Отиде се си инж. Георги Добрев - един от строителите на Димитровград

Младите хора днес нямат представа какво означава цял живот да се ръководиш от мечти и идеали, да страдаш за сбъдването им, а накрая да вкусиш сладкия вкус от постигнатото. За съжаление, все по-малко остават сред нас строителите на Нова България, отдали младежките си години, спестяванията и любовта си към създаването на паметници, заводи, дори цели градове. Това са истинските държавници, които заслужават уважението и възхищението ни. Това са учителите, завещали на нас, техните наследници, завета как се строи държава.


Кратка биография:
Инж. Георги Добрев Иванов е роден на 4 декември 1929 г. в село Златна ливада, община Чирпан. Произхожда от бедно селско семейство, на 15 г. остава сирак. Основното си образование завършва в родното си село. Задочно завършва Мехотехникума в гр. Казанлък, а висшето си образование - във Висш машинно-електротехнически институт в Габрово, където се дипломира като инженер по технологии на машиностроенето. Той ще остане в историята на Димитровград като един от участниците в Бригадирското движение, построило града, по-късно и като директор на Инвеститорска дирекция по генерална реконструкция, модернизация и разширение на Химически комбинат - Димитровград, където под негово ръководство (1979 - 1989 г.) предприятието не само не го затварят (каквато опасност има), но и се разширява. За успешно изпълнение на поставените му задачи е награден с орден "9-ти септември 1944, I степен. Носител е и на няколко медала "Изобретател" и "Рационализатор".


Димитровград е построен от 50 000 бригадири, от 963 български градове и села. Част от тях стават жители на новия град. От 1948 до 1950 г. те работят в самостоятелна бригада, наречена „Млада гвардия“. Девизът им е: „Ние изграждаме града, градът изгражда нас!“. Построени са десетки жилища, Азотно-торовият завод, пътната мрежа на днешната община Димитровград. 
Първите младежи пристигат на място на 10 май 1947 г. Димитровград е създаден официално с обединението на Раковски, Мариино и Черноконево на 2 септември 1947 г. с решение, подписано от Георги Димитров, който на базата на решението на младежката организация, Димитровския комсомол, дава собственото си име. 


Откъс от книгата му "По пътя на потомците"

"Аз искам да разкажа какви промени настъпиха в нравите и обичаите на народа, вследствие на радикалните промени в обществения строй. Тоест при социализма. Приемането на новата Конституция, колективизация на селското стопанство, индустриализацията на страната, ликвидиране на неграмотността, строителството на детски ясли и градини, училища, висши учебни заведения, здравни заведени, напоителни системи и язовири, пътни и жп магистрали и други. Всичко това внесе нови моменти в съзнанието на хората, също повишеното благосъстояние, пълната заетост на работната ръка, сигурността за утрешния ден бяха в основата на промяната и в уреждането на подобни ритуали, като сватбите, рождените и именните дни, панаири, сборове, туризъм, почивка и др. социални придобивки, които след 10.11.1989 г. се сведоха до минимум".


Данилена Капралова-Шернер - внучката, която живее в Германия, и за която дядо Георги винаги ще остане жив.

Тухленият блок
    На инж. Георги Добрев

Стъпвам по пътеката позната 
и владее ме мисъл една,
където и да бъда по Земята
там ме чака дядо с любовта си.

Още като мъничко момиче
в този блок денят ми протича.
Слънце през завесите наднича,
по лавици с книги притичва.

Диванът любим с губер овехтял 
безброй истории разказва:
как с жена и деца дядо живял, 
с тях тъжал е и се е радвал.

Забързвам крачка и сега към мен
тухленият блок смутен поглежда: 
с боя олющена и променен, 
а сякаш е с душа младежка.

Скърцаща посреща ме вратата, 
жадно въздуха тежък вдишвам,
светва крушка и по стъпалата 
към теб
магия се завихря:

Като блока ставам монолитна
без следи от ръжда в душата.
Прегръщаш ме и викам щастливо:
„Пристигнах! Обичам те, дядо!“

               04 декември 2019 г.
              Берлин, ФРГ


Завинаги в паметта и сърцето на
роднини и съграждани:

Екатерина Капралова, дъщеря му:
"Да имаш достоен, честен, умен, трудолюбив, отдаден на обществения и семеен дълг БАЩА, е благословия! Такъв бе нашият баща - Георги Добрев."

Пламен Панев, председател на БСП - Димитровград:
"Той беше тих, скромен, земен човек. Никога не се самоизтъкваше. Той не очакваше почести и слава, достатъчно му бе, че бе участвал в Бригадирското движение, което от три села бе построило красивия град, в който днес живеем. Всички председатели преди мен могат да потвърдят същото - сърцат мъж, верен на идеалите си и на Партията!"


На 19 септември сърцето на инж. Георги Добрев спира да бие завинаги. Но е невъзможно да се говори за него в минало време. Просто има такива хора, които остават духом сред нас. До последния си дъх той чете в. ДУМА и не дава да се каже нищо лошо за Партията и за ръководството й. Не позволява критики. Той бе наясно, че грешки се допускат, но живееше с надеждата, че всичко ще се оправи. И остави като завет оптимизма и любовта си към Димитровград, България и социалистическите идеи!