06 Ноември 2025четвъртък16:11 ч.

Тъмни векове

/ брой: 128

автор:Барбара Пейчинова

visibility 8508

Някога в тъмните векове е било съвсем нормално жените да умират при раждане, даже секциото не е било толкова успешна и популярна операция, колкото сега. Станала е такава чак през XIX в. В повечето случаи този стандартен разрез за наши дни в миналото се е правел с мисълта, че един живот ще се роди, но друг ще си отиде.
Днес живеем в ХXI в. и за щастие доста неща са се променили. Медицината е напреднала, технологиите също, уж и хората са се развили - душевно и ментално (дали?). Така изглежда на доста места по света, но за съжаление в България и по параграф "родилна грижа" се движим по-назад и усещането е още някак повече за тъмните векове, отколкото за модернизирано общество - отиваш да раждаш и не знаеш дали ще се върнеш, не знаеш и как ще се отнесат с теб... За много жени в България този страх не е преувеличение, а факт. И докато още много от тях ги е срам да говорят за това, което са преживели в родилната зала, защото им е вменено усещането, че насилието и там е нещо нормално и те са просто "лигли", все повече жени събират смелост и започват да говорят за най-кошмарното си преживяване в живота - деня, в който са родили.
Знам, била съм там и докато (за щастие) не мога да класифицирам раждането си като кошмарно (беше планирано и беше секцио), до последния момент в мен живееше несигурността ще бъде ли всичко наред. Не защото съм бъзла и лигла, а защото това беше усещането, което витаеше около мен през цялата ми бременност в България - чувство на несигурност. 
Нито за момент през тези 9 месеца не усетих истинска грижа и заинтересованост, целият процес беше рутинен, като освен с много чакане и неясноти по някои важни въпроси, нерядко беше обвързан и с не много човешко отношение. До последния момент не знаех как ще родя - дали с операция или по естествен път, защото нямаше кой да ми отговори на този въпрос. Не е лесно за една жена да няма никаква подготовка за раждането си, да не е въведена в процеса и да не знае какво я очаква. 
В България нерядко се тиражира и мнението, че ако искаш да получиш качествена грижа, трябва да си платиш. Но понякога дори това не помага и най-щастливият ден за някои се превръща точно в обратното - в най-трагичния. 
Нещо в отношението към родилната грижа в България трябва коренно да се промени, дали е обвързано с възпитание на повече човечност у нас като хора, с инвестиция в лекарите, както и подготовка на бъдещите родилки - положителни примери от света има много. Въпрос е да започнем и да ги въвеждаме и тук, вместо да приемаме липсата на човещина за норма.

EК спира 215 млн. евро за България по ПВУ

автор:Дума

visibility 302

/ брой: 208

Цените у нас са скочили средно с 64% от 2013 г. насам

автор:Дума

visibility 267

/ брой: 208

Особеният управител ще продава активи на "Лукойл Нефтохим"

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 208

Социалист стана кмет на Ню Йорк

автор:Дума

visibility 297

/ брой: 208

Социалист стана кмет на Ню Йорк

автор:Дума

visibility 281

/ брой: 208

Бивш еврокомисар от Белгия прал пари

автор:Дума

visibility 284

/ брой: 208

Мюсюлмани планирали халифат в Германия

автор:Дума

visibility 277

/ брой: 208

Дежа вю

автор:Аида Паникян

visibility 271

/ брой: 208

Кой е виновен сега?

автор:Таня Глухчева

visibility 301

/ брой: 208

Майстор на словото и единица мярка за почтеност

автор:Иван Гранитски

visibility 314

/ брой: 208

Безсмъртието на антифашистките песни

автор:Евгений Белий

visibility 306

/ брой: 208

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ