Детската престъпност - пандемията на века

През 2020 г. всички си мислехме, че КОВИД-19 е пандемията на века. После започна войната между Русия и Украйна, последвана от от конфликти в различни точки на земното кълбо. Но впоследствие се оказа, че има нещо много по-страшно, което засяга с още по-сериозни мащаби света, а именно - детската престъпност. Вече няма значение дали става въпрос за бедна държава, където непълнолетните се присъединяват към някоя улична банда, за да оцелеят и/или предпазят семействата. Все по-често по медиите се пише и говори за презадоволени младежи, които нападат, обират, пребиват, изнасилват... от скука, защото е "модерно" или, за да покажат "колко са велики". Във всичките тези случаи е логично да попитаме: "Къде са родителите и какво се случи с домашното възпитание?"
Наскоро излезе проучване на "Дойче Веле", според което в Западна Европа все повече пада долната граница на възрастта за понасяне на наказателна отговорност. Тук припомняме, че именно от тези държави преди години тръгнаха активистите, заклеймяващи строгите възпитателни мерки, изправителните училища, строгите наказания и всичко с цел... да не се увреди крехката психика на децата. И какво се оказа? Че от прекомерни старания, тя бе увредена, и то много по-сериозно. 
В никакъв случай не защитавам родителите, които пребиват наследниците си (все пак насилието поражда насилие), но издърпване на ухо, повишаване на глас, когато подрастващият е направил нещо нередно, винаги е добра идея. 
Като човек, израснал в Канада, много добре си спомням, че още в началото на 90-те години там беше забранено да се удрят деца, а ако съседите заподозрат, че има случай на насилие, идват от Социалните и след разпит на детето, ако то се оплаче, родителските права могат да бъдат отнети.
Какъв е резултатът толкова години по-късно? Мой връстници, а и по-малки откриват безразборна стрелба в училищата, баровете, на улицата и др. Комбинацията от липса на здрава ръка в миналото, филмите с насилие, чувството за безнаказаност формират съвременното общество.

Положението в България за 
36 години Преход

През последните няколко години насилието сред подрастващите достигна невиждани мащаби както сред момчетата, така и сред момичетата. Сякаш стана мода да се бият, нападат, дори убиват, а всичко това да се заснема с телефони, а после да се качва в социалните мрежи. По официални данни почти 1000 деца стоят в основата на извършени над 1000 престъпления само за първите четири месеца от годината. Стряскащите данни на МВР отварят въпроса - кое кара непълнолетните да прекрачват границата на закона? Психолозите алармират, че това се прави предимно от келешлък, без да се имат предвид последствията. Просто искат да бъдат приети от връстниците си или да запълнят липси - най-често внимание от родителите.
„В нашата над 20-годишна практика ние не сме срещали дете, което да е извършило престъпление каквото и да е престъпление, което да не е било пострадало, не бих искало да използвам понятието жертва, но все пак дете, което да не е преживяло продължително, тежко неглижиране, емоционално неглижиране или друг вид насилие“, коментира психоложката Нели Петрова.
„Наказанието, което се налага на непълнолетни извършители на първо място има за цел тяхното превъзпитаване и реинтеграция в обществото. Непълнолетни извършители се задържат от съда само в изключителни случаи, най-разпространената мярка е надзор на инспектор Детска педагогическа стая, в рамките на този надзор, който е към Министерство на вътрешните работи, следва да извършва този надзор, разговори, дискусии с лицето, да следи неговото развитие в училище, да следи поведението му, да поддържа контакт с родителите му“, обяснява Атанас Доцински, районен прокурор от София.
Законът у нас не предвижда наказания за лицата под 14-годишна възраст.
„Ние нямаме една смислена професионална междуинституционална реакция за децата между 14 и 18 години и ако погледнем данните на националната статистика, имаме увеличение на осъждания на млади хора между 19 и 25 години, тоест ние в този период имаме изключително слаба намеса“, коментират специалисти.
Най-голяма вина и отговорност за поведението на тийнейджърите имат родителите. Ще дам пример от времето, когато работех като учителка в частно училище. Записаните там са деца с добри материални възможности, нищо не им липсва, освен най-важното - внимание. Показателен е случай е с момче, което правеше всичко възможно да бъде наказвано от директора, за да може майка му да се сети, че има син. По време на един педагогически съвет, когато се обсъждаше дали да бъде изключено, бе поканена и майката, която невярващо клатеше глава и не можеше да повярва, че става въпрос за сина й. Когато все пак се взе решение да се даде последен шанс на ученика, той се изправи пред всички с думите: "Мамо, искам да обещаеш, че ще започнеш да се интересуваш от мен".
Ако това е случай отпреди 12 години, то днес определено нещата са ескалирали. Типичен пример са т. нар. локали, които по-рано през тази година създаваха неприятности в центъра на София. Юноши на видима възраст между 15-17 г., маскирани с тениски на главите, нападаха граждани. По думите на свидетели агресията не е провокирана с нищо.

Защо не се вземат мерки?

По данни на Столичната дирекция на вътрешните работи 70-80%  от малолетните и непълнолетните, извършващи противообществени деяния в София и страната, са известни на полицията. Въпреки това служителите на СДВР често пъти се оказват „с вързани ръце". Причината е, че Законът за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните е приет и обнародван през средата на миналия век - 1958 г. Поне това е оправданието на вътрешния министър Даниел Митов. И си е точно това - едно оправдание, защото не може за повече от половин век точно на това да не се обърне внимание. Колко правителства се смениха (леви, десни, центристски), какви ли не други текстове се разглеждаха и приемаха, дори Конституцията промениха, а сега се оправдават с това, че решение, написано по времето, което така ожесточено се отхвърля сега, не може да бъде променено и спъва работата? На тези приказки дори пеленаче няма да се върже. Макар впоследствие Митов да обясни, че през годините законът е променян многократно, категорично не отговаря на съвременните реалности и на рисковете на модерното време за децата и младите хора. На МВР са необходими повече и по-адекватни законодателни инструменти, за да може да противодейства още по-ефективно както на групите на т.нар. локали, така и на детската престъпност като цяло. Следователно, след като са наясно с това, че трябват "по-адекватни мерки", защо не се вземат?! Или, както в повечето случаи, смирено ще чакаме "модата" да отмине, независимо че дотогава ще има вероятно още жертви.

Наказателната отговорност 
в другите държави в ЕС

В Европа прагът на възрастта, след която се понася наказателна отговорност, е различен в отделните страни - от 10 години в Ирландия до 16 години в Португалия и Люксембург. Всички държави в Европейския съюз имат отделни системи за правораздаване за младежи под 18-годишна възраст. В повечето случаи те се фокусират върху образование и реабилитация вместо върху наказания. 
През септември премиерът на Швеция Улф Кристерсон обяви, че страната планира да намали долната граница на възрастта за понасяне на наказателна отговорност от 15 на 13 г. Това ще важи за най-сериозните престъпления като убийства или бомбени нападения при утежняващи вината обстоятелства. Реформата идва в отговор на нарастващия брой престъпления, извършвани от престъпни банди. Според шведската полиция все по-често тези престъпни групи привличат непълнолетни, които са натоварени със задачи като пренасяне на оръжия или участие в стрелби. Причината е тъкмо в това, че децата под 15-годишна възраст не могат да бъдат преследвани от закона.
Според закона в Германия най-ранната възраст, в която човек да може да бъде изправен пред наказателно преследване, е 14 г. Някои членове на управляващата партия на канцлера Фридрих Мерц ХДС, както и някои крайнодесни политици настояват прагът да се намали на 12 години - заради ръста на престъпността сред младежите. Според германските статистики през 2024 г. тя е нараснала с 11,3%.
Ирландия има най-ниската възраст за наказателна отговорност в ЕС. Съгласно Закона за децата, повечето непълнолетни носят отговорност от 12-годишна възраст, но за тежки престъпления като убийство, непредумишлено убийство или изнасилване наказателно преследване е възможно от 10-годишна възраст.
Дания предлага интересен пример. През 2010 година дясноцентристкото правителство понижи възрастта за наказателна отговорност от 15 на 14 години, с надеждата да противодейства на младежката престъпност. Две години по-късно новото правителство отмени решението. Проучвания не установиха намаление на престъпленията сред 14-годишните. Те също така посочиха доказателства, че ранното лишаване от свобода увеличава рецидивизма. За мнозина в Брюксел това е напомняне, че наказателните реформи може да са политически ефективни, но рядко дават трайни резултати.

Примери от света

Детска престъпност има в различните държави и континенти. В латиноамериканските държави има сериозен проблем с присъединяване на деца към улични банди, когато са още съвсем малки. Попитани от различни международни организации защо го правят, те отговарят, че по този начин предпазват семействата си, а и гарантират собствената си безопасност, защото стават част от по-голяма общност, където чувстват закрила. Проблемът е, че веднъж влезли в подобна банда, не могат да излязат... живи. Там действа с пълна сила правилото "Ако искаш да оцелееш - трябва да станеш част от улична банда" или с други думи, там е в сила законът на джунглата - "Яж, за да не бъдеш изяден".
Едно от малкото места, където се вземат сериозни мерки за изкореняване на престъпността като цяло, това е централноамериканската държава Ел Салвадор. Известно е как президентът Наиб Букеле за няколко години превърна държавата от най-опасната, където убиваха и изнасилваха десетки хора на ден, за да може "кандидатите за членове на престъпните групировки - марас, да докажат, че са достойни да бъдат приети", в най-безопасната. Обявяване на извънредно положение и арестуване на всички кримално проявени, техните съучастници и съмишленици и осъждането им на години затвор, без право на помилване. Независимо от възрастта. Дори в Салвадор беше открит най-големият затвор в онази част на света, отдалечен от което и да е населено място.
Разбира се, защитниците на човешките права подаваха жалби срещу Букеле в какви ли не организации, защото "нарушавал правата на затворниците", без да се замислят какви престъпления са извършили и колко други права са били нарушени. 

Пречките пред решаването 
на въпроса с детската престъпност

Защитниците на правата на децата и правните експерти се обявяват против понижаване на възрастовата граница и изобщо влизането в затвора. Някои призовават първо да се проведе проучване за това дали тази мярка би довела до намаляване на броя на младежите, които извършват престъпления, и какъв ефект би имала върху децата.
Правозащитни организации, включително УНИЦЕФ и Съветът на Европа, критикуват политиката по задържане на малолетни, загрижени за психиката им. Те препоръчват минималната възраст да е най-малко 14 години. За някои дори и тя изглежда прекалено ниска. И предлагат да се разговаря с децата, вместо да бъдат наказвани, защото "щяло да бъде по-въздействащо". И настояват страни като Ирландия, например, да преразгледа законодателството си.
За съжаление, сме стигнали до такова положение, където само с приказване няма как децата да се вкарат в правия път. Защото през едното ухо ще влезе, през другото ще излезе, особено щом се огледат в какъв свят живеем. Във Виетнам и други азиатски страни са на принципа, че "който отваря училища, закрива затвори" и се стремят да образоват населението си колкото се може повече. Но там ключова роля играе и културата. Нещо, което в Европа отдавна изчезна и бе заменено от модата на градската джунгла, където всеки е готов да изяде другия, за да оцелее.