Влюбен съм в това изкуство

ПЕТЪР ВЕЛИНОВ-BULGARASA е роден през 1981 г. във Варна. Започва да рисува от 6-годишен. Завършва Художественото училище "Илия Петров" в София. Следвa промишлен дизайн в Нов български университет. По същото време е приет в Националната художествена академия със специалност "Плакат". Участва в редица изложби и конкурси. Има самостоятелни изложби в "The brick lane gallery" в Лондон, "Морско казино" във Варна и "Малката базилика" в Пловдив. От 2024 г. е член на Съюза на българските художници и на Международната организация за пластични изкуства АИАП (ЮНЕСКО). Творчеството му е разпространено в България, Германия, Австрия, Англия, Италия и САЩ. Негови творби присъстват в частни домове, търговски обекти и хотели по Черноморието. От 16 години твори в сферата на Steampunk и Scrap изкуството. В края на октомври в галерия-книжарница "София-прес" бе представена неговата изложба "Непотребните". 

- Господин Велинов, често повтаряната фраза, че боклукът на един човек е съкровище за друг, намира поредното си потвърждение във Вашата изложба "Непотребните". Какво е нейното послание?
- Резултатът е посланието. От това, което във времето съм успял да събера и да подредя по най-правилния за мен начин, за да достигне до хората.

- Показвате тази изложба за първи път в София, къде другаде е била експонирана?
- Подобна изложба бях направил във Варна в "Морското казино". После бях поканен в Пловдив от Флора Агопян в "Малката базилика". През 2015 г. участвах в обща изложба в Лондон, сред деветимата автори от Франция, Полша, Англия, РС Македония, Хонконг и България, само аз показвах такива скулптури. Искам да изразя искрената си благодарност към Ивайло Дженев, зам.-председател на СБХ, за неговата подкрепа и вяра в мен като творец! Благодарение на неговия усет, доверие и професионализъм, тази изложба стана възможна.

- Кое е най-приятното и най-изненадващото впечатление, споделено от посетител?
- За изложбата в София си позволих да подбера едни от най-силните ми работи, тъй като в галерията няма място, за да представя всичките. Исках да поднеса неща, които да са живописни, да не са сходни, монотонни, еднакви. Това, че успявам да задържа вниманието на посетителите повече от 5 минути на една творба, за мен е знак, че хората разглеждат с интерес детайлите. 

Когато правих изложбата в "Морското казино", момичето, което работеше в галерията, ми сподели, че една възрастна жена, може би на над 80 години, която дошла заедно с 5-6-годишния си внук, я попитала къде е изложбата. Във фоайето бяха подредени принтове на фолклорни носии и момичето я насочило към тях, а жената казала: "Не, не, аз търся тази с желязото." 
И тук, в София, имаше едни възрастни жени, които дълго разглеждаха експонатите, вълнуваха се, после поговорихме и си тръгнаха заредени. За мен това е най-важното, защото е трудно с думи да се опише тази изложба, трябва да се види, за да остане като спомен в съзнанието. Снимките не дават истинска представа. Обектите са триизмерни, в галерията може да се разгледат от всички страни и човек разпознава предмети от бита, каквито е притежавал и използвал. Старая се обектите да изглеждат чисти естетически, да не са грубо заварени, изпилени, затова създавам елементи и търся начин да ги събера един към друг, за да ги сглобя. А също така - стават по-интересни, когато не са от един метал.

- Имате академично художествено образование - учили сте изящно изкуство, промишлен дизайн, плакат, но вече 16 години се занимавате изцяло със стиймпънк и скрап изкуство. Какво предизвика този Ваш интерес?
- Дължа го в известна степен на дядо ми и на баща ми: те са били страхотни художници, което не са развили във времето. Дядо ми по бащина линия е бил много добър стругаро-фрезист, много грамотен с машини, с производство на различни детайли в корабостроенето. Баща ми пък има автосервиз за поправка на ходова част, двигатели и други, карали сме мотори от малки.

Това нещо ескалира и се отключи последната година, преди да завърша "Плакат". Преди това, смея да твърдя, бях добър живописец, но впоследствие реших да кандидатствам "Плакат", което също доста допринесе за това творчество. Защото, като се комбинират нещата и задачите, които тогава ни задаваха като теми - да мислим и да създаваме, по някакъв начин се прехвърли и в този тип изкуство. За мен нещата са свързани, но малко хора биха го разбрали, защото не познавам човек, завършил "Плакат", да се занимава с подобен вид изкуство.

- В днешното консуматорско общество не изхвърляме ли много лесно вещи, дрехи, храна...?
- Да, със сигурност е така. Ще ви дам един пример: изхвърлят се, да речем, вещи от къщите - архитектурни паметници, които имат здрави огради и порти, направени от плътно ковано желязо, с нитове и с нагряване, с горещи сглобки. Хората решават да ги занесат на "Вторични суровини" и да си поръчат нова ограда, заварена. Но тя не носи същата естетика и чар. Те запазват характера на самата сграда, а изхвърлят тази красота и след време започват да съжаляват. Защото новото, което са направили, я изкара десет години, я не. Жалко е...

- Процесът на работа едва ли се състои само от сглобяване на елементи, които сте открили и оформяте в скулптурен обект. 
- Когато нещо не ми пасва, си го изработвам сам. А в щайгите, в които си съхранявам детайлите, понякога те сами се намират. Доста често хора ме питат правя ли си предварително чертежи, рисунки. Не, направо започвам да творя, единственото важно е в началото да открия детайла, който да ме провокира да направя например око, шия, крак - няма значение, мога да започна от който и да е край на фигурата.

- Къде откривате предметите, елементите, които използвате за създаването на скулптурите?
- Предимно от "Вторични суровини", понякога и от битаците излизат неща, но те са от общ характер. Докато аз търся преди всичко от областта на метала, почти не използвам пластмаса или дърво. Някои хора, като знаят с какво се занимавам, ми отделят разни неща, от "Вторични суровини" ми се обаждат, ако им донесат по-интересни детайли. Навремето, когато започнах с тази работа, събирах всичко, каквото намеря, направо с тонове. Но в един момент се оказа, че не е необходимо, защото някои неща са доста често срещани. Сега търся детайли, които са по-редки. И винаги се интересувам каква е историята на дадения предмет, какво предназначение е имал и в повечето случаи знам кое откъде е дошло.
В скулптурата на "Хулиганът Пикасо" например, която е в процес на развитие, черепът е от диво прасе, който намерих на брега на река Камчия. Акулата е с истински череп от малка акула, която беше изхвърлена на брега. Навремето един моряк ми донесе череп от бяла акула и нос от риба трион.

- Предполагам, че някои от моделите са уникати, други може би изработвате в повече от един екземпляр.
- Всички експонати в изложбата са уникати. Сега имам задание да направя стенно пано - рибен пасаж, там има повтаряемост, но се играе с размера - малка, средна и голяма риба. По принцип избягвам, защото повтаряемостта ме изморява. Това е в известна степен механична работа - произвеждаш едни части и ги сглобяваш, губи се творческият момент. Затова обикновено работя по две-три скулптури едновременно, отивам от една към друга и, сменяйки обекта, малко си "почивам". 

- Как преодолявате моментите на напрежение, ако нещо не се получава, както искате?
- Това може да се случи, когато има срок, при поръчки за подаръци - за юбилеи, за рождени дни, за сватби... Когато срокът наближи, това ме стъписва, защото не мога да се примиря с малко, за мен е важно аз да съм удовлетворен от резултата. При самата изработка възникват изненади, което също забавя процеса. Всяко нещо е различно и иска различно време и внимание. В това изкуство не се гледа часовник.

- А какво означава Вашата марка "Булгараса - аномалия"? 
- Булгараса произлиза от българска раса, а думата аномалия символизира стремежа да се доближа до природата, като в същото време сменям кожата на нещата и влагам друг смисъл.

- Птица галахад, Птица клошар, Черното острие, Пчелата Агата, Хулиганът Пикасо... Как се раждат имената на героите, някои от които се движат или ни следят с очи?
- Оприличавам ги накрая, след като придобият завършен вид. По-скоро имената са продиктувани от почерка, от подбраните детайли, от агресията - ако я има или я няма в тях. Мисля, че моите герои не са агресивни, имат една мекота и не са толкова страшни. Това се получава подсъзнателно, по време на работа може да ги виждам страшни, агресивни, но когато ги докарам до крайния резултат - "омекват". "Пришълецът" е най-страшното нещо, което съм създавал, но и в него не виждам свирепост, по някакъв начин е балансиран.

- Осъществявайки своите творчески и философски идеи чрез тези скулптури, сте си създали един приказен свят, в който отглеждате и възпитавате и децата си. Мислите ли, че когато пораснат, това ще им помогне да се справят по-добре и да се съхранят като хора?
- Мисля, че ще помогне. Има и образователен момент - те започват да гледат по правилния начин на тези неща, не с пренебрежение, втурват се да помагат. И дъщеря ми, и малкият ми син създават някакви образи от уж ненужни вещи. Понякога дъщеря ми започва да прави фигури от материали, които съм си подготвил за работа, и доста убедително се справя. Средата, в която възпитаваме децата си, е изцяло творческа. Съпругата ми е архитект, също рисува и е много талантлива, тя винаги е до мен, когато създавам моите скулптури, в нейно лице срещам пълно разбиране и подкрепа. 

- Намирате ли време за друго творчество? Предстои ли да видим скоро изложба с Ваши творби живопис или плакат?
- Абсолютно невъзможно е. Това изкуство за мен е нещо изключително, влюбен съм в него, то е страст, която не мога да опиша. Всеки път всичко е различно и за мен тези скулптури са живи: особено ако изобразяват животно, винаги трябва да имат очи.