Марина с вяра изтърпяла всички мъчения и радостна предала Богу дух
Девойката Марина била дъщеря на езически жрец в Антиохия Писидийска. Баща й я възпитал в идолопоклонство, но Господ Бог по Своята милост й дал да узнае истината и я призовал при Себе си. В това време римското правителство жестоко преследвало християните. От един християнин 12-годишната Марина за пръв път чула за Господа Исуса Христа и сърцето й се изпълнило с любов към Него. Марина не се бояла открито да изповядва името на Господа. Пръв неин гонител станал самият й баща. Когато узнал, че дъщеря му вярва в Христа, започнал да се отнася с нея жестоко.
Марина подкарала 16-ата си година. Веднъж в околностите на града тя срещнала Олимврий, управителя на източните страни. Необикновената й красота го поразила и той поискал да я вземе за жена. Разпитал я за родителите й, за нейното име и звание. Марина отговорила на всичко, не скрила и това, че вярва в Бога на християните и желае да се посвети на служение Нему. Управителят заповядал на войниците да я хванат и да я водят след него в града. Надявал се да я склони да се отрече от християнската вяра.
На другия ден Марина била доведена на съд. Управителят не успял да промени волята й и заповядал да я подложат на мъчения. Едва жива, я затворили в тъмница. Там тя видяла над себе си сияещ кръст. Чула думите: "Радвай се, Марино, защото ти победи злобата на врага! Радвай се, защото скоро, като мъдрите девойки, ще влезеш в чертога на твоя Жених, безсмъртния небесен Цар!" Сърцето й се изпълнило с неизказана радост. В същото време тя почувствала, че раните й заздравяват и на тялото й се връщат силите.
Когато на другия ден отново я извели на съд, всички останали изумени, като я видели здрава и радостна. Някои от езичниците познали силата Божия; други приписвали на магесничество изцерението й; а управителят отново я убеждавал да се поклони на боговете, които според него й дарували изцеление. Тя отново отказала. Започнали ужасни изтезания и най-после управителят я осъдил на смърт.