Бизнесът бойкотира обсъждането на бюджетите

Предвиденото за сряда извънредно заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, на което щяха да бъдат обсъдени проектите за бюджет на държавата, на здравната каса и на общественото осигуряване, не се проведе. Представителите на бизнеса отказаха да участват в дискусиите и заявиха, че не са доволни от липсата на реформи, от заложените разходи, както и от растящия дълг във финансовата рамка за 2026 г. След като нямаше заседание на НСТС, и правителството отложи заседанието си, на което трябваше да разгледа трите проектозакона. Припомняме, че Законът за публичните финанси предвижда Министерският съвет да внесе в Народното събрание одобрения законопроект за държавния бюджет до 31 октомври. Но проектът стана ясен едва  на 3 ноември, затова и за обсъждането му в Тристранката имаше само едно денонощие. Другите два проектозакона - за ДОО и за НЗОК, също късно станаха обществено достояние. Това бързане разгневи четирите работодателски организации. 
Липсва реален тристранен диалог и работодателите няма да бъдат "гумен печат" на неадекватен и вреден за страната бюджет, коментира Румен Радев от АИКБ. По думите му държавата системно нарушава собствените си правила и продължава с "хеликоптерното раздаване на пари" без реформи, без оптимизация на администрацията и без резултати. "Няма никакъв смисъл да участваме в процедура, в която няма реален диалог. От септември настояваме за разговори, но такива не се проведоха. Проектът за бюджет, който виждаме, е олевял и дълбоко сбъркан", категоричен бе Радев. Работодателите настояват за преработка на бюджета, ограничаване на разходите в обществения сектор и спазване на законовите изисквания за финансови рамки. В становището си от БСК възразяват срещу увеличението на разходите за персонал във всички администрации. 
"Получихме бюджета преди по-малко от 48 часа, но като отговорен социален партньор се постарахме да дойдем с готово становище от 30 страници. Днес бяхме готови да го представим, защото никога не сме спъвали процедурата“, коментира икономистът на КНСБ Любослав Костов.
Заложен е ръст от над 14% от тазгодишните пари и са предвидени над 5,5 млрд. евро за НЗОК. Очаква се догодина минималната заплата да стане 1213 лв. (620 евро), а втората година от майчинството - 900 лв. (460 евро).