18 Юли 2025петък22:30 ч.

Снимка Адриана Янкулова

Срещи

ВАНЕСА ПЕЯНКОВА:

Всеки си намира пътя

Човек, за да се занимава с изкуство, е нужно да притежава търпение, защото постигането на резултати изисква време и отдаденост, казва младата надежда на българския театър

/ брой: 131

автор:Надежда Ушева

visibility 253

ВАНЕСА ПЕЯНКОВА е завършила НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" през 2024 г. в специалността "Актьорство за драматичен театър" под ръководството на проф. д-р Пенко Господинов. Участва в "Мъжка бърлога" от Кристоф Магнусон, реж. Асен Блатечки, ДКТ "Константин Величков" - Пазарджик (2022), "Кентърбърийски разкази" по Джефри Чосър, реж. Мирослава Гоговска, Театър НАТФИЗ (2023), "Одисей" по Омир, реж. Десислава Боева, Театър НАТФИЗ (2023), "Кастинг (мюзикълът)" от Борис Лапшов, реж. П. Господинов, Театър НАТФИЗ (2023), "Пате пате гъсок" от Катрийна Дейли, реж. Зафир Раджаб, Театър НАТФИЗ (2023), "Streaming generation", реж. Ростислав Георгиев, Театър "Азарян" (2024), "Тримата мускетари" по Ал. Дюма, реж. Ивайло Ненов, ДКТ "Васил Друмев" - Шумен (2024), "Бурунданга" от Ж. Галсеран, реж. Благой Бойчев, ДКТ "Васил Друмев" - Шумен (2025), "Балерината, която запали оперетата" от Венци Кулев, ДКТ "Васил Друмев" - Шумен (2025), "Обикновено чудо" от Евгений Шварц, реж. Бюрхан Керим, Театър "Възраждане" (2025) и др. Ванеса се снима в сериали - "Пътят на честта", "Отдел издирване" и "Мен не ме мислете", и участва във филми, режисирани от Цветослав Цонев - "Очи в очи" и "През нашите тръни". Ванеса е била национален състезател по художествена и естетическа гимнастика, владее балет, танци и музика. 

- Ванеса, Вие сте нова звезда в Шуменския театър "Васил Друмев". Как попаднахте там? Какви са впечатленията Ви от приключилия сезон?
- Да, имам удоволствието да съм част от трупата на Драматично-кукления театър "Васил Друмев" в Шумен, където отидох през 2024 г., след като директорът Илия Виделинов беше проявил специален интерес към нашия клас в НАТФИЗ. Аз завърших академията през миналата година, в класа на проф. д-р Пенко Господинов. Целта на директора беше да привлече нови млади актьори, които да се познават помежду си и да вдъхнат нов живот на театъра. За разлика от колегите ми, аз успях да се присъединя към трупата едва през есента, тъй като прекарах лятото в САЩ и се върнах в България по-късно, когато вече бяха започнали репетиционните процеси в театъра. Затова сега очаквам с нетърпение новия театрален сезон и възможностите, които ще донесе.

- Играете и на софийски сцени, виждате ли разлика между колегите си в столицата и тези в Шумен? Кои повече проявяват толерантност към по-младите актьори? Къде повече критикуват?
- На софийски сцени участвам в две представления - "Пате пате гъсок" с режисьор Зафир Раджаб в Театър НАТФИЗ и "Обикновено чудо" на режисьора Бюрхан Керим, който ме покани като гост-актьор в Театър "Възраждане". За моя радост директорът Роберт Янакиев ми даде възможност да се включа в спектакъла и да играя редом до забележителни актьори от трупата. Относно разликата между колегите ми в столицата и тези в Шумен, за мое щастие, не намирам такава в негативен план. Срещнах се с много цветни хора, с изключително различни методи и присъствие на сцена, което основно се дължи на почерка и начина на творческо възпитание от страна на преподавателите, с които всеки от нас е работил, това носи интересни и разностранни виждания. И в шуменския театър, и в Театър "Възраждане" бях посрещната много топло, с любопитство и интерес, даже в Шумен - и с леко нетърпение (поздрав за колегите ми от "Тримата мускетари"). Вълнуват се хората, когато се появи някой нов - наистина се разнася нова енергия, което е чудесно. Благодарна съм, че попаднах на прекрасни екипи и хубава работна атмосфера, което е най-важното, за да вършиш задълженията си спокойно и с желание. Критика, разбира се, може да се появи по време на работния процес, но поне при мен досега е било само в името на случването на по-добри резултати, така че съм била отворена и благодарна за нея.
- Може би хората не знаят, че сте шампионка по художествена гимнастика. Намирате ли нещо общо между спорта и изкуството?
- Да, бях национален състезател по естетическа групова гимнастика и художествена гимнастика. Бях състезателка на клуб "Академик" при Десислава Минева и Мариета Дукова. Смятам, че има много общо между моя спорт и изкуството, защото гимнастиката е красив, фин и елегантен спорт. Цяло изкуство е! Танцовите елементи в него, музиката, композицията, дори триката, с които са облечени гимнастичките, доближават този спорт до изкуството. 
Друго общо между тях е субективността. Гимнастиката може би е сред най-субективно оценяваните спортове, също както театърът и всяка друга форма на изкуство - зависи от гледащия. Но все пак художествената гимнастика си остава спорт и ако си индивидуална състезателка, каквато бях аз, на килима всичко зависи единствено от теб и твоето представяне. В театъра обаче цялостното изпълнение се води, освен от теб, и от колегите на сцената и зад нея. И всичко се прави в името на публиката, защото тя е тази, която оценява работата ни и заради която театърът съществува. Ние само се стараем да й дадем най-доброто. За да може човек да се занимава всеотдайно както със спорт, така и с изкуство, е нужно да притежава огромно количество търпение, защото израстването и постигането на положителни резултати изисква време и отдаденост. А търпението е нещото, на което все още се уча.

- Имали сте сериозни успехи в художествената гимнастика. Защо се ориентирате към сцената и избирате да станете актриса?
- Винаги съм обичала всички форми на изкуство. Гимнастичка може да си до време, после обикновено се насочваш към треньорска дейност. Средното си образование завърших в Националната финансово-стопанска гимназия, но продължавам да смятам, че икономиката не е най-моето нещо. Винаги съм била привлечена от изкуството - изобразително или сценично, рисувам от малка, мечтая да имам своя изложба някой ден. От дете съм влюбена в театъра, първоначално в кукления театър, като тази моя любов ме доведе до решението да се насоча към НАТФИЗ, убедена, че искам да се занимавам точно с това. При приемането ми в академията имах възможност да избирам дали да се насоча към кукления театър - в класа на проф. Жени Пашова, или към драмата при проф. Пенко Господинов. Аз избрах втория вариант и така се стигна дотук.
- По-добра реализация ли предлага актьорската професия за младите в България?
- Струва ми се, че да си млад актьор в България изобщо не е лесно. Наистина не мога да се сетя за приятел или колега, който да е казал, че нещо при него се е случило по лесния начин, или че е спокоен и сигурен за бъдещето. Може би в това е и чарът, може би подсъзнателно ни харесва, че всяко начинание е предизвикателство и битка. Рано или късно обаче всеки си намира пътя, начина, мястото.
- Освен че играете в театъра, снимате се и в сериали, и в киното - къде бихте искали да се утвърдите занапред?
- Страшно ми се снима! Обожавам киното и много ми харесва снимачният процес. В театъра също ми е изключително приятно. Със сигурност знам, че искам да работя и да се развивам и в двете направления. И двете са желани от мен и ми носят различни усещания и удоволствие.

- Предполагам е останал у Вас състезателният устрем да сте първа и да давате всичко от себе си и в изкуството, как го постигате? Кой Ви научи или възпита на борбеност?
- Състезателен дух, да... Аз май съм се родила с него - родена съм на 01.01.2001 г. (било е понеделник). Много единици. Този състезателен дух обаче малко ми пречи в изкуството. Боря се с него, не да го премахна, а да успея да го контролирам. Успоредно със състезателния дух мисля, че върви и чувството за справедливост - голям проблем (усмихва се). Гимнастиката е субективен спорт, затова е трудно да се говори за справедливостта, в изкуството също ми се струва, че е абсурдно - затова е изкуство. Дори няма смисъл да споменавам Ван Гог (но ще го направя), за чието изкуство знаем, че приживе не е било оценено подобаващо и едва след смъртта му е признат за един от най-гениалните художници. Много жалко, но това е изкуството. Никой не може нищо да ни гарантира, а ние стоим, вкопчени в него.
- Остава ли Ви време за барабаните и пианото? Кога за последно сте свирили?  
- Барабаните и пианото са нещо като моя детска страст. Много исках да се науча да свиря на тези инструменти, но гимнастиката... Когато прекратих спортната си дейност, най-накрая ми остана време за всичко друго, което исках да правя. И само след няколко месеца се записах на уроци по барабани. Изключително удоволствие ми носят барабаните, но все по-малко време ми остава за тях. С пианото горе-долу историята е същата, но него си го имам вкъщи. Събрах си пари и си купих хубаво дигитално пиано. Учех се сама. В НАТФИЗ имахме възможност да взимаме допълнителни часове по пиано, което за мен беше много полезно. Разбира се, и за него нямам много време, но интересът си остава, а пианото си чака подходящият момент.

- Какво лято се очертава за Вас - време за почивка или напротив, по-скоро за работа?  
- Очертава се почивно лято, което ще е огромно предизвикателство за мен, тъй като лятна почивка не съм имала от дълго време. Явно е настъпил моментът за ваканцията, от която реално имам нужда и с която трябва да се примиря.
- В кои спектакли и къде може да Ви гледа публиката през новия сезон?    
- В София може да ме гледа в "Обикновено чудо" на Бюрхан Керим - Театър "Възраждане", и в "Пате пате гъсок" с режисьор Зафир Раджаб в Театър НАТФИЗ. В театър "Васил Друмев" в Шумен участвам в "Бурунданга" на режисьора Благой Бойчев, "Тримата мускетари" под режисурата на Ивайло Ненов и "Балерината, която запали оперетата", заедно с Албена Колева, на режисьора Венци Кулев. Тъй като с Шуменския театър пътуваме често, възможно е скоро отново да играем както в София, така и в други градове в страната.

С 14% повече са банкрутите на фирми у нас

автор:Дума

visibility 692

/ брой: 131

Чуждите инвестиции нарастват с 47 на сто

автор:Дума

visibility 654

/ брой: 131

Сред първите в ЕС сме по поскъпване на имотите

автор:Дума

visibility 700

/ брой: 131

Испания има полза от мигрантите

автор:Дума

visibility 642

/ брой: 131

Украйна ще мобилизира и мъже над 60 години

автор:Дума

visibility 679

/ брой: 131

Четири държави отказаха да купуват оръжие от САЩ

автор:Дума

visibility 630

/ брой: 131

Накратко

автор:Дума

visibility 583

/ брой: 131

Касапинът на протест

автор:Александър Симов

visibility 677

/ брой: 131

Трагедията мигранти

автор:Таня Глухчева

visibility 653

/ брой: 131

Силата на корените ни вдъхновява

автор:Ина Михайлова

visibility 759

/ брой: 131

За какво ЕС ще изхарчи 2 трилиона евро... Евентуално

автор:Дума

visibility 642

/ брой: 131

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ