Павлина ПАВЛОВА
По тази древна българска земя
днес още бродят духове хайдушки.
И както някога с бунтовен плам
се борят, ала с думи, вместо с пушки.
Душите палят с огнени слова,
с надеждата за бъдеще, в което
животът ще е с нови правила
и мир ще има вредом под небето.
Те пазят спомени за славен път,
вървян по стълба хиляди години.
Победни битки в сънища ехтят,
а изгревът се ражда с цвят рубинен.
Пазители на българския дух,
за вас наградата е обич свята.
Навред ви следва неумиращ слух,
че сте потомци горди на земята.
Будители с незнайни имена,
днес мисията ви е съдбоносна.
Като криле на птици, знамена
трептят и светлите ви думи носят.

