Той е майстор в ковачницата на словото

Петър АНДАСАРОВ

И тази поредна стихосбирка на Боян Ангелов - "Мълком", ме отведе към началото на творческия му път, при неговата първа книга "А върху ножа детелина". Смея да кажа, че познавам целия му път дотук, следя цялостното му развитие и се радвам, че днес той е български поет с чист, без никакви примеси езиков слог и сътворил с досегашните си книги висококаратова поезия. В новата му творба има стихотворения, в които чувство и мисъл са в хармония и съставляват цяла метафора, като в "Молитва" например: "А сега - в тази меланхолия -/друго искам да си представя:/ влюбен съм/ и се моля/ живота да продължава."
Това са всъщност образът и силата на животоспасяващата ни любов. И труднодостижимото единство между афористичния, философския и метафоричния синтез в "Сестри": "Върхът на копието бойно/ е дом за много свободи". Какво въображение трябва да имаш, за да сътвориш такъв мащабен образ, вековечна мисъл и философия с безкраен хоризонт. 
Боян Ангелов има таланта, но и философските знания да прониква в дълбините на човешката душа, на времето, както и на космическия безкрай. Той е постоянен жител на живота, от време на време скита из орбити извън него, но никога не го забравя, защото знае, че е неговият дом. Това са всъщност основните теми на многостойностното му творчество - не само в поезията, а и в публицистико-есеистичните му произведения. Той е със силно чувствителна душевност, със способности за философски проникновения с обобщени анализи. Такъв е творческият му натюрел. 
Характерен за поезията на Боян Ангелов е неговият почти съвършен философски и метафоричен изказ, който я прави мъдра и красива. Философската тема е една от предпочитаните по две причини - авторът е усвоил основите и историята на философията (той е доктор на философските науки), за да напише чудесните стихотворения "Демиургът", "Диминуендо", "Солипсизъм", "Къщата на Метерлинк", "Фата Моргана". 
Доста на брой са стихотворенията, плод на рядко притежаваната от творците евристична проницателност с подложените на анализи факти, явления, събития и състояния, за да се стигне до свята истина или убийствена заблуда. Боян Ангелов е един от най-ярките представители на този рядък тип поети, който борави и със свой инструментариум за открития и изводи с обобщения. Не мога да се въздържа и да не посоча най-силно впечатлилото ме едноименно стихотворение, което всъщност е върхът на поетичната спирала в стихосбирката "Мълком". То е и графически с дълги стихове като дълги пътеки към мисълта и картините от въображенията на автора, а е и многоцветно и богато смислово като молитвена изповед. 
Изброявам всички тези достойнства в стиховете от книгата "Мълком" и за да оценим майсторството в стихостроителството на техния автор. А то е невъзможно без сетивността и културата му, без законите на архитектурата и подредбата на думите - всяка на своето място и със своя принос за поетическото съвършенство.
И друго в неговите поетически изяви съм откривал, което присъства и в тази книга - той е родолюбец и родинолюбец. Апотеоз на тези негови чувства е едно от най-силните стихотворения в "Мълком" - "Родина".
И оставих накрая да споделя с вас най-важното за достойнствата на поезията на Боян Ангелов - той е майстор и на класическия, и на модерния стих. За разлика от ония - набедените, псевдопоетите, които наричат класическия старомоден, а модерният им - казвам аз - е модернистичният с биещи се празнословия, с главоблъсканици, с мразовити чувства и мрачни безсмислия.