Всеки човек може да бъде будител

ИВАН ЯНЪКОВ е пианист и диригент, изнасял концерти в над 30 страни на четири континента: Европа, Австралия, Северна Америка и Азия, в някои от най-престижните концертни зали в света. Роден в София, в семейство на музиканти, учи и работи в Ню Йорк, където получава магистърска степен в Mannes College of Music. Специализира като пълен стипендиант в Accademia Chigiana в Сиена, Италия. В Лондон е основател и диригент на камерния оркестър London Chamber Players. Негови изпълнения и концерти на живо са излъчвани по телевизионни и радиоканали на три континента. В България е бил солист на редица оркестри. Заедно с НДК е съосновател на проекта "Четиримата пианисти" - среща между класиката и джаза. Води майсторски класове в консерватории и университети в Европа и Азия. Член е на жури на международни конкурси. Има издадени албуми, които се предлагат в най-големите онлайн магазини.

- Маестро Янъков, радвам се, че отново сте в България. Поводът е началото на мащабен проект от три концерта с Българския камерен оркестър - Добрич, на които ще свирите и ще дирижирате всичките клавирни концерти на Бах. Как се роди тази идея?
- Идеята беше подсказана от диригента на Българския камерен оркестър - Добрич, маестро Арто Чифчиян, който преди две години ме беше поканил да дирижирам оркестъра и да бъда солист. В програмата представих произведения на Елгар и на Григ. Бях изсвирил и дирижирал и един от клавирните концерти на Бах. Работата между мен и оркестъра беше много сполучлива, всички бяхме доволни и публиката беше щастлива. Тогава маестро Чифчиян предложи да направя един интеграл от всичките клавирни концерти на Бах в рамките на година-две. И понеже това винаги ми е било мечта, приех идеята му присърце и ето че се осъществява.
- Бихте ли представили този проект и на други сцени? 
- Много ще се радвам, ако някой прояви интерес. Знаете, че не съм от хората, които се предлагат сами, но ако някой ме покани - с удоволствие бих го направил.

- Първото събитие от тази поредица предстои на 5 ноември в Добрич. Кои три концерта на Бах са в програмата и защо започвате именно с тях?
- Защото с тях съм най-запознат, те са ми любими. При класическата музика в началото, когато не сме запознати с определена пиеса, не я чувстваме толкова близка. А колкото повече я опознаваме, толкова повече се влюбваме в нея, защото обикновено стандартният класически репертоар, както е с тези концерти, е много висококачествена музика. И точно тези три концерта са ми засега любими - във фа минор, в ре минор и в ла мажор. 
С тези концерти на Бах, понеже имам и идеи какво да прави оркестърът, мисля, че имам повече артистична свобода - как да се балансира, как да се щрихира и да има по-бързо общуване между пианото и оркестъра. Като се има предвид, че става въпрос за камерен оркестър, а не за голям оркестър, където в много случаи е нужен диригент, който да държи спойката между солиста и ансамбъла. Докато тук сме в един по-малък кръг на сцената и повече се разбираме с поглед за това, което ще се случи.
- През есента на 2024 година направихте в София световна премиера на албум с творби на Хайдн, Цезар Франк и Рахманинов, продуциран от носителя на "Грами" за продуцентство Майкъл Файн, записан в Нидерландия на роял "Фациоли F308" и издаден от френската фирма "Евидънс класик". Как продължи представянето на това издание, подкрепено от "Палмс мюзик", през изминалата една година от премиерата?
- Те много често подкрепят мои проекти, както и един проект от миналата година - записахме в Лондон с Лондонския симфоничен оркестър, може би един от десетте най-добри в света, Третия концерт на Рахманинов. Бях поканил за записа да се присъедини диригентът Найден Тодоров. Този албум ще излезе през февруари 2026 г.
А след премиерата в София представих албума с произведения на Хайдн, Цезар Франк и Рахманинов в много градове - в Милано, Хонконг, Тайпе, сега ще го представя в Джакарта, през пролетта на следващата година - в Париж и в Лондон, като там ще се комбинира с представянето на следващия албум, а също и във Ванкувър.

- Защо е важно за един изпълнител, наред с концертната дейност, да записва музика?
- Ще си послужа с една аналогия: ако сте актьор и играете само на театрална сцена, но имате шанс да направите подобна роля във филмова адаптация, нещата изглеждат по съвсем различен начин. Записът е друго усещане, процесът не приключва, докато не сте доволен от това, което се е получило. Тоест, записът рефлектира точното виждане на изпълнителя как едно произведение трябва да се изсвири. Докато на сцената те поема вълната, емоцията на моментното състояние и идеи.
При музиката има и друг елемент: ако гледаме филм, винаги съществува езиковата бариера и трябва да се намеси преводач, да се реши дали да бъде със субтитри или с дублаж, а когато човек се взира в субтитрите, се губи голяма част от вниманието върху самата визуална магия. Докато при музиката, особено ако не е опера, където има думи, а е инструментална музика, цялата енергия и концентрация на слушателите се уповава върху съобщението, което идва от самата музика и от изпълнителите. Тоест, няма езикова бариера, а вече няма и културна бариера. Защото все повече култури по света са запознати с класическа музика.
- Винаги намирате време в наситената си програма, за да водите майсторски класове с млади изпълнители. Подкрепяте и млади композитори. Това изглежда е важна кауза за Вас? 
- Мисля, че това винаги е било морално задължение на всеки музикант. Може би не точно преподаването, защото не всеки чувства, че има таланта, възможността или начина как да общува с млади музиканти. Но по отношение на свиренето на нова музика, това е дълг, защото има една симбиоза - ние не можем без композиторите и те не могат без нас. За съжаление сме в период, когато нямаме композитори, които да са и добри изпълнители, както е било в миналото. В момента композиторите са по-скоро тясно профилирани да пишат това, което те чуват, но без да го изпълняват, с много малки изключения.
- Когато откривате млади изпълнители с ярък талант, творческа зрялост и изпълнителско майсторство, сигурно Ви радва, че има хора, които ще продължат да работят за музикалното изкуство.
- Естествено. Особено сред младите ни пианисти има невероятно голям брой таланти. Работил съм с едни от най-талантливите млади пианисти, които в момента се изявяват или се обучават, и мога да Ви кажа, че те знаят повече и имат повече способности, отколкото ние навремето. Защото имат достъп до богата информация, свободата да пътуват, да се специализират. И тази свобода много е помогнала за развитието и на клавирната школа в България.

- В проекта "Четиримата пианисти", който се посреща с голям интерес от публиката, "разбъркахте" класиката и джаза. Планирате ли нещо ново в тази посока?
- Двамата с Георги Черкин сме повече класически музиканти, въпреки че свирим и джаз за удоволствие, докато Антони Дончев и Живко Петров са учили класическа музика, но са и сред най-добрите ни джаз пианисти. Така че малко сме си разделили ролите и се допълваме. Не мога да изляза и да свиря неща, които не съм учил. Казват, че човек трябва да има инстинкт за джаз, което е вярно, но в същото време се изисква много учене за джаза, дори може би повече, отколкото за класическата музика.
Имаме два проекта за догодина, работим върху няколко неща, с които ще изненадаме публиката. За нас е истинско удоволствие да свирим заедно и го правим с много голяма обич. Явно и публиката усеща това, защото ни посреща с бурни овации. На един концерт бяхме напълнили зала 1 на НДК с 4000 души и когато накрая се прибрахме зад сцената, казах на Черкин: "Виж, двамата сме като рок звезди." Което на класически концерт не може да се случи. Говорим си с колегите, че ако всеки от нас има самостоятелен клавирен рецитал, едва ли ще събере по 1000 души публика. 
- В последните години често гостувате на различни сцени в България. Вероятно по-добре от нас, които всекидневно сме тук, виждате промяна. Обществото ни има нужда да разчита на младите хора за по-доброто бъдеще на страната. Мислите ли, че у нас има условия и благоприятна среда за развитие на младите музиканти?
- Има я и я няма, това винаги е било нож с две остриета тук. Преди 20 години имах идея, която така и не се осъществи, да се създаде институция, която да е надпартийна, независимо кой управлява страната - отляво, отдясно, от центъра, да се направи Национална стратегия за културно самоосъзнаване, която да действа, независимо кое правителство е на власт, кой президент, кой парламент, и това да бъде приоритет. Виждаме го при гърците, при французите - може да имат социалисти на власт или десни партии, но винаги следват много силна национална политика да промотират своето изкуство и култура и в страните си, и извън тях. Културната политика трябва да е една, независимо кой е на власт, да има консенсус, както има консенсус за териториалната цялост на България, например - няма партия, която да не е съгласна. Нека както единодушно си гласуват заплатите в парламента, така да са единни по отношение на културата, образованието и здравеопазването. Те са важни за оцеляването и надграждането на една нация.
- На 1 ноември отбелязваме Деня на народните будители, в който си припомняме, че трябва да имаме самочувствие и да сме горди с личностите, които са създавали нашия духовен фундамент като нация. Във Вашия род от няколко поколения назад има такива хора. А кои според Вас са днешните будители?
- Имаме страхотни писатели, композитори, музиканти, художници, артисти... Но могат да дадат своя принос дори най-обикновени хора, защото всички сме част от един голям градеж. Ако например извадите малка тухличка от една стена, цялата стена ще рухне, така че от всеки човек зависи. Като имате предвид за какви смешни заплати работят учителите, а са такива разкошни хора, на тях трябва да им се свали шапка, защото правят всичко възможно с вярата си и с любовта си към децата и към страната ни. Имаме и хора, които стоят "зад кулисите" - организатори, продуценти, които понякога са губили пари, само и само едно хубаво събитие да се случи. Може да са хора, които са дали средства да се издаде книга и дори името им не е написано на страниците. Така че будители има на много места.