Преслав, Бояна и Елисавета - трима китайци по рождение, но българи по душа и сърце

С Преслав, Бояна, Елисавета или, както са родните им имена Джоу Куейю, Уан Юциен и Дзян Юдзие, както и с техни колеги, се запознахме миналата година в Китай. Тримата са студенти трети курс в Пекинския университет за чужди езици и изучават... българистика. Интересът към страната ни, както езика, литературата, културата, кухнята, историята и др. се засилва в азиатската страна, като само в столицата има няколко университета, където се преподава Българска филология от няколко десетилетия. Срещаме се отново с тях след по-малко от година, но вече в София, където са били на 6-месечен обмен. Вече са много по-уверени в знанията си, общуват без да се замислят за думите, успели са да се потопят изцяло в нашето ежедневие и са категорични за едно: не искат да си тръгват, толкова много им харесва.
"Избрах да уча български, защото в Китай университетите, които предлагат тази специалност, не са много. Това означава, че конкуренцията не е толкова голяма, а ресурсите и възможностите на платформата са по-концентрирани. Същевременно това разкрива и повече възможности за бъдещето. Освен това винаги са ме привличали историята и културата на Балканите", споделя пред ДУМА Преслав. 
"Избрах да уча български език, защото още преди да дойда в България имах много добро впечатление от страната. В Китай българското кисело мляко и българската роза са добре познати и често се свързват с високо качество, красива природа и спокоен начин на живот. Преди студентския си обмен никога не бях посещавала България и ми беше много любопитно да я опозная отблизо. След като дойдох тук, останах с още по-добри впечатления – българите са дружелюбни, спокойни и винаги готови да помогнат. Това ме мотивира още повече да уча езика и да разбирам по-добре местната култура, хората и начина на живот", добавя Бояна. А Елисавета решила да учи български език, "защото се интересувам от славянските езици и култура. Българският език е най-старият славянски писмен език с богата история. Харесам звученето на езика, и богатството на формите. Българската роза е много известна в Китай. Започнах да уча български език преди три години в Пекинския университет за чужди езици. Този университет е един от най-добрите в Китай за изучаване на езици. Знам също, че България е членка на Европейския съюз, втората държава в света, признала създаването на Новия Китай, както и членка на китайската инициатива „Един пояс, един път“.

А какво им харесва в държавата ни? 

"Изключително много ми харесва атмосферата тук. Тя ми позволява да остана насаме със себе си и да помисля за личното си развитие. Също така обожавам българската култура, която сякаш произлиза от природата и се връща към нея, олицетворявайки перфектното единство между човека и природата", не скрива възхищението си Преслав. "Най-много ми харесва гостоприемството и добротата на българите. Където и да отида, когато говоря на български, хората често ме окуражават и ми казват, че говоря много добре. Това ме кара да се чувствам по-уверена. Освен това, когато някой забележи, че се колебая или имам нужда от помощ, хората сами идват да попитат дали могат да помогнат, дори преди да съм поискала. Това много ме впечатли.
Харесва ми и начинът на живот в България – по-спокоен и ненатоварен. Хората умеят да се наслаждават на малките неща: да седнат на пейка следобед, да разговарят, да се радват на слънцето и природата. Тази атмосфера ме кара да се чувствам спокойна и щастлива", споделя Бояна. Елисавета пък е впечатлена от това, че "България е малка, но изключително разнообразна. За няколко часа мога да си от планината до морето. Харесва ми бавното темпо на живот в малките градчета и спокойствието, което трудно се намира в Китай. Харесва ми също как хората пазят традициите – носиите, кукерите. И, разбира се, киселото мляко и тиквеник!".
Двете ни държави си приличат по това, че са древни, пълни с традиции и история, красива природа. Но има и много неща, по които се различаваме. Кои са нещата, с които ще запомнят България, сега, когато им остават броени дни в родината ни? Преслав например винаги помни Сурва в Перник, кукерските игри в Ямбол и как посрещнал пролетта в Кюстендил. Тези моменти от българската култура и традиции дълбоко са го докоснали и завладели. Бояна пък посочва, че "В България срещнах много хора, които никога няма да забравя. В първите дни след пристигането ни една семейна двойка ни помогна да намерим пътя си; деца в метрото ни поздравяваха с усмивка и любопитство; на фестивала Сурва се запознах с хора, с които поддържаме връзка и до днес. В Ямбол срещнах непознати, които искрено ни похвалиха и ни накараха да се почувстваме добре дошли. Преподавателите в Софийски университет, както и по-големите студенти, които учат тук, също много ми помагаха и съм им истински благодарна.

Освен хората, ще помня и красивите моменти – 

всеки обилен сняг, всяка празнична заря, всеки красив залез. Никога няма да забравя едно пътуване от Ямбол до София, когато през прозореца на автобуса видях най-красивия залез – небето беше оцветено в ярко оранжево и червено, а отвън се простираха широки поля. В онзи момент се почувствах истински свободна и щастлива".
Елисавета също е силно запленена от Сурва и как на закриването играли хоро с български приятели. "За първи път се почувствах като китайка, която наистина е част от България. Научих, че езикът не е само инструмент за общуване. Той е ключ към друга култура и помага да се изгради мост между две различни светове", разсъждава тя.
Първите разлики, които почувствали, когато пристигнали преди половин година били спокойният и по-малко забързан живот, отколкото в Китай, където ежедневието често е много динамично – хората са заети, всичко се случва бързо и животът е по-напрегнат; тишината в градовете; фактът, че хората сякаш имат повече време за разговори, за срещи с приятели и за малките радости в ежедневието. 

"Освен това ми направи впечатление близостта до природата – парковете, планините, откритите пространства и спокойствието на градската среда. В сравнение с големите градове в Китай тук животът ми се стори по-спокоен и по-добре балансиран. Хората умеят да отделят време не само за работа или учене, но и за почивка, разговори и наслаждаване на ежедневието. Това много ми хареса и постепенно ме накара и аз да започна да живея по-спокойно и осъзнато", усмихнато споделя Бояна. А Елисавета е изненадана от... градския транспорт. "Метрото в Китай е модерно, бързо и точно. В София пък автобусите понякога закъсняват; в България шофьорите почти винаги спират, за да дадат предимство. Това ме изненада приятно. На второ място е храната. Китайците обикновено ядат ориз или юфка като основна храна, докато българите предпочитат хляба".
А чувстват ли се променени по някакъв начин и как се връщат в Китай? "Тези месеци ме направиха по-самостоятелен и отворен към света. Научих се да бързам по-малко и да се наслаждавам на малките моменти в ежедневието", мъдро разсъждава Преслав.
"Тези няколко месеца в България ме промениха много. Станах по-уверена в себе си и започнах повече да приемам недостатъците си, без да се тревожа толкова от мнението на другите. Започнах по-смело да говоря на български език, без да се страхувам от грешки, и постепенно преодолях страха си да общувам с непознати. Освен това станах по-самостоятелна. Научих се да готвя, започнах да ходя на фитнес и започнах повече да обръщам внимание на малките неща в ежедневието. Сега по-лесно усещам радостта и красотата в обикновените моменти и мисля, че станах по-щастлив и по-спокоен човек", категорична е Бояна.
А Елисавета е научила, че няма нужда всичко да е планирано до минута. "Понякога най-хубавите неща се случват точно когато спреш да бързаш. Освен това престанах да се страхувам да правя грешки на чужд език – тук всички ме разбират и се опитват да помогнат. България ми показа, че човек може да си „чужд“, но никога да не се чувства „чужденец“.
Макар със сълзи на очите да си подреждат багажа, в сърцата си винаги ще останат българи, а щом се приберат в Пекин, им предстои да задълбочат познанията си и кой знае? Може някой ден, много скоро, отново да се върнат тук, в страната, която ги е накарала да погледнат от друг ъгъл на живота. А догодина, очакваме други техни колеги да дойдат и да се потопят в българското, а когато се върнат в Китай да предадат тази любов на следващите випуски!