Българите даряват по-голям дял от доходите си

Българите даряват относително по-голям дял от доходите си - 0,76%, спрямо средното европейско ниво от 0,64%. Това показват данни от Световния доклад за дарителството 2025 (World Giving Report), изготвен от британската фондация CAF. В България докладът се представя от Фондация BCause.
Според авторите на доклада разликата в нивото на дарителство се обяснява с пропуски и недостатъци в обществените системи, като здравеопазването и социалните услуги. Българите се включват активно в дарителски кампании, въпреки че живеят с по-ниски доходи, водени от висока мотивация да помагат там, където държавата не успява. През 2024 г. над половината българи - 57%, са дарили средства за добри каузи. Те са насочили помощта си към един или повече от трите основни типа получатели-благотворителни организации, директно към хора в нужда или религиозни институции. Това ни нарежда близо до средноевропейските нива на дарителска активност, които възлизат на 59%.
Редовното дарителство обаче остава рядко явление у нас. Само 5% от гражданите даряват поне веднъж месечно или повече от 12 пъти годишно. За сравнение, в световен мащаб този дял е около три пъти по-висок. Това са хора, свързани устойчиво с дадена кауза или организация - например чрез дарения на работното място. Въпреки това се отбелязва бавен ръст на редовните дарители, благодарение на технологични решения като онлайн дарителски абонаменти, DMS кампании и вътрешни платформи в компании и институции.
Делът на българските граждани, които даряват на благотворителни организации, съвпада със средния за Европа - 41%. В България гражданските организации работят в широк спектър от сфери - от борбата с горски пожари до подкрепа при асистирана репродукция. Доверието към неправителствения сектор нараства устойчиво през годините, отбелязват авторите на доклада. Също толкова съществен остава и делът на даренията, насочени директно към нуждаещи се хора - 32% от анкетираните са подкрепили конкретни лица. Този тип дарителство има самоподдържащ се ефект и след успеха на една кампания, други болни или нуждаещи се се чувстват мотивирани да потърсят подкрепа директно от дарители. По отношение на обема, даренията, предоставени директно, възлизат на 44,5% - почти колкото тези за НПО сектора (45,4%).
По отношение на половото разпределение, жените в България са по-склонни да даряват пари - 55% срещу 45% при мъжете. Същият процент жени са подкрепили неправителствени организации през годината. От друга страна, мъжете са по-активни като доброволци - 53% от всички участвали в доброволчески дейности, спрямо 47% при жените.
В световната класация по щедрост България заема 61-во място. Интересно е, че според доклада българите често подценяват собствената си щедрост. Освен това проучването сочи, че хората са склонни да даряват повече, когато тяхната държава активно насърчава дарителството, изгражда доверие и подчертава значимостта на дарителската култура за обществото.