Църквата почита на 3 ноември преп. Пимен Зографски (Софийски). Св. свщмчци Акепсим, Йосиф и Айтал

Св. Пимен Зографски е прочут иконописец и храмостроител

Знаменитият иконописец и храмостроител преподобни Пимен Зографски се родил в София. Роден в деня на първовърховните апостoли Петър и Павел, отрокът в св. Кръщение бил наречен Павел. Родителите му го дали да се учи на писмо, иконопис, църковно пение и Св. Писание при техния духовник, зографския йеромонах Тома, който служел тогава в древната градска църква "Св. Великомъченик Георги". След смъртта на родителите умрял и наставникът на младия Павел. На четиридесетия ден след смъртта си той се явил на своя ученик в слава и го посъветвал да отиде в Св. Атонска гора. Там скоро го постригали в монашество с името Пимен.  
Когато навършил 30 години, монах Пимен бил ръкоположен за йеромонах от македонския Воденски епископ Памфилий, който бил по народност българин. Когато бил на 55-годишна възраст, явил му се във време на молитва небесният покровител на Зографската обител - св. Великомъченик Георги Победоносец, и му съобщил Божията воля да бъде пастир на своя еднокръвен народ. Преподобни Пимен се посъветвал с един прозорлив старец и като получил неговото съгласие, се отправил за България. Със себе си взел своя ученик Памфилий, който по-късно написал житието му.

В продължение на много години той обиколил почти цяла България

Най-напред бил в родния си град София и нейните околности, след това в Южна България и Бачковския манастир. Обиколил и цяла Северна България. Построил, обновил около 300 църкви и 15 манастира, като собственоръчно ги украсявал със стенопис. Между тях са Черепишкият манастир във Врачанска епархия и Суходолският манастир (тогава) във Видинската епархия. Към края на живота си преп. Пимен се завърнал в Черепишкия манастир. Скоро заболял тежко, предал на манастирските братя своето последно отеческо благословение, причастил се със светите Тайни Христови и починал на 3 ноември 1620 г.

Св. Акепсим бил епископ, св. Йосиф - презвитер, а св. Айтал - дякон

Пръв пострадал св. Акепсим. Бил на 80-годишна възраст, когато го заловили и изправили на съд. Той отказал да се отрече от вярата си. Предали го на изтезания. Акепсим понасял с търпение ужасните мъчения. След като изтърпял разни страдания, Акепсим бил затворен в тъмница, където на другия ден довели и други двама свещенослужители - престарелия Йосиф и младия дякон Айтал. И двамата били ревностни разпространители на Христовата вяра.
Като се уверил в непреклонността на мъчениците, съдията ги хвърлил в тъмница, където в продължение на три години били подлагани на много мъчения. Когато след три години отново ги изправили пред съда и те отказали да изпълнят царската заповед, св. Акепсим бил осъден на посичане с меч, а свещеникът и дяконът били отведени в друг град и затворени в тъмница. След дългите мъчения съдията издал заповед мъчениците да бъдат убити с камъни.