Румен Стоянов: Българин е високо звание

РУМЕН СТОЯНОВ е роден на 29.10.1941 г. в с. Драганево, Великотърновско. Следва в СУ "Св. Климент Охридски" и в Хаванския университет. Работил е в Бразилия като дипломат в българското посолство и като преподавател по български език и култура. Преподавател в Катедрата по испанистика и португалистика в СУ "Св. Климент Охридски", където води курсове по португалска литература и по литература и странознание на Бразилия.
Превежда поезия и белетристика от испански и португалски на български и обратно. Сред превежданите от него автори са: Габриел Гарсия Маркес ("Сто години самота"), Хулио Кортасар, Хорхе Луис Борхес, Алехо Карпентиер, Карлос Друмонд де Андраде, Фернандо Песоа, Висенте Алейсандре и др.
Автор е на многобройни статии, предговори, послеслови и есета. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на преводачите в България. 
Пише поезия и проза на български, испански и португалски. Публикувал е поетическите сборници: "Стихотворения в Бразилия" (1981), "Бавни стихотворения" (1983), "Прилив" (1989), "Погача" (1993), "Ракла" (2003), "Кърчаг" (2005), "Тяга" (2007), "Злак" (2012) и книгите с проза: "Летопис на рунтавото време" (1998), "Откъси" (1999), "Аз съм българин" (1999), "Борба за език" (2008) и "Чака ме светът" (2010). 
През 2000 г. е удостоен с орден "Барон Рио Бранко", офицерска степен, по случай 500-годишнината от откриването на Бразилия. Софийският университет "Свети Климент Охридски" му присъжда своя нагръден Почетен знак (2006). Отличен е с Почетна грамота на Министерството на културата "за развитие и популяризиране на българската култура" (2009). Почетен доктор на Университета на гр. Бразилия (2012).

- Г-н Стоянов, в навечерието сме на 24 май. С какви чувства посрещате този празник?
- Празника 24 май го посрещам с безкористна, чиста обич към езика нам насущний, а в старобългарския думата "език" означавала и народ, тъй взаимообосновани, взаимопреплетени са те. И някой незнайник, обдарен с изключителен езикоусет, го е доловил = изразил. По тая причина любовта - с дела - към говора ни мил е любов към народа български, към България, над политически пристрастия, обединяваща всички българи. За мен българин е високо звание, което нужно е да бъде заслужено и отстоявано. Равноапостолните Братя са недостижим образец на българолюбие, и то буди преклонение, включително у мен. Папа Йоан Павел Втори, с мирско име Карел Войтила, поет, во лето Господне 1980-о възгласи св. св. Кирил и Методий за небесни съпокровители на християните в Европа и тази повеля е чест, признание за нас.

- С какво трябва да се гордеем на 24 май?
- Трябва да се гордеем с много неща, побрани в осембуквеното название българин. Ще припомня само едно: оцелели сме в полухилядолетно турско робство/владичество/присъствие/съжителство благодарение на главно три яки, съдбовни опори: Православие, език, народотворчество. И трябва с куп постижения да се гордеем, няма тук място да ги изреждам, та ще спомена писмовност и компютър: кой друг народ създал е две азбуки и без стореното от Джон Атанасов какво щеше да е сега човечеството?

- Ще го бъде ли българският език? Младите хора все повече използват чужди английски думи в речта. Не крие ли това опасност от постепенно обезличаване на езика ни и замяна с чуждия? А оттам - и изчезването ни като нация...
- Аз вярвам, че българският език ще го бъде. Но ще го бъде не с гола вяра, сиреч готованска, а с целенасочена и неотстъпна работа, лична и обществена, тъй да бъде. В изпълнение на тази постановка написал съм три книги, посветени изцяло на родната ни реч омайна, сладка: "Език нам насущний", "На ползу езику" и "Трите кръста на България" (неиздадена). Споменавам ги не ради тщеславието ми, а да посоча едно от нещата, които е наложително да вършим. Но решаващо значение ще имат: бъдещ Закон за защита на българския език и Министерството на образованието. В парламента са постъпили дванадесет проекта, обаче народните дупедати саморазобличаващо се не допуснаха до разглеждане ни един. В ЕС-ето действащи закони имат Франция, Полша, Латвия, Естония, Литва, а у нас законодатели, управници, политици, овцество безмълвничат целокупно, сякаш изпълняват потайна уговорка, повторено разговорно: мълчат като бит задник, дето не смее да си пусне гласа. Образователното министерство тоже съблюдава непроницаема тишина досежно сегашната, демократясала, демокретенясала участ на словесността ни, а трябва непременно да изисква негови автори в подходящи места из учебници да разясняват убедително спешната, съдбовна потребност да съхраняваме речовата ни чистота, като неотменима повеля да опазваме нашата изказова и всеобхватна самобитност, показателно и кощунствено префърцунена в идентичност. Моя смиреност, ако бях цар (не намеквам за Симеон Сакскобургготски), щях да призова: гласувайте за партия, която обещава да вземе предпазни мерки за отечествената словесна изказност.
Да, младоци, младочки употребяват все повече обуквени вънкашняци/готовляци/тамошняци/дошляци/навляци/вносляци/чужбиняци/излишняци с преобладаващо североамериканско потекло. Ала преди юноши, девойки (чети тийнейджъри) да виним, ще припомня, че они такива не са родени, с далекоезиков уклон, а в преклонение към него възпитали сме ги, възпитаваме ги - волно или неволно - техните възрасли ги предходници, та нека, преди да сочим сламката в тяхното око, да съзрем гредата в нашето: какъв български говорим, пишем ние, техните родители. Мисля, че няма да изчезнем като нация, но явна и голяма е опасността доброволно, самодоволно и охотно, без никакъв натиск, да се превърнем в нация втора ръка, предпочитаща чужди слова, все по-очевадно избягваща своето изключително езиково пребогатство и по тоя себехулен, себеунизителен начин превръщаме себе си в човеци низкопоклонни, подражатели, наподобители, жертващи своята изказова самобитност, доказвайки верността на народната ни мъдрост, че каквото зло сам си направиш, и дяволът не може ти го направи.

- Какво трябва да направим, за да съхраним българския език - в цялото му богатство и образност?
- Най-напред трябва лично и обществено да осъзнаем в пълнота зловредата от надменно = унизително хлуещия потоп чуждици, опасен тъкмо с привидната си безопасност, чудо голямо дали ще кажа положение или ситуация. Всеки, милеещ за България, трябва да подбира думите, с които борави, тоест да се вардим от разбългарването, което с нехайство неизбежимо включва произнасящият, пишещият. Нека вмислим какво множество наши сънародници са изгубили живота си, бранейки всебългарщината, включваща словесността ни, а сега колко несъпоставимо малко се иска от нас и как себепозорящо не искаме да го вършим. На днескашната държава не й пука на дудука и куйрука за там някакъв си български език, затуй  трябва да създадем посредством осведомителните средства благоприятна обстановка за основаване на Всенародно движение ЕЗИКОВЪЗРАЖДАНЕ, посредством което силно и осезаемо да противодействаме срещу престъпното отбългаряване. Вярвам, че този почин ще намери милиони ревностни поддръжници, които сега бездействат, те са против кощунственото бездействие на дупедатите и държабата.  

- Кой има интерес да не се приема вече толкова години Закон за българския език? Смениха се толкова правителства...
- Не мога обади кой има интерес обуквени дошляци да опозоряват нашата красива изказност, но съм напълно съгласен с Вас, че така е. И пороят всевъзможни, един през друг по-излишни вънкашняци вече близо четиридесет години безпрепятствено се разпорежда най-своеволно у нас, сякаш е свещена крава в Индия, което неотхвърлимо указва, че явлението не е възникнало никак случайно, а преднамерено уредено и грижливо, ако ще би тайно и потайно стопанисвано, с оглед прокарване на чужди цели. Ученици запитали Христа как да познаят кой какъв е и Синът Божий отвърнал: "По плодовете им ще ги познаете" (Матей 7:16), сиреч по делата. Приложим ли тоя ответ към безумния наплив с готовляци? Не виждаме никакви благини за българите, а единствено за инородци. Глобализмът, ласкаво наричан гробализъм, яко насърчава премахване на местните, националните различия между човеците и настъпателно работи за скалъпването на повсеместно еднакъв човек. Някой някъде отлично знае, че език и мислене са взаимосплетени, та влияейки върху езика, въздейства върху мисленето и го прилага - с наше пряко и усърдно съдействие - в своя полза. Никое правителство не посмя да каже каквото и да било досежно езика и тоя необорим факт многажди по-необоримо доказва, че пренаводняването с вносляци не е никак, никак естествено, кротинко действие.

- Ако се приеме такъв закон, какво трябва да е основното в него?
- Ако, дай Боже, бъде възприет такъв закон, основното в него трябва да бъде искрената, чиста, всеотдайна и действена любов към българския език. А тя следва най-внимателно да е проучила резултатите от прилагането на такива закони в Полша, Франция, Литва, Естония, Латвия, чиито опити биха ни улеснили в значителна степен.

- Днес се говори за "глобализация", вече засегнахме тази тема. Но нека обобщим - не е ли това равносилно на "обезбългаряване"?
- Уви, напълно сте прав, точно така е, за огромно съжаление. Гробализацията прави света отвратително еднакъв: за какво да ходиш еди-къде си, щом там те чакат вездесъщите кока-кола, хотдог, хамбургер, бейзболна шапка, дънки, джинси и прочие до болка теб познати неща, защо да харчиш пари, време? Деца, млади, стари нашенци почувстваха това досадно и обидно уеднаквяване, па спасяващо откриха нашите прекрасни народни танци, песни, обичаи като як щит срещу гробалясващата уеднаквяванка, преоткриха националното като носещо дълбочина, непосилна за гробализма. Надявам се един недалечен ден по същия начин да почувстват и древната ни словесност. 

- Известен сте като радетел на българския език. Кое най-много Ви дразни в съвременното българско общество по отношение на езика?
- Най-много ме дразни широко разпространеното езикораболепие, изразявано предимно в сляпото, низко преклонение към английския, който, преценен като изказност (правопис и звукоучленение), е безспорно тромоват. Класическата подигравка гласи: английски е език, в който пишеш "гутаперча" и произнасяш "каучук". Все едно имаш триетажна читава къща, пък я доброволно напускаш и заживяваш в мижава колиба. И си доволен, даже горд от стореното.  

- Как се отнасяте към темата за славянството? Опитват се да ни откъснат от Русия, казват, че не сме славяни...
- Не съм човек, притежаващ професионални, научни знания, позволяващи да изложа убедително, читаво становище, ще споделя мнение любителско. Не намирам печелившо противопоставянето или - или, предпочитам и - и. Днешните българи сме три в едно: траки, прабългари, славяни и не виждам полза да се башкосваме, изключваме, каквото и да сторим все ще се ощетим. Според мен разполагаме с обилни дадености в двете поприща, което позволява да се броим за принадлежащи към едната и към другата, в зависимост от конкретния случай, и не виждам защо трябва да жертваме едното от двете си начала, ние ги обединяваме, без да търсим знак на равенство помежду им, което и да предпочетем, изхвърлим ли другото, ще се жестоко и неоправдано себеобедним. Щом славяни хич биля не сме, защо писмеността ни е славянска, при тая постановка ще се откажем от св. Кирил и Методий и делото им? Българското обозначение трябва да подслонява и едното начало, и другото, а при всяка находка, изява да уточняваме чрез сериозно проучване какво точно е. Отказ би бил все едно мулатка да посочи каква се тя чувства, белокожа или чернокожа, а не и двете заедно в една общност. По сходство тъй виждам в съвкупност двете наши начала: заедно и разделено, в зависимост от подадки, наличия. Понеже съм несведущ, ще кажа, че аз се чувствам носител и на двете, ако греша, нека Бог ми прости и просветли.

- Вие сте доайен на испанистиката и португалистиката у нас. Превеждали сте най-добрите латиноамерикански поети и писатели. Какво е необходимо, за да се получи добър превод? И кой превод може да определим като добър? Разкажете ни повече за майсторството на превода.
- Аз привършвам първите осемдесет и пет години. Прехвърляческият ми прощъпулник бе в 1963-та. За да стане добър един превод, нужно е, каквото при всяка човешка дейност, изискваща творческо изпълнение: Божия дарба и грижовност, отдаденост в трудовото осъществяване.  

- Познаваме ли добре латиноамериканската литература? И въобще испаноезичната литература? Има ли теми, които са близки на българския читател?
- Аз отделих много време на преводачество, късно отделих време за писане. Стихове прописах след тридесетте. Латиноамериканската литература навлезе късно у нас, бразилската - след испано-американската. Стремежът е да бъдат представяни важни творби, творци, отбягвани са малозначни работи, нашият читател бива запознат с представителни книжовници като цяло. Тази литература се ползва с добро име сред нашите читатели. 

- Чете ли днес българинът? И какво чете?
- Чувам оплаквания, че българинът не чете. Но така се говори тоже за други страни. Изглежда виртуалът навсякъде упражни значимо въздействие и рязко намали броя на четящите хартиени книги, а и въобще книги, защото предлага множество други развлечения.

- Вашето пожелание към читателите на ДУМА?
- На читателите Ви желая най-вече здраве и щастие в семейството, напредък и успехи на България, а никак на последно място - новородени отроци, че да преборим населенския срив.