Рашко Младенов: Работата с младите поддържа духа ми

"Някой е объркал адреса" е представление за самотници, които се преструват, че им е добре да са сами. За младостта, която говори на английски, и старостта, която отказва да изостави богатството на българския език, за това как най-важното никога не е написано - нито в нотите, нито в параграфите, нито дори в изречените думи, но се чува, ако имаш с кого да мълчиш. Топла комедия за старостта и младостта, които не могат да си говорят с лекота, но могат след поредица от трудности да се сближат, ако по пътя им има таралеж, пиано и достатъчно чувство за хумор към собствения абсурд.
Ако тези няколко изречения са ви заинтригували, значи трябва да гледате новата пиеса на Рашко Младенов "Някой е объркал адреса", чиято премиера се състоя на 12 май в Сити марк арт център, а следващото представление е на 2 юни.
Автор и изпълнител на главната роля е Рашко Младенов, партнират му младите актриси Вяра Миланова и Лора Тенчева, а любим глас от радиоефира - журналистката Пролет Велкова, обърква адреса и неочаквано се озовава на сцената... Режисьор е Веселин Петров, музика - Слави Димов.

- Господин Младенов, точно преди година разговаряхме по повод тогава новия Ви спектакъл "До последен дух", който играете в "Сфумато", и ми споделихте, че подготвяте нова пиеса. "Някой е объркал адреса" вече е факт и премиерата премина с голям успех в Сити марк арт център.
- Както винаги, времето не ни достигна за премиерата и бяхме много притеснени, защото част от декора ни пристигна предишния ден. Разбирате какво напрежение предполага това, с една репетиция да завършим окончателно представлението. Бих казал, че то не е напълно готово, имаме още да поработим. Но в общи линии съм доволен от резултата и най-вече от срещата си с тези две момичета - Вяра Миланова и Лора Тенчева. Пиесата затова беше написана - играех няколко представления с тях в "Сфумато", беше ми любопитно да работя с млади хора и ги поканих. В този случай по-интересната част от проекта бяха репетициите, а представлението имаме време да го поработим още.

- Във Вашите драматургични творби основно Ви занимават отношенията между хората, самотата на възрастния човек, отдалечаването между поколенията, но и вярата, че има неща, които ни сближават, и има какво да си дадем едни на други.
- Така е. Това беше и поводът да започна да пиша пиесата - за да видя докъде ще стигна в общуването си с младите хора. Мислех, че те са по-повърхностни, по-безотговорни, което се оказа, че не е така. Беше много полезно за мен, всъщност цялата тази работа поддържа и моя дух, затова се захващам ту с един проект, ту с друг. 

- Единственото близко същество на Вашия герой професора, след като дъщеря му е заживяла някъде в чужбина и той от години няма връзка с нея, е таралежът Кубрат, с когото той споделя мисли, тегоби, музика. Самотата ли е най-тежката липса в живота на един възрастен човек?
- Зависи как този човек е организирал битието си, как се е организирал в живота. Аз продължавам да работя, така че не съм изпитал истинската самота. Но срещам колеги, мои връстници, които вече никъде не играят, не се занимават с нищо. Виждам колко са отчаяни, колко им тежи, че са самички, че не работят, това е най-страшното нещо - да не работи човек. А аз, ако някой не ме потърси, сам си измислям неща, намирам с какво да се занимавам. Една моя близка, когато й споделих, че пиша пиеса, ми каза: "Това не е твоя работа." Вероятно в това, което съм написал, има драматургически грешки, но пък друг мой близък ми каза: "В театъра вече всичко може..." 

- И в тази пиеса намирате подход за музикално "ограмотяване" - по много фин начин, не като урок или назидание, а като подсказка за размисъл. 
- Радвам се, че така сте приели всичко, наистина е така.

- Но се усеща и болка за грешки, допуснати по отношение на културата и изкуствата през годините - споменавате реформите на бивш министър, филхармония, която бе превърната в симфониета... 
- Разбира се, че ме боли. В България имаше симфонична музика, сега е съсредоточена в 3-4 града, а останалото се нарича симфониети - всъщност симфониета е музикално произведение, а не щатен състав. Присъствал съм на концерт на симфониета в един град, в който се опитваха с 6 първи цигулки да свирят Втора симфония на Бетовен, което е нетърпимо. Всичко това е резултат от измишльотина на един бивш министър и, за съжаление, то вече не може да се промени. Тежка е съдбата на тези оркестри, защото не могат да си изкарат прехраната. Те постоянно пътуват, тъй като в градовете, в които е базата им, имат, да речем, 300 души публика - колко концерта може да изнесат пред нея... Много е тежко положението със симфоничната ни музика. 
Съществуват хиляди възможности и варианти, които хората по света са открили. Например, вместо да има симфониети в два близки града, по-добре да има един пълноценен оркестър в единия град и той да изнася концерти на двете места. От друга страна, Музикалната академия постоянно обучава и дипломира млади хора, както и НАТФИЗ, които после няма къде да работят... Но това е много тежък разговор.

- Като човек, който е управлявал театри, а и Министерството на културата, как мислите: сега, когато властта ще има пълен мандат, може ли да се постигне нещо добро за изстрадалата ни култура?
- Не мога да кажа. Не познавам новия министър и не зная какви са му намеренията. А и не зависи от мандата. Найден Тодоров направи много голяма крачка напред в малкото време, в което беше на тази длъжност: той беше първият министър, който осъзна, че тази система за субсидиране на сценичните изкуства е вредна, непосилна за хората, беше готов и да тръгне по някакъв път, за да се промени това. Доколкото знам, има набелязани неща, ако новият министър се вслуша в това и реши да продължи и да създаде нещо смислено, би било прекрасно. 

- "Някой е объркал адреса" е "преносима" постановка - ще я представите ли на сцената на "Аполония", с която сте свързан от самото й създаване? 
- Да, ще се играе на "Аполония". Аз работя за "Аполония" вече 40 години.

- Зная, че пишете втора част на книгата "До последен дух". Да очакваме ли скоро премиерата?
- Бях поизоставил тази книга заради пиесата, но няма да остана пред телевизора, ще си почина няколко дни и ако е рекъл Господ, ще я довърша.

- Като артист и музикант какво мислите за събитието, за което всички говорят тези дни - победата на Дара на "Евровизия"?
- Прекрасно момиче! Трудолюбив, енергичен, талантлив човек, всичко добро може да се каже за Дара и като всички, и аз се радвам. Събитието е прекрасно и момичето е прелестно! Желая му от сърце успех нататък. Тя ще стане голяма звезда.