Историята на родната литература помни множество драматични съдби. Такава бе отредена и за Георги Джагаров - един от най-талантливите поети на българското съвремие. Чуждопоклонниците ненавиждаха стиховете му, но народът ни се опияняваше от възвишената им мощ. Георги Джагаров превърна поетическото слово в отечествена прослава, обезсмърти българския чернозем, вдъхна кураж на птиците да възпеят приближаващата пролет. С тях сравни той младите и неукрепнали още поетични гласове, които се опияняваха от ветровете на промяната. А когато тя наистина настъпи, беше сред първите, посочили недостатъците на обществените порядки. Тогава дойде и истинската омраза. Беше лишен от постове, награди и отличия. Стана чужд за своите и още по-чужд за враговете.
Не съм бил в близкото обкръжение на Георги Джагаров, нито в по-далечното. Съзнателно отбягвах подобен род общуване, струваше ми се доста унизително. Предпочитах да общувам със стиховете на Джагаров - безкомпромисно дръзки и сиятелно нежни. В началото на деветдесетте години Георги Джагаров често се отбиваше в писателското кафене - почти винаги беше сам. Неговите доскорошни апологети го отбягваха, преструвайки се, че не го забелязват. Той също не се нуждаеше от присъствието им. И така - до последния негов ден, 30 ноември 1995 година.
Поезията на Георги Джагаров може да се събере в човешка длан, както той приласка в дланта си България с нейните възходи и трагедии. Тази длан сурова, в която "се скършиха стаканът с византийската отрова/ и кървавия турски ятаган..." Тази поетична длан може и ласкава да бъде, когато гали косите на любимата или милва невръстни рожби, когато се здрависва с приятели и съратници.
Първата поетична книга на Георги Джагаров е със заглавие "Моите песни", а стихосбирката "Минута мълчание" го издига до най-даровитите отечествени поети. Годината е 1958-а, а той - в своята Христова възраст. След смъртта на Димитър Димов е избран за председател на Съюза на българските писатели, по-късно става зам.-председател на Държавния съвет. Тази негова обществена ангажираност му пречи да разгърне напълно щедрия си талант, но написаното от него отдавна е неизменна част от българската литературна класика. Пиесата му "Прокурорът" разруши схоластиката на идеологическия схематизъм, а мълниеносният заряд на стиховете му разсичаше страхове и омрази.
Една от авторитетните награди на Съюза на българските писатели се присъжда всяка година на 14 юли - рождения ден на Георги Джагаров и на Великата френска революция от 1789 година. Братството, свободата и равенството са понятия, които българските писатели се стремят да опазят в тяхната сияйна автентичност. А наградата за патриотична поезия "Георги Джагаров" е скромен принос към тези стремежи и дълбоко преклонение пред огромния талант на този обаятелен магьосник на поетическото слово.