явят на кастинг, означава да се преборят за роля, а ние искаме актьорите да знаят, че са избрани. Избрани да работят в Паталеница. Идват по собствена воля и стават част от историята на това, което случваме вече 26 г. Нито един от актьорите и режисьорите не получава финансови възнаграждения. Създават се много запознанства и приятелства, екипи, които продължават да работят извън Паталеница. Влюбват се хора, бракове, раждат се деца... Паталеница е гнездо, в което се генерират идеи, осъществяват се мечти и най-вече се прави театър под звездите за публика, която става все по-многобройна. Има само две представления на спектакъла, който сме създали в рамките на 20-25 дни, в две поредни вечери в двора на училището.

- Видно е, че правите необикновен театър с кауза, която прехвърля границите на изкуството и преминава на социално-образователно равнище, особено за младите.
- През годините с директора на ОУ "Константин Величков" Никола Колев сме направили и доста социални проекти с хора, които са в риск, за деца със СОП. Винаги сме отворени чрез театъра и изкуството, както и в Младежкия дом в Пазарджик, да сътворим добро дело за общността, например за тези, които нямат достъп до изкуство, а имат желание да гледат добър театър с млади хора. В тези проекти съм работила с режисьори като Вяра Начева, Василена Радева, Георги Георгиев-Антика, Нейтън Купър. В Паталеница са идвали момчета и момичета, които току-що са завършили НАТФИЗ, имат потенциала да се развиват. Паталеница е театрално пространство за споделяне на мечти, не е ординерен театър, а стремеж да бъдеш свободен в професията си, която обичаш. В момента създаваме кратък филм заедно с Павлина-Калина Церовска по представлението на Константин Еленков, което поставихме миналата година. Ще го разпространим заедно с ателиета на двама актьори от екипа - Георги Манчев и Самуела-Ивана Церовска. Идеята е малчуганите да се запалят и да им повдигнем завесата, дай боже, и там да се създадат малки театрални школи. Да има във всяко училище огънче, което да поддържа духа на театъра.

- Успешно менажирате и Младежкия дом в Пазарджик, който отбелязва юбилей. Знаем за значението му в миналото, с какво е ценен днес?
- В Паталеница съдбата ме срещна с хора, които ме поканиха преди 16 години да работя като директор в Младежкия дом на Пазарджик. Беше изключителна гордост за мен, защото като дете съм живяла за кратко време в града, тъй като родителите ми работиха в Пазарджишкия театър. Присъствах на първата театрална премиера на тогавашния, току-що създаден през 1971 г., Младежки дом. Тук за първи път гледах и концерт на "Бели, зелени и червени" - първата професионална джаз формация, създадена в институция, в този младежки дом. Тук бяха учениците на Николай Поляков, тогава любители, сега известни актьори. Той направи първата театрална школа в Пазарджик, именно в Младежкия дом. И когато си се докосвал до всичко онова, което се е случвало в тези 55 години, поемаш поста с изключителна отговорност, защото не бива да загърбваш нищо и никого, и в същото време да развиваш института по нов и модерен начин.

Когато дойдох, имаше около 230 деца и младежи, днес те са почти 800. Това са големи фолклорни формации - танцов състав "Чудесия", фолклорен състав "Чавдар", който става на 80 г., Представителен танцов състав "Албена", музикални школи, школи по изобразително изкуство, клуб по фантастика, който празнува 50-годишнина. Предлагаме занимания по аеробика и каланетика. Младежкият театър "Приятели" продължава театралните традиции на дома. Младежкият дом в Пазарджик е домакин на различни фестивали, два от които - с международно участие. В края на ноември очакваме участниците в Музикалната академия "Нота по нота". През март на 2026 г. ще бъде поредното издание на Мартенския театрален маратон - за професионални театрални форми. Следва Младежкият театрален фестивал "Океан от любов". Животът, който кипи в нашия дом, е достоен за хората, с които работим съвместно. Заедността ни дава шанс да продължаваме напред в името на Пазарджик и неговите жители. Ние сме от малкото младежки домове, които са оцелели през годините, и за мен това е емблематично за отношението, което имат Община Пазарджик и всички кметове към тази институция. Общината спечели голям проект към НФК и смятам, че тази финансова подкрепа, която ще имаме допълнително, не само ние, но и всички останали културни институции в града, ще допринесе за по-успешното развитие на културата в Пазарджик.

- Как ще отбележите значимата годишнина?
- И тази година честванията ще бъдат забележителни не само за пазарджишката публика, но и за всички гости. В момента върви "Екоцентрика" - фестивал за изкуство и екология. След това започва Музикалният кинофестивал "Синестезия". Предвиждаме концерт на "Фондацията"; филм, посветен на Панчо Владигеров и концерт на неговите внуци; участието на различни етногрупи. През януари ансамбъл "Чавдар" ще отпразнува своя юбилей с голям концерт. Ще отбележим Деня на любителското творчество - 1 март, със спектакъл на танцовия състав "Чудесия". Кулминацията е на 16 април 2026 г. - деня, в който Младежкият дом става на 55 г. Не е важно да си известен, важно е да си случил онова, в което вярваш. Вярвам във всички, които са били до мен през годините.