Дунавската поетеса Веселка Колева надниква с дух и с перо "Отвъд материята", даже отвъд скучното ни бедно битие!... Последната й засега лирична книга с такова заглавие е осемнадесета поред. Наред с първата, отпреди близо 30 години, "Скандална обич", наред с предпоследната "Висине", тази лирика окончателно я утвърждава в редовете не само на Съюза на писателите (на дядо Вазов!) и на север, и на юг в България, но и в Дунавския край - поетесата е родена в града на Алеко!... Или поето-жената Веселка е носителка на неговото Златно, свищовско и дунавско перо!... За близо тридесет години в поезията тази очарователна - житейски и творчески, писателка не само опази своето родолюбиво сърце и своя стих от подражание и чуждопоклонничество, но е и пример за българолюбие и човеколюбие! Тя просто съедини в едно лиро-философското си мислене с емоционалната нежност на своето женско и майчинско сърце, защото е майка на двама - и физически, и духовно, големи българи... Тя не е, шаблонно казано, винаги зад гърба им (те са едри момчета!), тя е в ръцете и в сърцата им, с което те й помагат да си остава Поет, Майка и Човек! И тя "следва и развива дълбоко хуманните послания на литературата за духовно изцеление и възвисяване"... Тези думи са в предговора на книгата "Отвъд материята", те са на известния български поет Димитър Христов, който е неин редактор. Издатели са Мирела и Асен Асенови от издателство "Мултипринт" в столицата... Поетесата, според моето скромно мнение на човек, който внимателно е следил нейното творческо и художествено израстване, е осмислила женската си и творческа роля в съвременния живот:
Духовно ми е! Даром ми се дава
и ще го споделя със всички,
най-ценното - духът не се продава,
чрез него идва сила - да обичам!...
Духовно ми е!... Даром ми се дава
И никой жаден аз не бих лишила
от мъдростта, която ни спасява,
гребете, пийте, че това е сила!...
Стихосбирката "с витална и лирикофилософска поезия" (по думите на нейния редактор) съчетава пет самостойни цикъла със стихове: "В часът на душата", "Малиново вино", "Небесни повеления", "В земята на живите" и "В нощта на звездопадите". Изкушавам се да цитирам три четиристишия от нейното "Малиново вино":
Откъде се взе омаята на боговете?
И как ни хвана градусът след толкова години?
Очите ни са същите, поете,
а другото - малинови градини!
Бери от тях, че не остана време,
Изстискай сок, по-силен от кръвта ни,
Той идва от градините Едемски,
Дано след нас вкусът му да остане!
Две глътки само, а каква омая,
било и не било, в стиха – ще бъде,
достатъчно е само да го пожелаем
и нека само Господ да ни съди!...
In vino veritas! - разбира се, че Истината не е само във виното... Веселка Колева ще продължи неотстъпно да я търси, да я утвърждава и в своята изящна поезия, и даже в отвъдното... Ще продължава да пише и да вярва в своята "Божествена съдба": "Здравей, приятелко Божествена съдба,/ страхотна си със женското си име,/ след толкова неистова борба -/ и грешна, и безгрешна, в мен те има!"

