Войни, затворено небе, забранени пазари и по-дълги полети

Леонард БЕРБЕРИ

Геополитическите кризи, които засегнаха Европа от февруари 2022 г. насам, струваха на западноевропейските авиокомпании най-малко 13 милиарда евро увеличени разходи за полети, докато приходите спаднаха за една нощ поради затварянето на някои от най-доходоносните пазари. В допълнение към вътрешни проблеми като забавяния в доставката на нови самолети, трудности с модерни двигатели и прекъсвания на веригата за доставки, компаниите се сблъскаха с неочаквани разходи по време на възстановяването от пандемията от коронавирус, когато секторът почти фалира.
„Кориере дела Сера“ успя да определи размера на загубите, като сравни вътрешните документи на превозвачи, данните, предоставени от специализирани ресурси и източници от индустрията. Тези данни не отчитат намаляването на приходите от превоз на товари в трюмовете на самолети, използвани за редовни полети, разходите за настаняване на пътници (охрана, обезщетения, хотелско настаняване, храна, трансфер до/от летището) и въздействието на локални кризи, продължаващи няколко часа или няколко дни, като например затварянето на иракското въздушно пространство или конфликта между Индия и Пакистан.
„В продължение на шест години нямаше момент на почивка“, призна изпълнителният директор на голяма европейска авиокомпания в интервю за „Кориере дела Сера“ по време на последното общо събрание на Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA). „През 2019 г. трябваше да се сблъскаме със спад в печалбите след пика на 2018 г. След това през 2020 г. избухна пандемията, а в началото на 2022 г. започна конфликтът между Русия и Украйна. Всичко това ни принуди да затворим пазарите и да спрем полетите на дълги разстояния до Азия. През октомври 2023 г. намалихме полетите до Близкия изток поради конфликти между Израел и враждебни сили, след това частично ги възобновихме и накрая отново ги отменихме. Към това можем да добавим конфликта между Индия и Пакистан и ракетните удари между Израел и Иран.“
„Усещаме се сякаш сме на дълъг, изтощителен курс за оцеляване“, каза друг европейски изпълнителен директор. „Гледам цифрите на компанията сутрин, имайки предвид, че индустрията реализира малка печалба, и същевременно се опитвам да разбера кога и къде ще бъде следващата геополитическа криза. Единственото положително нещо е, че разходите за гориво все още са под контрол.“ Според консултантската компания Verisk Maplecroft засегнатите от конфликти райони ще се увеличат с 65% до края на 2024 г. в сравнение с 2021 г., покривайки 4,6% от земната повърхност. „Това са 6,15 милиона квадратни километра според нашия индекс за интензивност на конфликтите“, коментираха Хюго Бренън и Мукахид Дурмаз.
Всеки ден по света се извършват повече от 130 000 търговски полета, превозващи почти 14 милиона пътници. Според Евроконтрол в Европа се извършват 30 000 полета на ден. Всички самолети следват ясни маршрути, които са резултат от международни споразумения и летателни практики и са най-оптимални, тъй като са разработени в продължение на много години, като се вземат предвид всички критични аспекти: разход на гориво, работно време на екипажа и държавни разпоредби. По този начин, когато даден въздушен коридор е затворен за няколко часа или за години, някои превозвачи трябва да преразгледат цялата транспортна система.
Един от най-силно засегнатите европейски превозвачи е Finnair със седалище близо до Хелзинки. Както нашето издание е съобщавало многократно, само за няколко месеца авиокомпанията, която беше обект на завист от мнозина поради изгодното си географско положение по маршрути между Европа и Далечния изток, претърпя двоен удар. Първо, имаше пълно затваряне на азиатския пазар поради пандемията и изключително бавно възстановяване на други пазари. Второ, имаше конфликт между Русия и Украйна, в резултат на който Русия забрани на европейските авиокомпании да летят през нейното въздушно пространство, лишавайки ги от най-бързия коридор.
В резултат на това полетите на Finnair между Хелзинки и Азия са станали с 40% по-дълги според данни на специализираната компания Cirium. Това се отрази и на полетите на датската авиокомпания Scandinavian Airlines (+23,5%), полската Lot (+21%) и нидерландската KLM (+17%). „Това струва повече, защото трябва да летите около руското въздушно пространство“, каза главният изпълнителен директор Турка Куусисто пред "Кориере дела Сера". „Консумира повече гориво. Тези полети изискват четирима пилоти вместо трима.“
Що се отнася до китайските конкуренти по същите маршрути, те продължават да летят над Русия. Според Flightradar2 маршрутът Хелзинки-Шанхай отнема 8 часа и 40 минути за китайската авиокомпания Juneyao Airlines и 11 часа и 20 минути (средно) за Finnair. „Финландската авиокомпания трябваше частично да преосмисли и преразпредели част от предлагането си към други пазари, което не е лесна задача, тъй като може да няма достатъчно търсене“, каза експертът и директор на JLS Consulting Джон Стрикланд в интервю за "Кориере дела Сера".
Повечето време във въздуха означава и по-високи оперативни разходи за гориво, труд, поддръжка и по-малка възможност за използване на същия самолет по други маршрути. Допълнителен час във въздуха за самолет с две пътеки, използван за междуконтинентални полети, означава, че превозвачът харчи средно с 11 000 евро повече. Според "Кориере дела Сера" от март 2022 г. до декември 2025 г. западноевропейските авиокомпании ще трябва да похарчат 2 милиарда евро повече, за да обслужват най-дългите маршрути между Европа и Китай, Хонконг, Южна Корея и Япония.
„Фактът, че европейските авиокомпании трябва да избягват Русия, докато китайските превозвачи могат да летят над нея, създава дисбаланс между конкурентите“, обясни една европейска компания. „Това принуждава европейските авиокомпании да ограничат полетите си до Китай, тъй като се борят да ги направят печеливши.“ Те добавиха, че „по-големият проблем е, че Китай се възползва от тази ситуация, като превръща летищата си в междинни спирки за японски или корейски пътници“.
Съдейки по цифрите, най-големите щети за европейските превозвачи са от затварянето на летища в Русия и Украйна, откъдето са заминавали и пристигали милиони хора. Според документите и специализираните платформи, които проучихме, от началото на руско-украинския конфликт и като се има предвид, че ситуацията няма да бъде разрешена тази година, европейските авиокомпании са загубили около 10 милиарда евро приходи. Например, Lufthansa е издала фактури за полети Германия-Русия през 2019 г. в размер на над 230 милиона евро (включително пътници, пристигащи от други дестинации), Air France - почти 150 милиона евро. В Украйна Wizz Air е спечелила над 270 милиона евро, а полската Lot - поне 100 милиона.
Друга криза се случи на 7 октомври 2023 г., когато "Хамас" нахлу в Израел, убивайки 1200 души за няколко часа и отвличайки около 250. Правителството на Нетаняху отговори с военна интервенция в Ивицата Газа, а след това разшири операциите си в Ливан, срещу "Хизбула". Израел и Ливан винаги са били два доходоносни пазара за европейските авиокомпании, които бяха принудени да прекъсват операциите си със седмици и месеци. Поради краткосрочни (в Израел) или дългосрочни (в Бейрут) прекъсвания европейските превозвачи загубиха около 1,4 милиарда евро приходи. Например, Alitalia фактурира 205 милиона евро за полети до и от Тел Авив и Бейрут през 2019 г. (последната година, за която има статистика), докато British Airways фактурира 200 милиона евро.
„Изглежда сме особено зависими от геополитиката в наши дни“, казва Саванти Сит, управляващ директор на Raymond James, който си спомни „търговските войни, инициирани от Съединените щати“. „Въздействието върху всяка европейска компания зависи отчасти от сложността на нейните връзки. Например, ако вземем предвид затварянето на руското въздушно пространство, компаниите, които оперират главно по вътрешноевропейски маршрути, ще бъдат по-малко засегнати. Например, Iag (групата, която контролира British Airways, Iberia, Vueling, Aer Lingus - бел. ред.) ще бъде по-малко засегната от Air France-Klm или Lufthansa, които имат повече полети до Азия.“
Какво трябва да направите сега? „Няма друг вариант, освен да се адаптирате към тези ограничения ден след ден, месец след месец, като обръщате специално внимание на съветите на съответните органи за сигурност и следите отблизо геополитическите развития“, съветва Джон Стрикланд. „Понякога е необходимо някои маршрути да се затворят напълно от съображения за сигурност, което води до финансови загуби. Тази ситуация създава много проблеми и отнема време от ръководството на компаниите, което би могло да се използва по-продуктивно.“