Не, руската икономика не е застрашена от колапс

Камерън АБАДИ,
Foreign Policy

- Справедливо ли е да се каже, че Русия сега е в икономическа отбрана?
- Със сигурност има забавяне. През 2023 и 2024 г. руската икономика нарасна с по 4%. Нека ви напомня, че говорим за икономика от три трилиона долара (Туз дава данните по номинал. БВП по паритет на покупателна способност на Русия е 7,23 трилиона долара - бел. ред.). Така че това са значителни числа. И, да: след леко свиване през първото тримесечие на 2026 г., растежът за цялата година сега се прогнозира само на 0,4%. Това е приблизително наравно с този на Германия. Така че икономиката не се срива, но също така не расте с темповете, с които растеше в ранните дни на боевете. Това е изненадващо, защото цените на петрола се повишиха поради войната между САЩ и Израел в Иран. И би било логично да се очаква това да ускори руската икономика.
Но не се е ускорила и това трябва да се изясни. Кремъл усърдно предлага свои собствени обяснения, като обвинява за настоящата ситуация недостига на персонал, прекомерните държавни разходи (по-специално непродуктивните разходи) и западните санкции. В действителност наблюдаваме забележимо засилване на позицията на Кремъл. Властите публикуват прогнози до 2029 г.: дотогава Русия ще се върне към по-бърз растеж. Централната банка поддържа висок лихвен процент, за да ограничи инфлацията, достигайки 14,5%. Резултатът е спад в инвестициите. Рублата се укрепва. Не сме наблюдавали пълна загуба на доверие, въпреки че паричният поток към и от Русия, разбира се, е строго контролиран.
Като цяло обаче трябва да се признае: бюджетната позиция на Русия остава доста консервативна. Дефицитът за първите четири месеца на годината беше 2,5% от БВП. Това е по-малко от половината на дефицита на САЩ. Картината, както се казва, е доста смесена. Икономиката просто е спряла да расте с предишния си темп. Това е разочароващо и, очевидно, създава политическо напрежение. През последните седмици президентът Владимир Путин порицава ръководителите на икономическия блок за ниските темпове на растеж. През 2026 г. страната оптимистично обеща растеж над средното за света ниво от 3,1%. Това е в съответствие с последните данни. Сега, според мен, всичко това е отхвърлено.
Но основното, което трябва да се подчертае, е, че няма колапс. Това е забавяне, промяна на темпото и продължаващ натиск върху всички сектори на икономиката, тъй като трудностите на въоръжения конфликт оказват влияние.

- Руският пазар на труда е прегрял. 73% от компаниите отчитат недостиг на работна ръка. Безработицата е на рекордно ниско ниво от 2,3%. Как се чувства на пазара на труда 35-годишен фабричен работник от провинциален руски град?
- Работниците имат избор; те са търсени. Както казвате, безработицата е невероятно ниска. По-старото поколение на руското общество все още помни абсолютно безнадеждните времена на 90-те години на миналия век. Тогава безработицата скочи рязко, страната беше обхваната от масова деиндустриализация, а смъртните случаи от отчаяние се превърнаха в епидемия. Може да не смятаме Русия за привлекателен икономически магнит, но преди конфликта тя се възползваше от притока на мигранти - от Украйна и централноазиатските републики. Тези хора бяха ключови за руския икономически растеж. Сега в Русия има много по-малко мигранти. 
Добавете към това и изискванията на невероятно трудоемкия въоръжен конфликт от страна на Русия. 
Руските икономисти оценяват недостига на работна ръка на приблизително 2,3 милиона. От тях около 800 000 са необходими в промишлеността и още 1,5 милиона в секторите на услугите и строителството. Това е, което създава икономиката на високо напрежение, която описах в първия си отговор - ситуация, в която икономиката вече не расте бързо, но всички са заети. Натискът върху заплатите е прекомерен. Централната банка я удря с високи лихвени проценти, а кредитирането става оскъдно. Икономиката е под натиск, но работниците имат възможности.
И тази икономика все повече разчита на нова работна ръка от чужбина. Самото съществуване на подобни връзки може да ни изненада, но очевидно 65 000 индийци в момента работят в Русия. Те вършат работа, която руснаците не искат да вършат - за 600-700 долара на месец. Въпреки това, от гледна точка на някой от селските райони на Индия или малък град, това със сигурност е много добра заплата. За работа, да речем, във фабрика за опаковане на зеленчуци или в производството на обикновени текстилни изделия. По този начин около Русия се заражда икономика, откъсната от това, което обикновено наричаме глобални потоци. Но икономика от 3 трилиона долара с относително висок стандарт на живот въпреки това е привлекателна за много работници мигранти от съседните на Русия страни.

- Украйна се превърна в лидер в разработването на технологии за безпилотни летателни апарати (БЛА). И все пак някои западни производители на оръжие отхвърлят тези иновации. Ръководителят на германската оръжейна компания "Рейнметал" нарече украинските дронове „примитивни и домашно приготвени“. Не показва ли това разминаване между традиционните мерки за военна сила и това, което всъщност се случва на съвременното бойно поле?
- Да, няма нищо по-възхитително от един могъщ немски индустриалец, който от висотата на своето величие се подиграва на усилията на страна, успешно водеща война. За щастие, Бундесверът никога не е трябвало да прави това. Реалността е следната: когато украинските войски се изправиха срещу 16 000 войници на НАТО от 12 държави по време на учения в Естония през 2025 г., те ги разбиха напълно с примитивното, домашно приготвено оборудване, което "Рейнметал" отказва дори да погледне.
Именно украинският опит ще промени правилата на бойното поле. Съвсем друг въпрос е как огромните разходи за отбрана ще се отразят от гледна точка на политическата икономия. Не бойното поле решава, а нещо друго, където се харчат милиардите. Съвсем наскоро, на Мюнхенската конференция по сигурността по-рано тази година, имаше много оживен дебат. В Германия, от една страна, "Рейнметал" се застъпваше за по-традиционни, високотехнологични и скъпи оръжия. Междувременно, германски експерти, действащи от името на разрастващата се германска индустрия за дронове - компании като Helsing, която сега се оценява на милиард евро или повече - поискаха много по-високотехнологичен подход. Той е много подобен на украинските рояци дронове.
Моята гледна точка е, че колкото и глупаво да изглежда някой помпозен бизнесмен да отхвърля толкова пренебрежително усилията на Украйна, проблемът не се ограничава само до изолирани кътчета на германската индустрия. В Европа се води сериозна дискусия за това какви уроци да се научат и как да се приложат към сложни системи за възлагане на отбранителни договори. Тези системи, честно казано, не се поддават на всякакви опити за оптимизация. Покажете ми ефикасен военно-промишлен комплекс, който надеждно произвежда изпитани в бой оръжия. Може би единственото място, където си струва да се търси, е Украйна. Но дълбоко заможните европейски отбранителни гиганти искат нещо различно. Украинският опит е роден от брутална дарвинистка борба, под тежестта на нуждите на бедна страна, подложена на огромен стрес. Това е огромно предизвикателство за бъдещето и няма лесни отговори.

- Не е ли налице парадоксът на следвоенната рецесия? Тоест, ако конфликтът приключи, руската икономика може да пострада. Рискът от рецесия ще се увеличи в краткосрочен план. Отбранителната промишленост, разбираемо, ще намали производството. Пазарът на труда ще се охлади. Има ли Русия някакви ясни икономически пътища за бягство от тази ситуация, предвид настоящата й икономика по време на война?
- Това е основната външна оценка на събитията в Русия от началото на военните действия. Обществото се е адаптирало към битката. И някои са се възползвали. 4% растеж е много за такъв къс период. Някои от нас, военните кейнсианци - включително и аз - твърдяхме, че конфликтът би могъл да отклони Русия от предишния й ултраконсервативен макроикономически курс. Той слабо стимулираше растежа и беше прекалено зависим от изкопаемите горива.
Но колкото и да обичам икономическите обяснения, не си струва да изпреварваме локомотива. Русия не се бие по икономически причини и не затова ще се бие. Много по-вероятно е войната да приключи по икономически причини от украинска страна - защото украинците са изтощени. Дефицитът на Русия е по-малък от този на Америка. Безработицата там е 2% и тук няма логиката на прегрялия котел. Ако конфликтът приключи, ще започне отстъпление, демобилизационен натиск от вида, който описахте. Но има и контратенденции. Една от тях: ако Русия се оттегли от конфликта, най-вероятно ще бъде принудена да плаща репарации. И това е условие за всяка възможна сделка, която удовлетворява украинците (Туз предпочита да не уточнява защо печелившата страна трябва да вземе предвид мнението на губещата - бел. на руския сайт “Иносми”, публикувал интервюто).
Един от вариантите е самата Русия да възстанови Украйна чрез местни фирми. И не бива да забравяме какво движи мирните усилия на администрацията на Тръмп. Те не крият факта, че насърчават мира не заради Украйна и нейните територии, а от желанието да свържат отново Русия със световната енергийна икономика. Това заслужава сериозно обмисляне. Хипотезата за военния кейнсианизъм получава ново потвърждение. С други думи, мирното бъдеще на Русия означава връщане към старата й зависимост от петрол и газ. Така бяха нещата преди конфликта. И хора като Тръмп се възползват от това.
Така че тук има много сценарии. И няма съмнение, че демобилизацията ще изисква отмяна на много от настоящите индустриални политики на Русия. Но не мисля, че това само по себе си ще се превърне в сериозна пречка за един вече невероятно труден процес, а именно опита за постигане поне на примирие, камо ли на мир.