За кожата на едни правилник

Приключи поредният парламентарен сериал "За кожата на правилник". Дали сагата с правилника на Народното събрание ще е трилър, комедия или трагедия, ще стане ясно, след като той започне да се прилага. Засега едно е ясно - има предозиране на упражняването на своеобразен диктат на мнозинството над малцинството. 
Правилникът за работа на парламента винаги е бил обект на критики, караници и титанични сблъсъци между управляващи и опозиция. Но в нито едно Народно събрание мнозинството не е налагало толкова много бариери пред политическите си опоненти. Да, много често пленарната зала се е превръщала в царство на пустословието и безсмислени дрънканици. Но пък винаги е ставало ясно, че 

бързината не е гаранция за добро качество 

Особено когато става дума за важни закони. Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание не е просто технически документ, уреждащ вътрешната работа на парламента. Той определя начина, по който се осъществява законодателният процес, механизмите за гарантиране на политическия дебат, възможностите за парламентарен контрол и следва да осигурява баланс между мнозинство и опозиция. Именно чрез него се създават и процедурни гаранции за прозрачност, представителност и демократично функциониране на парламентарната република.
Всяка промяна в правилника има значение, надхвърлящо просто организацията на парламентарната работа. Измененията могат да разширят или ограничат възможностите за участие в законодателния процес, да засилят или отслабят парламентарния контрол върху изпълнителната власт и да повлияят пряко върху качеството на законодателството.
След като спечелиха пълно мнозинство в 52-то Народно събрание, от "Прогресивна България" внесоха и свой проект за изменения в правилника на Народното събрание, който беше приет през миналата седмица. В мотивите си депутатите от формацията на Радев ги представиха като мерки, които “да усъвършенстват правила за цялостната работа” и са в “синхрон с парламентарната практика за уважение и спазване на баланса между парламентарно представените политически сили”. На практика обаче в най-голямата си част те водят до съкращаване на срокове, ограничаване на времето за дебати, намаляват процедурните възможности на опозицията и отслабват  механизмите за парламентарен контрол. 
Правилникът и за 

този парламент се оказа горещият картоф,

скара управляващите и опозицията и те си размениха гневни брифинги в кулоарите. Не връщате духа на парламентаризма, а превръщате НС в гумен печат на новата власт, скочиха от малцинството. Категорично не ограничаваме правата на опозицията, искаме да върнем рейтинга на парламента, оправдаха се от мнозинството. 
Заплатите на депутатите засега остават извън фризера, въпреки гръмките обещания на мнозинството. Това е една от щекотливите теми, която хората очакваха да бъде решена справедливо. Предвид тежкото състояние на публичните средства, сред управляващите се чуха мнения, че автоматичното им увеличение трябва да отпадне. 
Ден след като новата власт промени правилника по свой аршин, от "Прогресивна България" се врътнаха, като обявиха, че все пак ще има промяна в определянето на депутатските заплати. Мнозинството се оправда, че методологията, която са предложили от финансовото министерство, е дошла, след като е изтекъл крайният срок за правене на предложения в правилника. Сега ще го отворим пак след приемането на Закона за противодействие на корупцията и ще направим необходимото, обещаха от "Прогресивна България". Любопитно е защо мълчаха по време на дебатите и в тази посока нямаше нито предложения, нито дори дебати, а финансовите правила към правилника останаха такива, каквито бяха и досега. 
Новата власт май 

забрави, че "парламент" означава "говоря"

и сложи лепенка на устата на депутатите. Сред ключовите промени е намаляване на времето за изказване на депутатите. Полагащите се досега 5 минути на микрофона по предложения за промени между първо и второ четене на даден закон се свиват на 3 минути. Отпада възможността да се репликират колеги от собствената група. За процедурни въпроси ще имат до 1 минута вместо две. Като при трите тибетски маймунки - не чул, не видял, не говори...
За създаването на временни комисии ще са нужни подписите на 1/5 от депутатите, или 48, вместо те да бъдат създавани по предложение на парламентарна група. Това гарантира пълен контрол, защото единствено хората на Радев имат депутати над тази численост. Поискана почивка от името на група може да е от 10 до 30 минути вместо 15 минути. Такава обикновено се иска за съвещания вътре в партиите, когато предстои ключово гласуване или обстоятелствата в залата рязко се променят, за да решат как да действат. 10 минути обаче са недостатъчни, за да стигнат до стаята си, да обсъдят въпроса и да се върнат. 
Заличен беше текстът, че може да се викат министри на изслушвания в първата сряда на месеца, т.нар. ден на опозицията, в който малките групи вкарват точка в дневния ред. С промените министрите на Радев ще идват само по покана на депутатите му на изслушвания. Отпадна и разпоредбата, според която премиерът, вицепремиер или министър, който не е отговорил в законния срок на въпрос или питане, да е длъжен в 10-дневен срок да се яви лично в Народното събрание и да даде обяснение за неизпълнение на своето задължение.
Администрациите на държавните и местните органи вече 

няма да са длъжни да подават изискана информация

от народен представител в срок от 14 дни. Сега те само ще са “длъжни да съдействат”.
Пътят на законопроектите към комисия пък се скъсява, което създава риск депутатите да нямат време за запознаване с текстовете. Преди измененията на правилника от разпределянето на закона в съответната комисия до първото му четене в нея минаваха 72 часа, а сега се залагат само 24 часа от раздаването на предложенията до гледането им. Освен това вече няма да е задължително комисиите да гледат едновременно няколко предложения, когато са по една и съща материя. Може да гласуват да ги разделят.
Това означава, че ако например 5 групи са внесли предложения за промени в Изборния кодекс, мнозинството в комисията от ПБ може да реши да гледат само едно от тях, а останалите да отлежават в деловодството. И досега се е случвало текстове на опозицията да не стигат до обсъждане в комисия, но само ако се приеме с мнозинство от 2/3. Вече ще става с обикновено.
Председателят на парламента пък ще може да предлага точки в дневния ред, без да се е консултирал с групите на председателски съвет.

Постоянните комисии в НС вече са 24, вместо 25 

Няма да има самостоятелна Комисия по демографска политика. Тя става част от обща Комисия по труда, демографската и социална политика. Вместо досегашната Комисия по електронно управление и информационни технологии ще има Комисия по иновации и дигитална трансформация. Ще има още Комисия по икономическа политика, инвестиции и индустрия, а Комисията по конституционни и правни въпроси става само Комисия по правни въпроси. Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на СРС и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения се формира на паритетен принцип и се председателства на ротационен принцип за една парламентарна сесия според числеността на парламентарните групи, гласуваха депутатите.
Решено беше да отпадне забраната председателят на НС да участва в дебатите, докато води заседанието. В изключителни случаи той може да предложи промяна в дневния ред, без консултации между парламентарните групи на председателски съвет. 
Парламентът няма да излиза във ваканция по време на предизборната кампания, което означава, че той ще се превърне в арена на политическа реклама и активна партийна агитация от трибуната.
Засега приетите промени на правилника изглеждат като върха на айсберга на проблемите. Дали те ще се окажат скритите белези на началото на президентска република, ще покаже времето. Дано да не стане като в едноименния филм на Робърт Бентън, в който се разказва историята на Коулман Силк, който съвсем млад се е отказал от биографията си и се е пресъздал – такъв, какъвто иска да бъде. Години наред живее скрит зад лъжи. Но идва моментът, когато трябва да плати за измамата, а цената е твърде висока...