Църквата почита на 12 февруари св. Мелетий, архиеп. Антиохийски. Св. Антоний, патр. Константинополски

Мелетий единодушно бил избран за архиепископ на Антиохия

В IV век различни ереси смущавали спокойствието на Църквата. Особено се разпространила ереста на Арий. Отхвърлена и осъдена от Никейския вселенски събор (325 г.), тая ерес намерила обаче много последователи. Византийският император Констанций, един от синовете на Константин Велики, бил арианин и преследвал православните епископи. Мелетий, родом от Армения, бивш севастийски епископ, бил избран за архиепископ в Антиохия. Мелетий проповядвал в храма и почнал да хвали догмите, утвърдени от Никейския събор.
Това силно разгневило арианите, те изгонили от църквата архиепископа и започнали да го наричат еретик. Мелетий се стараел да усмири разприте и враждата. Той ръкоположил за дякон св. Василий Велики, който бил дошъл от Йерусалим в Антиохия. Като предузнал големите дарби на св. Йоан Златоуст, архиепископът го убеждавал да изучава Св. Писание, кръстил го и го назначил за четец при църквата.
Арианите убедили император Констанций да свали св. Мелетий и да го прати на заточение в Армения, а сами си избрали епископ измежду арианите. Подир него на престола се възкачил Юлиан, племенник на Константин Велики, който служел на езическите богове. Юлиан върнал от изгнание всички заточени епископи. Но скоро загинал във война. Наследникът му Йовиан свикал в Антиохия поместен събор, на който арианите подписали своето съгласие с догмите, утвърдени от Никейския събор. Йовиан скоро бил наследен от Валент, ревностен привърженик на арианството, и Мелетий отново бил изгонен от Антиохия. Император Грациан го върнал и Мелетий пак започнал да ръководи паството си.
Не много преди смъртта на Мелетий на императорския престол встъпил Теодосий Велики. Той свикал в Цариград Втория вселенски събор в 381 г. Бил повикан и св. Мелетий, който трябвало да председателства събора. Умрял в дълбока старост преди свършване на събора. За председател на събора бил назначен св. Григорий Богослов.